Спас Спасов, 29 юни 2012г. (Статия от в. Капитал)

„Ето как ще изглежда. Това е сега действащата писта, която я има и се отремонтира. Тук се правят по два джоба за обръщане, включително „747“ може да каца на тази писта, защото е направена за военните. (…) Тук имаме да направим една административна сграда, където се слагат митниците, граничните и всички останали…“

Така изглеждаха в началото на август м.г. плановете на премиера Борисов за превръщането на авиобазата край Балчик в международно гражданско летище.  По личното му настояване трансформацията стана топ приоритет на кабинета, документиран в стенограмите от няколко правителствени заседания, които се състояха между 6 юли и 24 август м.г.  В тях няма дебат. Има плахи опити за рационално мислене по темата от страна на министри и премиерски ултиматуми, с които те безславно приключват.

Речено – сторено

В началото на юли 2011 г. премиерът информира министрите си, че в североизточната част на страната летище Варна е монополист, че в района няма резервно гражданско летище и че активите на авиобазата в Балчик трябва да бъдат незабавно предадени от Министерството на отбраната (МО) на Министерството на транспорта (МТ). След това то трябваше бързо да бъде отдадено на концесия.
Според министъра на транспорта Ивайло Московски за превръщането на военната летателна площадка в гражданско летище са нужни 30-40 млн. лв. – сериозен и неочакван товар за бюджета. „Не искам да ми се шикалкави, бе отговорът на премиера. Искате да ми кажете, че ние нямаме резерв от 30 млн. да ги вкараме да си направим летище и след това да си ги вземем от този, който ще дойде да го управлява? (…) Повече не искам коментар. Искам го напролет, май месец (2012 г. – бел. ред.) това летище да функционира за новия туристически сезон.“

Така министър-председателят даде газ на държавната машина и само за месец тя прегря.
На 18 юли  Росен Плевнелиев (тогава все още регионален министър) тържествено обяви, че започва строителството на ново асфалтово шосе, широко девет метра – входна артерия към летището от пътя Варна – Дуранкулак.

На 3 август правителствената информационна служба съобщи, че кабинетът е решил да създаде „Летище Балчик“ ЕООД с капитал 390 хил. лв. Негов принципал трябваше да бъде министърът на транспорта.  Дружеството обаче така и не стига до регистрация.

Внезапната спирачка на проекта дръпна Симеон Дянков. Пак на 3 август той съобщава, че за да инвестира средства за превръщането на военното летище в гражданско, кабинетът има нужда от разрешението на Европейската комисия.

Някъде тук опитите за дебат и ултиматумите секват. Правителственият пресцентър изпраща последният си сигнал на 24 август м.г. От него става ясно, че „Летище Балчик“ е прехвърлено в активите на „Летище София“. След това съобщение проектът тактически изчезва от радарите на общественото внимание.
И така до 26 април т.г. Тогава БТА цитира ръководителя на експлоатационното звено към летище София Красимир Костов, който съобщава, че „летището в Балчик започва да обслужва граждански полети“.

Междинно кацане

„На 3 май се очаква да пристигнат шестима туристи, казва Костов. Те ще бъдат превозени с  малък граждански самолет „Бийчкрафт“, който ще излети от летище „Рузине“ край Прага.“

В уречения ден точно в 19.06 ч. бийчкрафтът рулира по пистата  в Балчик. Там го чакат журналисти, телевизионни камери и микрофони, а новината, която те разнасят, е, че „бившето военно летище в Балчик е приело първия международен граждански полет“. В контекста на радостната вест са съобщени и още няколко подробности:

„Кацането беше нормално. Единственият проблем беше, че трябваше да кацнем първо във Варна, а не директно в Балчик“, казва ръководителят на полета Владислав Прокоп. Причината е, че в Балчик няма звено за митнически и паспортен контрол. Затова той е извършен във Варна. После пътниците са качени обратно в самолета, за да се приземят повторно на около 40 км по-на север,  но този път официално.

„Лицензът, който има летището, е за летателна площадка, което означава, че на него могат да кацат само малки въздухоплавателни средства с тегло до 5.7 т, обяснява Красимир Костов. Пистата, строена между 1954 и 1956 г., също не позволява кацането на големи пътнически самолети (като „747“ – бел.ред.).“ Летището няма изграден терминал, нито съответната инфраструктура.
По-важното обаче е  друго: „Вече имаме проявен сериозен интерес за ползване на летището от клиенти в САЩ и дори Мексико“, съобщава Костов.

В средата на юни жегата вече е легнала върху платото над Балчик. Две бели кози кърмят в ливадата край последната градска улица. По-нататък, зад оградата, са подредени кухите коруби на няколко антикварни изтребителя, а над входа на отдавна ослепяла вишка ребусът на очукан лозунг гласи: „….на – страж на мира!“. Входът на летището е стотина метра по-надолу по пътя, почти препречен от два бетонни блока, сигнално оцветени в жълто и черно.  Бордюрите на правата алея зад него са варосани уставно. Тихо, безлюдно и скучно.

За да вляза в района на летището, което с решение на МС от 6 юли м.г. вече е гражданско, трябва „да видим, какво ще каже началникът“. В стаичката на караулния е душно. Затова излиза да си поговорим през бариерата.

„Как е, летят ли вече големите самолети“, питам.  „Ха, подхилва се той. Големи… Няма големи тук. Само малки, ама те никога не са спирали. Ей оня ден едни господа тръгнаха сутринта за София, вечерта се върнаха… Пътуват си редовно, от години. И самолетът им си стои тук.“

В края си дългата алея се разделя на две. Вдясно голяма черна табела предупреждава: „Военен обект“. Вляво – контролната кула на летището стои заключена като музей на революционната бдителност. Стари военни телефони с манивели и кафяви бакелитови кутии, до тях едри микрофони – гордост на аналоговите технологии от средата на миналия век, и неочаквано плосък и прашен монитор.
„Това е положението, вдига рамене един от униформените служители. Ако има пари, ще има и летище.“

Един лекомислен полет 

На летателната площадка в Балчик анонимността е все още част от военните порядки. Можеш да научиш, че тук „розата на ветровете“ е изключително благоприятна за разлика от тази на летище Варна, че коридорите за излитане и кацане не минават над града, което е също плюс, и… до тук. Останалото е тайна. Не военна, но за всеки случай – тайна!

За да стане ясно дали изобщо и как държавата е изпълнила премиерския ултиматум, за да стане възможен  „първият му международен граждански полет“, приет в Балчик на 3 май, един дълъг списък с въпроси цяла седмица обикаля между Министерството на транспорта и „Летище София“. Резултатът – многословен камуфлаж, който някак си трябва едновременно да съобщи, но и да скрие новината, че ултиматумът не е изпълнен, а причините за това са съвсем рационални. В най-съдържателната част от текста пише следното:

„Рехабилитацията, изграждането и модернизацията на летателното поле и на обслужващата летищна инфраструктура на „Летище Варна“ (като основен конкурент на „Летище Балчик“) наложи да се прецизира оценката относно влиянието му в преразпределянето на самолетодвиженията и пътникопотока.“

Точно в 17.40 ч. на 10 септември 2008 г. от София излита малък цивилен самолет Piper Seneca II. Според плана на полета след час и половина двамата души на борда му трябва да кацнат на военното летище в Балчик. Правили са го много пъти преди това. Около 19 ч. пилотът предприема рутинна маневра и десет минути по-късно самолетът докосва земята. Точно в този момент обаче прояденият от корозия преден колесник на машината се пречупва и тя забива нос в бетонната писта. Пилотът и спътникът му са невредими, но инцидентът е подробно документиран в регистъра на авиационните произшествия, поддържан от МТ. Основните причини за катастрофата, посочени в анализа на експертите, са две – надценяване на състоянието, в което се е намирал самолетът, и подценяване на състоянието, в което се е намирало летището.

Или с други думи – надценяване на възможностите и подценяване на обстоятелствата.