„Ние ке им унищожим Европа. Не они нас! Ние ке им турим цапарагата! Не они на нас!“ Така говори кметът на санданското с. Катунци Георги Коцев. С понятието цапарага Google зацикля и отправя към въпроси вместо към отговори. Трудната дума, както и гневът на кмета са контекстни. По тази причина Европа, над която е надвиснала заплахата им, едва ли я разбира. За разлика от нас, които дори я усещаме!

На 10 януари 2007 г., още неизтрезняла от балончетата на шампанското, с което утоли жаждата си за членство в Европейския съюз, България започна да плаши новите си съюзници с бойкот. Протестите вдигнаха градус заради евентуалното въвеждане на по-висок акциз върху домашната ракия и събраха в центъра на същото с. Катунци вдъхновяващо множество от 1000 души.

За по-сигурен ефект към разпилените по мегдана половин камион джибри присъединилите се бунтовници от съседните Симитли, Кресна, Струмяни и няколко села около Гоцеделчевско прибавиха и един трактор с оборска тор. Изсипаха и ракия, но не всичката!

На 15 януари стъпаловидни протести в полза на същата кауза предприеха в Сливенска и Ямболска област. Десет дни по-късно нови 1000 протестиращи в Кресна обявиха, че тръгват да блокират пътя E-97, но после се отказаха и пиха по една малка. Вероятно по тази причина на митинга пред кметството в града става напечено. Участници в свадата бяха Яне Янев (тогава депутат от ОДС) и представители на пловдивското сдружение „Радостта на народа“.

На 1 февруари гневът достигна кулминация. Протестиращите срещу по-високия акциз на ракията вдигнаха менци посред София и като два лъча се сляха с пенсионерски митинг. На площада „Ал. Невски“ всички заедно символично зарязаха лозичка, пуснаха гълъби и пак пиха ракия! Това, разбира се, не доведе до по-нисък акциз. Но затова пък ясно показа на когото трябва, че

спиртомерът на народната любов е чувствителен

На 23 февруари 2011 г. земеделският министър Мирослав Найденов обяви, че „селският казан е местният парламент“ и от високата му трибуна съобщи, че правителството започва кампания, с която иска да накара Брюксел да признае гроздовата ракия за традиционна българска спиртна напитка. „Предприемането на тези действия пред институциите на Европейския съюз (…) с цел намаление на акциза на ставката за традиционната напитка „гроздова ракия“ ще има положителен икономически и социален ефект“, каза Найденов.

От стенограмата, разпространена след заседанието на Министерския съвет от същата дата, стана ясно, че макар и въздържател, самият премиер е инструктирал министрите си как да сложат „цапарагата“ на Европейската комисия. От „включването“ му по темата излетя анекдотът, че в БСП пият руска водка, а в НДСВ уиски и затова не са се сетили колко ценна е ракията. Шегата обаче беше бледа.

Същинският аргумент на правителството остана грижливо шифрован в очакването за „положителен икономически и социален ефект“ от преборването с Брюксел. Точно той попадна и в центъра на статия с безличното заглавие „България иска помощ за производството на ракия“, публикуван в сайта на немското списание „Шпигел“. „Сърцето“ на текста обаче е играта на думите, с които започва:

„Дух чрез алкохол“ – Spirit durch Spirituosen

„Кабинетът (на Бойко Борисов) се опитва да накара Европейския съюз да признае гроздовата ракия за „традиционен продукт“. Ако това стане, данъчният процент върху нея ще намалее наполовина и националната напитка с висок процент алкохол ще бъде доста по-евтина. Говори се, че цената щяла да падне с 2-3 лева“, пише „Шпигел“.

Като уточнява, че българското правителство ще се опита да използва директивата от 1992 г. на ЕС за „хармонизиране на структурата на потребителския данък върху алкохола и алкохолните напитки“, списанието припомня, че благодарение на нея акцизът върху определени видове ром във Франция и узото в Гърция е с 50% по-нисък, отколкото на други видове спиртни напитки.

По данни на Световната здравна организация с 13-те литра годишно България е на 30-о място в света по алкохолно потребление на глава от населението. Според същата статистика около 45% от българите предпочитат високите градуси.

Вероятно защото е правена далече от Катунци, тази статистика не е съвсем вярна. Числата в нея отразяват консумацията на алкохол според данни от търговската мрежа, която няма нищо общо с работата на селските „парламенти“ (по Мирослав Найденов). В статията на „Шпигел“ се цитират и числа, според които през 2009 г. българите са харчили по-малко пари за обувки и облекло, но повече за алкохол и цигари. „Разумно ли е при такава статистика да се намалява акцизът?“, пита „Шпигел“.

In rakia veritas*

отговаря ведро министърът на земеделието Мирослав Найденов и обяснява, че с намаляването на данъчните ставки се решават икономически, а не социално-психологически проблеми. Абсолютно правилно! Само че кампанията за добавяне на гроздовата ракия към списъка с традиционните български продукти, които ЕС трябва да признае, идва точно в годината, когато предстои да избираме кметове и президент.

А опитът досега сочи, че и бездруго шансът това да бъде свършено от „трезви“ глави клони към абсолютната нула. По тази причина и резултатът най-вероятно ще потвърди опита. Така в търсене на истината откъм Катунци ще продължат да отекват дълги откоси като тези на кмета Коцев: „Прасето ке го заколим хуманно?! Ми та ние, ако не се събéрем десет човека, да го потруфаме отгор прасето и да го заколиме и оно да не цикне…

Ми то като не цикне едно прáсе в една къща, все едно не е заклано бе… Кви са тиа? Ток ке му пускали… Инжекцийки… Ма т’ва са… Ма такива простащини, аз не мога да рáзбера. Нека са съобразяват с нашия народ, с нашия начин на живот. Нашия (!)… начин на живот!“

На същата честота в началото на март потрепера и гласът на баба Денка от царевското село Бродилово. „А ние няма да се предадем! Обичая ша си го прайм! Може би… тайно“, каза тя. Шансът това заклинание да добие чуваемост беше навикът на съселяните й да се събират навръх Месни Заговезни и да цъкат с джиесемите си как кучета се въртят в примка от въже високо над земята, докато червата им се изпразнят, а животните цопнат почти в безсъзнание в една ледена, кална бара.

Покрай това забавление цяла България научи, че става дума за ритуала тричане. А известният фолклорист Георг Краев обясни, че „става дума за много дълбинни предхристиянски практики“, че „обичаят е пречистващ, тип люстрация“, че за това се случва на „чист понеделник“ и че не случайно по същото време изгрява Сириус, който бил „песа глава“.

Къде е връзката

между защитата на „грозданката“ като национално постижение, „цикането“ на прасето и ритуалното изтезаване на куче? Това ли се питате? Ами в традиционната ирационалност, с която избираме на какво да подпрем националното си самочувствие.

Дори и да се случи така, че Европейската комисия вземе, че приеме аргументите за „авторското ни право“ над ракията, това няма да доведе до реалното падане на акциза й до изборите наесен. Не за друго, а защото процедурата, предвидена от ЕК, е бавна и едва ли се влияе от турски хроники, според които още през ХІV век едрите, мустакати войници от многобройната кафарска армия, защитавала София, са имали навика редовно да пият ракия.

Въпреки това, преди да публикува официалния вариант на стенограмата от заседанието си на 23 февруари, кабинетът сигурно се е събрал на „работно заседание“. Там в делови порядък е била направена сметката, че идеята за „канонизирането“ на гроздовата във всеки случай ще послужи за масови предизборни наздравици с онези 45% от българите, които внимателно следят трендовете на цената й. После всички заедно може пак да пуснем гълъби на площада „Ал. Невски“ и да вдигнем менци с венци от лозови пръчки, за да отпразнуваме триумфа на националното съгласие.

Няма лошо! Както няма лошо и в това да си браним гроздовата. Но е отчайващо, че на пияна глава я бъркаме с каузите си и дори сме готови да ги разменим за нея.
–––––––––––-
* В ракията е истината.

Линк към публикацията на същия текст във в. Дневник – тук.