Спас Спасов, 21 юли 2012г. (Статия от Dnevnik.bg)

„Ние сме наистина доброволци, защото добротата към починалия е истинската доброта. За нея никой не може да получи отплата!“- очите на Шими Гросман се усмихват сухо. Той е дребен, но жилав. Късо подстриганата му рижа брада очертава продълговато лице с хиляди ситни бръчки, които начупват всяка мимика. Говори разпалено и жестикулира енергично. Прилича на човек с ведър характер. Макар, че работата му е мрачна.

По ирония на съдбата първият самолет, който в четвъртък кацна на летище Бургас, затворено за 24 часа след атентата срещу израелски туристи в сряда, беше пак от Тел Авив.

Съвършено чисто

Минути преди приземяването паркингът, на който всеки ден спират десетки туристически автобуси, е пуст, както никога. Големите мокри петна по асфалта съхнат бързо под почти залязлото слънце, а навсякъде се носи натрапчивата сладникава миризма на сапун. Съвършено чисто е!

Въпреки това няколко мъже с яркожълти жилетки бавно се взират във всеки милиметър от асфалта на паркинга, стените, парапетите наоколо… Увиват нещо в големи късове памук, а после внимателно ги прибират.

„Нашата работа е да откриваме и възстановяваме, доколкото можем, разбира се, телата на израелски граждани, които са загинали при нещастни случаи навсякъде по света, обяснява Шими. Така повелява религията ни. Всяка частица от мъртвото тяло трябва да бъде погребана. Всяка, дори най-малката!“.

Докато ми разказва това той продължава да се усмихва, разтворил широко ръце.  „Хората, за които го правим, са безпомощни. За това им помагаме ние“, говори бързо Шими и не довършва изреченията си. Англйският му е безупречен, роден е в Съединените Щати.

Той и още десетина мъже, край чиито лица се спускат спиралите на дълги кичури коса, са пристигнали в Бургас след атентата. Пътували са заедно с полицейските експерти и военните, които кацнаха на летището само няколко часа след взрива, отнел живота на пет израелски туристи и шофьора на автобуса Мустафа Кьосев от село Юруково край Якоруда.

Свещената „задача“

Шими и мъжете с жълти жилетки са членове на доброволческия корпус ZAKA. Той има повече от 1500 доброволци, 34 линейки и 162 специализирани мотоциклета в цял Израел. Колцентърът на корпуса работи денонощно 365 дни в годината. ZAKA реагират на всяка терористична атака, бедствие или катастрофа веднага, професионално и с необходимото оборудване.

„Всички сме парамедици, казва Шими. Можем всичко при извънредни ситуации. Имаме противопожарно оборудване, екипи за за търсене и спасяване – специално обучени кучета, водолази, алпинисти…“. Когато вижда, че отново извръщам очи към колегите му, коленичили по асфалта наоколо, скъсява разказа: „Можем много неща, наистина. Но най-важна от всичко е свещената ни задача да събираме човешките останки. Така иска нашият Бог. Просто е!“.

ZAKA е създадена спонтанно през 1989г. от хората, събрали се, за да помагат след атентата срещу претъпкан междуградски автобус, пътуващ от Тел Авив за Ерусалим. Тогава палестинецът Абд ал-Хади Рафа Гамин, член на организацията Ислямски джихад, със сила отнема волана от ръцете на шофьора и рязко завива към дълбоката пропаст край пътя. Загиват 16 души, 27 са ранени.

За истинско начало на дейността си обаче ZAKA обявява 1995г., когато организацията е призната от израелското правителство. От този момента нататък членовете й работят успоредно с полицията във всяка акция, където трябва да се спасява живот или от „бойното поле“ да се приберат мъртвите. През 2005 г. ZAKA е призната от Организацията на обединените нации като международна хуманитарна организация.

За да дадат гласност на дейността си, година по-рано през 2004г. членовете на ZAKA отнасят в Хага останките на автобуса, взривен при самоубийствен атентат от палестински терорист в Йерусалим. Така те протестират срещу насилието. Автобусът пътувал между двата корпуса на медицинския център „Хадаса“, когато атентаторът детонира колан от пластичен взрив. Загиват 11 души, 50 са ранени, 13 от тях тежко.

„Не може външен човек да бъде оставен да се разхожда из летището в продължение на часове и това да не направи впечатление на никого, казва Шими. България явно няма никакъв опит в подобни ситуации. Терористът е бил засечен от камерите за наблюдение и какво от това? Записите от тях се гледат винаги, когато всичко е приключило. Хората – камикадзе не се страхуват от камери. Просто бъдете готови да свикнете с мисълта, че от днес нататък нищо вече няма да е както вчера!“.

Мястото

„Пътувал съм навсякъде по света, защото хората се нуждаят от нас най-силно когато вече ги няма, казва Шими. Не е вярно, че на мъртвите не можеш да помогнеш!. Не е така! Точно мъртвите имат най-голяма нужда от помощ, защото вече не могат да направят нищо за себе си. За това хората като нас са навсякъде – и в Пукет след цунамито, и в Ню Орлънс след урагана Катрина, при останките на совалката „Калъмбия“, тогава загина първият израелски астронавт Илан Рамон, нали помните?“.

Повечето от членовете на ZAKA са ортодоксални евреи. За това предпочитат да наричат организацията си иначе – “ Chesed shel Emet“.

„На иврит това означава

„Милостта на истината“

обяснява Шими. Ние сме тези, които трябва да гарантират, че мъртвите ще бъдат погребани според изискванията на нашия закон, на Халака“.

Самолетът, с който Шими Гросман отлетя обратно за Израел, доведе стотина туристи – негови сънародници. Пъстра и шумна тълпа с куфари, бермуди и слънчеви очила. „Вие сте в този автобус, вие – в този, вие – в този“ – едно момиче в синьо-жълта униформа отмята имената в дългия си списък. Край автобусите няма охрана, денят е почти приключил. За пристигналите току-що миризмата на сапун във въздуха не значи нищо. Освен за една млада жена.

„Покажете ми точно къде е станало. Точното място!“, помоли тя. После извади от чантата си две свещи и ги остави върху мокрия асфалт. Точно там – на мястото.