Спас Спасов, 6 юли 2012г. (Интервю от в. Капитал)
Миналият вторник внезапна гледка спъна погледите на минувачите пред сградата на варненското кметство.Повече от хиляда млади хора, организирали недоволството си във „Фейсбук“, блокираха едно от най-оживените кръстовища в града, за да поискат отмяната на решение, с което в края на март общинският съвет прие „специфични правила“ за застрояване в Морската градина. Те бяха представени като необходим елемент от процедурата по приемането на нов общ устройствен план. В двойното им дъно обаче на практика бе скрито официално разрешение за нова строителна вълна в северната част на парка.
В сряда, ден след неочаквания флашмоб – съветниците във Варна се събраха отново, за да приемат проекта за новия устройствен план на града, с което съдбата на парка щеше да бъде окончателно решена. Но точно тогава, почти като в древногръцка драма, където очевидно предрешените ситуации се решават по сценария Deus ex machina*, стана ясно, че „след съгласуване с премиера“ мнозинството в общинския съвет във Варна, доминирано от ГЕРБ, няма да подкрепи скандалната поправка. Така то спаси от застрояване Морската градина. Но не съвсем или дори напротив.
Обсъждането на промените в общия устройствен план на Варна в сряда беше прекъснато от скандал. Съветниците решиха да не дадат думата на присъстващи в залата членове на партия „Зелените“ и на гражданското „Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията“. Това остави извън дебата темата за добилия печална популярност проект „Алея първа“. Става дума за 122 дка крайбрежни терени в Морската градина, върху които вече кипи мащабно строителство. През лятото на 2009 г. те бяха продадени на свързания с „Химимпорт“ „Холдинг Варна“ от тогавашния областен управител Христо Контров (ДПС) на цена от около 50 евро за кв.м, а впоследствие беше издадено и разрешение за строеж.
Отказът за допускане на гражданско участие в дебата предизвика острата реакция на бившия министър на външните работи Иван Станчов, който в началото на седмицата също взе участие в уличната блокада. „Цели 47 години съм живял извън България, но това, което става тук, е пълно безобразие – каза пред съветниците той. – Подобно потъпкване на граждански права не се е случвало дори по време на нацизма в Германия.“
Открихме Иван Станчов за разговор в семейната му къща във варненската Морска градина,строена от дядо му в началото на миналия век. В по-голямата част от имота си потомственият дипломат е разположил Центъра за деца със специфични нужди „Карин дом“. За друга част от него, продадена от държавата на „Холдинг Варна“, Станчов вече години наред води съдебна битка.
Във вторник на кръстовището пред варненското кметство се бяха събрали само млади хора. Вие защо бяхте с тях, за кураж ли? Или като гарант?
Един от полицаите, които бяха дошли, за да разчистят кръстовището, ми зададе същия въпрос, но по друг начин. Гледа ме в очите и вика: „Ти си стар човек, какво търсиш тук?“ После дойде друг и започна да ме бута, за да ме отмести от мястото ми. „Извинявай!, казах му. Не ме пипай! Ти си гражданин като мен, а аз също както теб имам права!“
Аз се гордея с факта, че този протест, както във вторник, така и в сряда мина мирно. Възхитен съм от младите жени, които бяха дошли там с бебетата си! Това е кураж! Чудесно е и това, че младите хора са на улицата. Те трябва да имат цел, но мисля, че върху нея има още да се поработи. И трябва да продължат, защото в живота няма лесни неща. Но най-важно от всичко е да знаят, че могат да изразяват мнението си публично.
И все пак кога един дипломат излиза на улицата, за да окупира кръстовище?
Протестът ми няма нищо общо с професията на дипломат.
Излязох на улицата защото съм убеден, че във Варна се случват неща, които не са добри за града. Като това, което става долу на „Алея първа“. Вярно е, че протестът беше в защита на Морската градина, но „Алея първа“ е част от нея.
Дядо ми построи къщата си тук през 1901 г. (Става дума за къщата, в която в момента се намира дневният център за деца, нуждаещи се от специални грижи „Карин дом“ – бел. ред.) Завърши я през 1908 г. В същото време беше представител на Царство България в Санкт Петербург. Професията на дипломатите е такава, че живеят извън страната си и когато се върнат, трябва да имат дом, в който да съберат децата си.
Къщата, в която аз живея сега (в непосредствена близост до „Карин дом“), е строена от баща ми и майка ми. През ваканциите ние всички се събирахме във вилата на баба ми и дядо ми. Но един ден, когато баба разбра, че майка ми ще има седмо дете, каза: „Много те обичаме, но станахме много!“ Тогава татко купи съседното лозе и построи тази къща.
Днес от кмета на Варна разбрах, че т.нар „Алея първа“ е подарък на групата ТИМ от държавата. Сега там, в имота на моето семейство, които са попаднали на територията на проекта, се копае. Всеки ден камиони изхвърлят тонове пръст от моя имот и Морската градина във Варненското езеро. В същото време държавата, която е представена тук от областния управител, позволява не само това! Тя позволява в моята градина безнаказано да се секат вековни дървета. На моите жалби от община Варна отговарят, че не са сечени дървета, а са кастрени храсти. Това е тотален абсурд!
Ето затова излязох на улицата. Защото мисля, че през последните 20-25 години много неща в България не се случиха така, както ни се искаше просто защото не сме реагирали като граждани. Аз дори обвинявам гражданите за тази „нереакция“.
Какво ви възмути толкова по време на сесията на общинския съвет във Варна, която се проведе в сряда, та реагирахте толкова остро?
По време на сесията на варненския общински съвет в сряда видяхме как самите съветници гласуваха да не бъде дадена думата на арх. Калина Павлова от партия „Зелените“, която присъстваше там като известен гражданин с активна позиция. Изявлението ми не беше политическо! Казах, че мразя несправедливостта и че когато един гражданин иска думата, а тя му се отказва, намирам това за несправедливо. Ако не ти дават думата – това означава, че се връщаме отново към нацизма и комунизма и това е много жалко.
От друга страна, щом това се случва, трябва да се потърсят други начини за изразяване – чрез вестниците, телевизията, във „Фейсбук“… За няколко месеца в арабския свят „Фейсбук“ свърши доста работа! Надявам се да не стигаме до революция, както това се случи там, но все пак вече всички трябва да са наясно, че социалните медии са сила.
Кой управлява Варна?
Във всеки случай не гражданите!
Затова ли те избраха улицата?
Ако не можеш да получиш отговор, който те удовлетворява, трябва да ползваш други системи за комуникация с властта. От историческа гледна точка има много примери, че в подобни ситуации улицата може да помогне. Точно това се случи и с протестите за защита на Морската градина във Варна от вторник и сряда. Ето, вижте! След като видя съгражданите си на улицата, на кмета Кирил Йорданов му се наложи да стане рано и да разговаря с „бунтовниците“ по телевизията. Това не е малко!
Ние сякаш не ценим свободата си, не я разбираме и не се научихме да я използваме, за да живеем по-достойно!
Не знам откъде идва това. Аз много ценя своята свобода. Моето семейство беше изгонено от България, когато тук дойдоха немците. След това не можахме да се върнем. Баща ми се помина далеч от дома, а аз съм щастлив, че не само можах да се върна, но и да работя за България като шести поред дипломат в моето семейство. Дали съм бил добър дипломат – това е нещо, което трябва да решат други хора.
Казахте, че преди 25 години хората не са реагирали? Какво трябваше да се случи тогава?
Тогава трябваше да се случи това, което се случва сега! Спокойно, без битки трябваше да кажем: „Не! Ние сме тук и имаме права! Всеки гражданин има право да говори!“
Вярно, че през 1990, 1991, 1992 г. всеки можеше да каже всичко, което реши. Но когато си много млад, буен и емоционален, реакциите ти, добрите ти намерения твърде често имат негативен ефект, съвсем различен от този, който си искал да постигнеш. Това казах и вчера на хората по време на протеста във Варна: Трябва да говорим ясно, за да кажем истината! Само тогава можем да спечелим!
Какво толкова се случи у нас, та качеството на политиците и политиката се срина така главоломно?
Аз мога да изброя много политици, които са били големи българи. В момента обаче има тенденция в България всеки да иска да е първи. В момента изживяваме втори преходен период. Хора с възможности се отказаха от политиката и това е жалко. Уплашиха се може би от публичността в България, от възможността да бъдат оклеветени, омаскарени.
Откъде да чакаме промяната?
Вероятно пак от улицата! Гражданите трябва да останат там, докато не получат това, което искат. Загубихме много време в години на т.нар. преход, в които бяхме по-наивни, отколкото можехме да си позволим. Сега обаче се оказва, че неусетно с годините са се изпарили както напразните надежди, така и наивността. И започнахме да се питаме какво става? Какво става. Някак си тръгнахме нелепо!
Вие сте човек, който не би трябвало да има илюзии, да бъде наивен. Защо си го позволихте?
Защо… Знам ли… Защото, когато много силно и емоционално искаш нещо, явно не можеш да разсъждаваш разумно. Не знам.. Това отговор ли е?
Възможна ли е етика в политиката?
Разбира се! Аз съм живял в много страни, където невинаги хората са етични, но ако някой си го позволи – за това има наказание. Аз съм живял във Франция, във Великобритания, в САЩ, в Бразилия. Навсякъде, във всички страни, в които съм живял, нерядко съм бил свидетел на това как познати лица, известни политици са свършвали в затвора. Част от нашия проблем, от проблема на българските граждани е, че ние не вярваме в наказанието. Ние не наказваме хора, които убиват! Как тогава да вярваме, че могат да бъдат наказани хора заради това, че са били неетични към гражданите?
Излиза така, сякаш у нас правилата се създават, за да обслужват лични интереси. А това означава, че за да защитим интересите на обществото си, трябва да нарушаваме правилата? Това не е ли парадокс?
Има такова нещо! И точно по тази причина твърдя, че трябва да има реакция от страна на гражданите. Ако я няма, тези, които създават правилата, ще продължат да го правят безконтролно и безнаказано. Ето, тук отново можем да си говорим за етиката в политиката. Ако тя липсва, хората с власт винаги ще се възползват от факта на спящото общество.
Излиза, че живеем във време, в което цинизмът е по-успешен като поведение от оптимизма. Докъде ще ни доведе това?
На хората вече им писна! Видяха, че оптимизмът не им носи нищо. За това тръгнаха за Испания, за САЩ… Записват децата си в университетите в Америка или в Англия. Но това всъщност е наказание. Наказание за България и за нашата политика.
–––––––––––-
* Невероятна развръзка на история, която не е следствие на вътрешната логика на самата история.