Или защо социалното сапьорство е по-ефективно от „утилизацията“
„…На територията на складовете са забелязани много малки части от телеса. На този етап обаче не може да се каже дали става въпрос за човешко или животинско месо.“
Така миналия петък ямболският окръжен прокурор Георги Ханджиев хвърли светлина върху останалото край Стралджа във взривените оръжейни складове на „Берета трейдинг“. Понякога думите вадят на показ дълбоки тайни, друг път – плитки истини. Могат да раняват, да осакатяват и дори да убиват. Могат да се продават и да се купуват. Сигурно затова още преди вятърът да е разнесъл отровните облаци над Петолъчката, из Стралджа, казват, плъзнали хора и тайно раздали на оцелелите къде 500, къде 1000 лв. „като компенсация за първоначални нужди“. Или за да мълчат за онова, което са видели зад оградата на гръмналия оръжеен склад.
За този мистериозен сюжет се престрашиха да разкажат само две жени – съпругата и дъщерята на двама от тримата изчезнали след взрива – Станимир Костов и Николай Гочев. Така дни след трагедията стана ясно, че социалното сапьорство е по-ефективно от „утилизацията“. Че технологията на платеното мълчание и контролираното говорене е създадена за универсално обезвреждане. След него в празен фишек се превръща дори онази абстрактна солидарност, която оцелелите след драма като тази в Стралджа дължат на мъртвите.
„Да разлаеш кучетата“
Появата на „разбойника Кривич“ в сюжета с „многото малки части от телеса“ би могла да мине и за случайна. Макар изпреварили взривовете с цели три дни, глупостите за 700 годишния „вампир“ от Созопол вдигнаха рейтинг точно в мълчаливия вакум след последната експлозия. Датиран, изкъпан и обеззаразен, скелетът пропътува разстоянието от морето до София, за да легне в Националния исторически музей (НИМ). И всичко щеше да свърши със суеверното оживление между приятния ужас от находката и преиграния страх на бабичките, ако самият директор на НИМ Божидар Димитров не си беше позволил да каже следното:
„На тези, които се страхуват вампирът да не донесе нещастия на София и на софиянци, ще отговорим, че той е обезопасен чрез пробождането с железен кол още през средните векове. В този смисъл той е по-малко опасен и от утилизиран снаряд.“ Така историята с превръщането на „Никулич“ в звезда премина границите на суеверното и влезе в територията на безотговорния цинизъм.
Няма странни съвпадения, няма случайности! В теорията на кризисния PR манипулации като тази са взели името на стар, но популярен филм – „Да разлаеш кучетата“. Участниците в тях рано или късно понасят отговорността си. За съжаление най-често късно.
„Оттук нататък… мъка! Мъка!“
Също както купената суеверната съвест е най-често гузна. И несвободна по същата тази причина. Точно затова експлоатацията както на едната, така и на другата е отвратителна. Суеверните, но и гузните се сдружават тайно и се спасяват поединично – с чесън, с косъм, с нокът от гарван, с 1000, че даже и с 500 лв. И никому нищо не казват, за да не развалят магията на собствената си страхливост. Хранят се с новини за вампири и дори сами ги множат. Плашат се от светлината на смелата публичност и презират героите й заради малодушието и комплексите си. Затова бързо привикват да четат, да слушат, да гледат и дори трогателно да разказват тъжните истории на собствената си съдба.
Така и купеното мълчание на онези, които случайно не са били на смяна в склада на „Берета трейдинг“ на 5 юни, сигурно още дълго ще бъде оправдавано с истории, гарантиращи състрадателност. Като тази, че са работили до 11 посред нощ срещу заплата от 300 лв. на месец. Трогателно и вероятно от тяхно име в деня на взривовете от телевизорите погледна просълзеното лице на Десислав Делев, собственик на складовете, изчезнали заедно с хората в тях.
„Оттук нататък… мъка! Мъка!“, каза той.
Няколко дни по-късно, когато „Кривич“ вече се беше превърнал в сюжет дори на международния новинарски обмен, от „Берета трейдинг“ изпратиха до медиите писмо. В текста се казваше следното:
„Един от работниците е допуснал чисто човешка грешка, като въпреки изричните разпореждания на фирмата и предупрежденията на свой колега се е опитал на собствена отговорност да утилизира боеприпас, различен от описаните в протокола (с който са получени – бел. ред). Пренебрегнати са най-елементарните мерки за сигурност от основния инструктаж за безопасна работа с боеприпаси и технологичната дисциплина. Това е предизвикало и злополуката.“ Ясно и точно. Но най-важната част от писмото е друга. „…фактите са подкрепени и от свидетелски показания“, пише в него.
„Ей тук горе, вляво!“
Такава е драмата на несолидарните общества, на суеверните и на гузните. Колективната памет и съвест отдавна са вдигнати във въздуха. Като шестте склада за боеприпаси „самовзривили се“ през последните 12 години. Да, да, шестте! Вече не помним, но вероятно след всеки от тях сме се стряскали малко, пошумели сме, повълнували сме се седмица–две… Така и сега, отнесени в драмата около 300-та лева на живите няма и да усетим как цялата вина за „тотално и крещящо нарушаване на правилата“ (според зам. главният прокурор Бойко Найденов) ще легне единствено на съвестта на мъртвите. На изчезналите заедно със складовете на „Берета трейдинг“.
Много скоро алтернативни истории като тази, че „гробище край Варна крие няколкостотин вампира“ ще изсмучат интереса към отговорите на въпроси като има ли вина министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов за драмата край Стралджа.
Недоизкованият плуг, забит в сърцето на Кривич ще буди несравнимо по-широк интерес, отколкото тежките теми за отговорността на службите „Контрол на общоопасните средства“ (КОС) и Главна дирекция „Охранителна полиция“ (ОП) в МВР.
Ровенето в архивите на археологически дружество от началото на миналия век ще се окаже по-продуктивно от анализа на протоколите, съставени от КОС и ОП след проверките в складовете на Делев. Защото в тях пише, че там всичко е наред.
Вероятно войната между министерствата на отбраната и вътрешните работи скоро ще изпепели тайните около най-тежкия от всички взривове, станали в складове за боеприпаси досега. А заедно с тях ще избелее и интересът към истории като тази, че миналия петък (15 юни) МО внезапно реши да прекрати договора си с „Берета трейдинг“ и да поиска неустойките по него. Но не заради взривовете, а защото утилизираните ракети били по-малко от договорените.
Какво ще стане с друг договор на компанията, спечелил обществена поръчка на МО за доставка на пистолети, карабини и гранати, още не е ясно. Но пак в петък Аню Ангелов официално обяви, че в складовете на „Берета трейдинг“ е имало повече ракети, отколкото производителят им е оставил там за изпитания. Такива неща…
Я стига! Имам по-интересна история:
„Хората разказвали, че вампирите били ябанджии, тоест чужденци. Нямали близки да пазят мъртвите им тела в нощта преди погребението. И понеже можело да ги прескочи котка, трябвало за всеки случай да бъдат прободени – ей тук горе, вляво! А после ги увивали в бодли от див шип. Иначе душата им щяла да изпие кръвта на децата в селото.“