„Тъй като сте си абсолютен престъпник, колеги като за всеки един престъпник – долу на земята“.
За тази разпасана волност при ареста на бившия военен министър Николай Цонев на 29 март 2010г. зам. градския прокурор на София Роман Василев беше наказан дисциплинарно. Оказа се, че служебната му разгащеност пред камерите на МВР е била само емоционален мотив за наказанието. Истинските основания за него станаха публични постфактум на 1 юни т.г., Тогава Върховният касационен съд (ВКС) окончателно свали от Цонев обвиненията, че е сключил четири неизгодни сделки през 1999 г.
Междувременно прокуратурата се отказа и от обвиненията си към бившия министър по заведеното срещу него дело за неправомерно увеличаване на капитала на държавното дружество „Терем“ ЕАД. Според юристи на практика това означава, че присъдата и по това дело ще бъде оправдателна. Когато това се случи, топката ще е пак в полето на Цонев, който ще трябва да реши, как да благодари на Роман Василев и МВР за мракобесния спектакъл, в който му отредиха главна роля.
И понеже всички тъпи номера се повтарят като тъп фарс, вчера оня Бареков също реши да се прави на Роман Василев. Ползвайки като прокурорска банка телевизията, в която работи, в предаването си „Гореща точка“ водещият каза следното : „Два сигнала съм подал срещу двама от знаковите престъпници на българския преход – Любомир Павлов и Огнян Донев. (…)
„Питам държавата: докога ще ги бавите тези?““
Нямам нито мотив, нито намерение да адвокатствам на Павлов или Донев. След оправдателното решение на ВАС по случая „Цонев“ обаче тогата на все още зам. главния прокурор на София Роман Василев вече има леке. Не от обвинението срещу бившия военен министър, а от телевизираната саморазправа на държавата, в която той участва с видима страст.
Сега чакаме развръзката по случая „Павлов – Донев“. На тяхно място аз не бих бавил този (Бареков) и тутакси щях да го накарам да плати за ефирната си волност, както би му се случила във всяка гореща точка на демократичния свят. Престъпници ли са Павлов и Донев има право да каже само и единствено съдът. Не телевизията или някой си. Точка!
В случая мен ме вълнува друго: Какво правим с лекетата?