Протестите на повече от 1000 млади хора във Варна срещу строителството в приморския парк на града дадоха ясен знак, че „Орлов мост“ е бил само началото. Както недоволството на природозащитниците в столицата срещу готвените поправки в Закона за горите, така и варненският флашмоб бяха организирани във „Фейсбук“. Социалната мрежа отдавна няма никаква алтернатива, след като нормалният за всяка демокрация медиен диалог между управляващи и управлявани е преминал само на един – правителствен канал.
За да го илюстрират, в сряда по време на обсъждането на общия устройствен план на града варненските общински съветници отказаха да дадат думата на присъстващите в залата граждани. А за да стане още по-ясно, в четвъртък кметът на града Кирил Йорданов внезапно се появи пред камерите на националната телевизия не просто за да компенсира неадекватното си поведение в създалата се ситуация, но и дори за да си присвои заслугата на протестиращите за предотвратеното застрояване на Морската градина. Гневът от последната седмица обаче означаваше, че оттук нататък номерът няма да мине.
Варна отдавна изглежда като „спрял“ град, а енергията на недоволството е трупана с години. От драматичното състояние на улиците в града, от избухналите само през последните два месеца няколко скандала заради съмнения за корупция в общинските компании, от арогантното неглижиране на всеки опит за публичен контрол над работата на местната администрация и дори от безизходицата на последните избори за местна власт, след които Кирил Йорданов влезе в четвърти мандат с подкрепата на ГЕРБ.
Впрочем горните няколко реда без особени усилия могат да бъдат преформулирани като коментар на състоянието в почти всеки от големите български градове. Затова и протестите, отшумели вчера в София, днес избухват във Варна, а утре ще отекнат кой знае къде.