Ако миналата година условията, срещу които ГЕРБ подкрепи варненския кмет Кирил Йорданов за четвърти мандат, бяха правени на светло, сега отношенията между него и управляващата партия нямаше да се разчистват на тъмно.
„Нямам условия към ГЕРБ за подкрепата им, има яснота относно проблемите на Варна и решението им“, обясняваше тогава Йорданов в характерния си жестомимичен стил на общуване с медиите.
Но още на 1 ноември – два дни след балотажа на изборите за местна власт, областният координатор на ГЕРБ във Варна Павел Димитров излезе с опровержение: „Предстоят структурни и персонални промени в администрацията на варненския кмет, каза той. Това бе едно от условията при издигането му като кандидат на партията“.
Две седмици по-късно – на 15 ноември, ехото заглъхна в думите на новия-стар варненски кмет: „Администрацията ще бъде съкратена, преструктурирана и личностно обновена до Коледа, предрече Кирил Йорданов. След това обеща, че „…до Нова година Варна ще има качествено нова, действаща по западен модел администрация – с по-малко хора, които ще бъдат по-мотивирани“.
Четири месеца и половина след изборите равносметката е следната: С изключение на геройски напусналия кметската администрация Венелин Жечев, (до неотдавна) верен съратник на Йорданов, в т.нар. „общински билдинг“ се появиха само две нови лица.
Едното – бившият кмет на кв. „Аспарухово“ и твърдолинеен номенклатурен кадър на БКП (до 1989г) Богдан Караденчев. Другото – арх. Димитър Николов, избран с общинската листа на ГЕРБ.
Като зам. кметове те поеха съответно градската инфраструктура и работата по влизане в действие на дългоочаквания Общ устройствен план на Варна. И в двата ресора до момента движение няма, а в останалите канцеларии на общината не са разместени дори бюрата.
Решението за отстраняване на вечния политически брокер Янко Станев от поста председател на комисията „Бюджет и финанси“ в ОбС в града хвърли само блед лъч светлина върху причините за ступора, в който Варна се намира в месеците след последните избори за местна власт. Сключеният на тъмно договор между Йорданов и ГЕРБ сега явно дава възможност за безкрайни тълкувания, опити за дописване и уговаряне на допълнителни споразумения.
Подплашен от разправата със Станев, който не пожали сили да използва ромската си машина си за за гласуване, този път в полза на ГЕРБ, в началото на седмицата Кирил Йорданов обеща не само да изпълни нормата за съкращения в администрацията си, а дори да я надхвърли с 200%. Но на два пъти и с все още неясни критерии за уволнение на чиновници от ниските нива на администрацията си.
Ясно е, че Кирил Йорданов търгува. Този път наистина като за последно. Ясно е също, че ГЕРБ вече се чуди, какво да прави с него, след като, казват, за кандидатурата му пред Борисов лобирал лично новият посланик на Русия в София Юрий Исаков.
А докато пазарлъкът тече, Варна продължава да затъва в рядката ориенталска кал на забравата, трепана през последните три мандата на вечния си кмет. Гражданите й почти насилствено придобиват все по-провинциален манталитет, бизнесът се свива до нивата на периферна посредственост, а бъдещето изглежда все по-печално.
След малко повече от година предстоят парламентарни избори. За това още в близките няколко месеца ГЕРБ трябва да разчисти отношенията си с Кирил Йорданов. Да ги разчисти на светло и принципно. Иначе онези 41,6%, с които през 2009г. партията на Борисов отвя съперниците си във Варна ще звучат само като далечен и носталгичен спомен.
Защото “Всичко тайно ще стане явно и всичко скрито ще се разкрие“. Така пише в евангелието.