Политическата технология, по която в четвъртък вечер бяха „премахнати“ министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и на здравеопазването Стефан Константинов приличат на вдъхновяващ детайл от епичния гоблен на социалистическия реализъм.
От високото се спускат буйни, но бистри, кристално чисти планински потоци. Долу, в ниското, кални патици мътят водата. Цапат и пречат на тази идилия да прелее от рамката, за да се превърне в реалност. Универсално двуличие!
Двамата министри бяха отстреляни конспиративно в присъствието само на обвинители и политически свидетели. Новината беше съобщена в кратко, среднощно комюнике, предвидливо закъсняло дори за късните новини. Времето на уликите дойде на разсъмване. Едва що кацнал от Катар, половината кабинет зае позиции по целия фланг на „националния“ телевизионен ефир. От „Канал 1“, през „bTV“ и „Нова“, та чак до „ТВ7“. В съответния ред премиерът, заместникът му Цветан Цветанов, министърът на земеделието Мирослав Найденов и на външните работи Николай Младенов обясняваха необяснимото – всеки според куража и възможностите си.
Тактика на „незабавното отстраняване“
Защо си отива Константинов?
„Защото година и половина си остана само с идеите“, каза премиерът в дългото си и нервно интервю за Националната телевизия.
Защо си тръгва Трайков?
„В министерството на икономиката, енергетиката и туризма са много инертни, бавно поемат“, отговори Борисов.
Без да пораждат допълнителни въпроси, подобни обяснения можеха да удовлетворят търсенето само в мрежата на най-твърдата и безкритична част от избирателите на ГЕРБ. За останалите, за българите, които осмислят събитията през анализа им, отговорите на двата въпроса предстоят.
Още в първите месеци от управлението си Борисов наложи тактиката на „незабавното отстраняване“. Ако беше част от рационалната политическа игра, тя отдавна щеше да е принцип на политическо съществуване в демократичните общества. Но не е!
Поведението на непрекъсната саморазправа стъписва, но и уморява. Превръща се в безпринципност и спира да работи. С уволнението на Стефан Константинов и Трайчо Трайков този ефект е вече факт.
За потискащо дългите редици на безпомощни хора пред кабинетите на държавното и общинско здравеопазване уволнението на поредния министър може и да е жест на реванш. За голямата част от тях, а може би и не без основание, „чиновниците“ и „частниците“ са врагове. Борисов го знае. Неговото унизяващо поведение, което Константинов трябваше да понесе през последните седмици, го позиционира точно в центъра на първата група. Ултиматумите, които получи около скандала с цените на лекарствата, бяха увод към присъдата за това, че не е успял да се справи с втората група.
Въпрос на издържливост. Може би, за да сложи по-бърз край на това невъзможно общуване,Константинов разпространи публично молбата си за освобождаване. В нея той обясни, че мотивите за оставката му са „липса на подкрепа от страна на управляващата партия и възпрепятстване на реформите, които биха довели до подобряване на здравеопазването“.
За разлика от кроткия тон на Константинов, с една внезапна поява в парламента, Трайчо Трайков добави нов щрих към имиджа си на „трудното дете“ в кабинета. Белезите на тежката непоносимост между него и премиера винаги са били зле прикрити.
Че дните на Трайков в кабинета са преброени стана ясно още през пролетта на миналата година, когато той влезе в открит конфликт с генералният директор на „Лукойл България“ Валентин Златев.
„Тонът на „Лукойл“ към държавата е безпрецедентен. Само още една компания си е позволявала подобен тон и това е „Росатом“. Тези думи вече бившият министър на икономиката каза пред репортери, излизайки от министерския съвет на 23 март м.г. Малко след това в негово отсъствие там започна среща на премиера и финансовия министър с „Лукойл“, търговците на горива и представители на транспортния бранш за цените на бензина и дизела.
Година по-късно министърът напусна сградата на Министерския съвет. Този път, за да не се върне повече в нея (поне не и като министър в кабинет на Борисов), след като беше оставил оставката си, защото му е поискана от вицепремиера Цветанов без мотиви.
Аргументите на достойнството
В първото си телевизионно интервю по повод отстраняването на Трайчо Трайков министър-председателят каза: „Чашата преля, когато видях Трайков да се пече на плажа в Катар“. Така Борисов хвърли в публиката остатъците от достойнството на довчерашния си министър. Но сякаш не получи очакваните овации.
Във виртуалните форуми, посветени на новината, мненията за оставката на Трайков бяха почти еднозначни и по-скоро в негова подкрепа отколкото осъдителни. Подмятането за „плажа в Катар“ явно не стигна до авторите им, но очерта граница. От едната й страна остана Борисов. От другата – аргументите на достойнството.
„Истинските причини за отстраняването ми рано или късно ще станат известни на хората, каза Трайков. Може и да греша. Но ако „Белене“ се осъществи при сегашните условия, значи не греша. Ако не бъдем подкрепени да защитим позицията си за 59-те километра в „Южен поток“ и възвращаемост над 8 на сто, а не 8 на сто, значи не греша. Ако до края на месеца не бъдат намалени цените на газа по сегашните доставки с 10-15 процента, значи не греша. Но ако всички тези неща се случат, значи греша и наистина причината е конфузът в Катар“.
Прикриващ огън
Думите на Трайков получиха задочно потвърждение почти веднага. Освободен от тежестта на всичко онова, което бившият му министър вече няма да бъде в преговорите около проекта „Белене“, само за няколко часа в петък министър-председателят успя да върне разговора за бъдещето му в полето на безсмислиците.
Рано сутринта той най-напред каза, че България се отказва от строителството на втора атомна централа. Малко по-късно повтори по-старата си теза, че сме готови да строим, но само след привличането на трети инвеститор. Накрая припомни, че най-вероятно ще доплатим за вече готовия реактор, за да разширим с него АЕЦ „Козлодуй“.
Останалото – цената на газа или доходността на онези 59 километра от „Южен поток“, за които говори Трайков, ще бъде тема и утре и в други ден. А после пак и пак… Защото уволненията на двамата министри бележат само началото на финалната фаза от битката на ГЕРБ за втори мандат. В нея бъбренето за АСТА, нещастието „шистов газ“, яйцата на щастливите кокошки или великденското агнешко, хапчетата, болестите и катарските шейхове ще става все по-досадно и объркано. Защото ще е само прикриващ огън, зад който премиерът ще трябва да пренесе през рубежа на следващите избори всичко онова, което не може, не иска или няма свободата да свърши.
Пътят до морето
Начинът, по който Борисов се разправи с Трайков и употреби Константинов, показа едно: ГЕРБ има спешна нужда от ново лице, от лифтинг и имидж. Има нужда от нова енергия, която да вложи не в политика, а в образ. В аватар, зад който да се скрие. Процедурите на демократичното управление не предвиждат механизми, с които оставките на министри да бъдат приемани спешно, от политически органи, на тайните им сбирки. Подобно поведение създава усещането за симулиране на извънредност, за държавен катаклизъм, от който трябва да се излиза по спешност. Но стана ясно и друго.
От характеристика на партията конспиративността на ГЕРБ все по-често се превръща в проблем на държавата. Липсата на принципи и визии в политиката, която Борисов води, налага заместването им с декларации, с някакви негови, лични, интригуващи, но съмнителни и натрапчиви каузи. В хоризонта на следващите година и половина те не оставиха нищо по-важно, по-спасително и по-оптимистично от това „да стигаме за три часа от София до морето“.
С тази тактика, а може би и с още няколко уволнения до началото на предизборната кампания през 2013г., Борисов ще уплътни без луфтове калъпа на плитките електорални фантазии. В тях той е онзи, от когото можеш да поискаш и да получиш всичко – да управлява, но и да наказва, да взема и да раздава, да гледа лошо и да говори простичко за сложните неща. Да уволнява, да маха, да слага, да гони, да сменя! Да свърши всичко, дори да си запише цената на яйцата, за да ги провери след седмица пак.
А накрая, когато избирателите затворят очи, да виждат как от високото тече бистър поток. Как премиерът зида с душите на онези, които мътят водата му. Как строи България…в мечтите им.
–––––––––––––––––––
Публикация на същия текст в „Дневник.bg“