Стенограми на кихавиците

„Веднаж женицата и нейните приятелки, които били повече от седем, заедно застанали под прозорците на господин Делио, за да подслушват. Но господин Делио изобщо не ки­хал, защото не употребявал емфие и не бил хремав. „Нито една кихавица,  казала женицата, тука има нещо подозрително“.

За този откъс от приказката на Джани Родари  „Женицата, която брояла кихавици“ се сетих, докато сърфирах през стенограмите от заседанията на кабинета, публикувани редовно на правителствения сайт. Когато в самото начало на мандата си Бойко Борисов обеща да направи разговорите с министрите си прозрачни, идеята му вдигна почти мексиканска вълна от одобрение. Но само няколко месеца след началото, още в ранната пролет на миналата година, стенограмите изведнъж окъсяха, оголиха някаква припряност и родиха логичното съмнение, че „тука има нещо подозрително“.

Броят на точките в дневния ред на правителствените заседания  през последната година често надхвърля 35, а стенограмите се появяват на сайта на Министерския съвет само два часа, след края им. Тази експедитивност е защитена от документирана технология на работа, която изглежда така: След докладването на проекта за решение в около 80% от случаите дебати няма. Следва реплика на Бойко Борисов: „Приема се“. После – нова точка. И нито една кихавица!

На този фон само някои разсъждения на премиера по фундаментални обществени проблеми успяват да пробудят усещането за вътрешна динамика в общуването с екипа му. Ето например, какво казва Бойко Борисов на 19 август 2009г. по повод  дарителството на органи за трансплантация и идеите за насърчаването му:

Но това трябва да се обяснява на хората и то да се обясни – всъщност когато е в тази мозъчна смърт можеш да направиш част от теб да живее и си оставаш. И ако след време се разреши клонирането, могат да го намерят този човек,

да ти вземат от бъбрека и да те направят нов“,

обяснява премиерът.

Това „поемане на въздух“ обаче по никакъв начин не може да компенсира подозрението за нещо липсващо, което оставя например обърканата стенограма от заседанието на МС от 14 юли м.г. Логично тя започва с първа точка от дневния ред. После идва втора. Но след нея стенограмата „скача“ направо на шеста точка, а след това чак на …13-та. Точка 21 от същото заседание крие някаква тайна: „Проект на решение за оттегляне на законопроект“, докладва премиерът. И после – нищо!

Интригуващ разговор между Бойко Борисов и областният управител на Смолянска област Стефан Стайков се е състоял на 3 ноември м.г.

Той засяга строителството на път за с. Осиково, за което кабинетът вече се е споразумял с „НЕК“ и австрийското дружесво „Алпине Бау“. Стайков обаче се мъчи да измести двете компании от проекта и ето какво излиза от усилията му: „Ако „Алпине Бау“ представят много висока цена за пътя, защото те работят в други категории, вие знаете това, в такъв случай ще трябва да потърсим друго решение с наши фирми“, предлага той. „“Под наши фирми разбирате български фирми?“, пита Борисов. Тук Стайков усеща хлъзгав терен и прави нескопосан опит да се застрахова:

„Да, наша фирма, която да изберем, разбира се“, обяснява той. Въпреки всичко министър – председателят настоява, че кабинетът вече си е „стиснал ръцете“ с „НЕК“ и „Алпине бау“ и за това те трябва да започнат строителството. Тогава областният управител на Смолян предприема отчаян ход: „Има фирма, която може да направи всичко (…)”, изплюва камъчето Стайков.

Няколко избрани момента

 

от официално документираните правителствени заседания през миналото лято правят видима и друга функция на стенограмите. През тях премиерът, понякога индиректно, оправя посланията си към гражданите. Така например на 27 юли м.г. Симеон Дянков внезапно се отклонява от темата и сюрпризира колегите си с новина, която „сваля“ в реално време вероятно направо от дисплея на лаптопа си.

„Агенция „Ройтерс“ съобщи, че благодарение на позитивния доклад от вчера на „Стандарт енд Пуърс“ България днес има най-ниския външен финансов риск от началото на месец май“, докладва Дянков.  Доволен Бойко Борисов се обръща към министрите си: „Искам да се стремите към тези оценки“. Но Дянков очевидно е онлайн и добрите новини продължават да валят. Точно в момента, в който премиерът представя „Проект на Постановление за изменение и допълнение на Постановление № 324 на Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет“, министърът на финансите прави второ тържествено съобщение:

„Продължават да идват новините от Европа, информира той. „Блумбърг“, която е другата голяма агенция, заедно с Агенция „Ройтерс“ току що пусна съобщение:“Кабинетът на министър-председателя Бойко Борисов (…) е един от малкото в Европейския съюз, който съумя или по-скоро отказа да вдигне данъците. По този начин, запазвайки корпоративния данък и данък общ доход на 10 на сто, което е най-ниското ниво, най-добрият данък в целия Европейски съюз“, завършва протоколираното четене на Дянков.
По време на друго заседание, от 3 ноември м.г. премиерът Борисов обяснява на министрите си нещо, което те едва ли не знаят. „Представяте ли си какво управление е било?, пита риторично той.  Дават трасе за магистрала, правят проект, казват, че ще го финансират и ще строят, знаейки прекрасно явно, че няма да строят – само така лъжат хората за преди изборите – и в същото време изкопават огромните трапове, през които сега магистралата трябва да мине на мост.  (…) Всичките тези хора прекрасно са се подготвили, защото са знаели, че ще дойдем ние и ще строим магистрали и са казали:

Тези пиленца докато ни правят магистралата,

ние ще се нагушим здраво с парите,

 

които ще даде и Европейският съюз“, импровизира Бойко Борисов.

Това, което въпреки очевидната редакторска намеса е останало непокътнато в стенограмите от заседанията на МС обаче, е неоспоримият му талант да обяснява простичко сложните неща. Така например на 28 април м.г. премиерът разяснява по следния начин защо учителите имат по-дълги отпуски:

„Това са по 30-40 деца, които тичат, играят, скачат, викат, непослушни са – първо. Второ, учителят не може да седне и да си почине – той е концентриран в час, защото го гледат 40 чифта очички и попиват всичко, което прави, казва той. (…) Затова законодателят, когато е правил отпуските, е преценил, че тази работа изисква повече почивка за този човек. Иначе учителката става нервна, започва да мята тебешири – това, което виждаме по новините, започва да бие, да вика”.

Дълбоко трогателна е и мотивацията на министър-председателя по необходимостта от финансирането на фонд „ин витро“. „Мисля, че в Бояна беше тържеството, когато бяха събрани

всички, които и по време на нашия мандат са заченали

и родили за България, казва той. Това ми беше едно от най-хубавите мероприятия, на които съм присъствал“.

Истинската дълбочина на премиерския оптимизъм обаче е документирана в стенограмата на едно от последните правителствени заседания за миналата година – това от 17 ноември. В коментар по свързването на газопреносните системи в България и Гърция Бойко Борисов поглежда направо в бъдещето, ето така: „Разбира се, с това, което много се радваме, и се гордеем, и се надяваме да станем истински конкуренти на „Газпром“, те вече знаят имаме близо 20% добив на български газ. Това е също много важна диверсификация. И, ако Господ ни погледне, при тези сондажи, които се правят, да излезе някакво газово находище – да се надяваме!“, завършва заседанието премиерът.

В края на приказката за „Женицата, която брояла кихавиците“става ясно, че за всяка от тях тях тя поставяла кръстче в тефтерчето си. Получило се нещо като стенограма на кихавиците. И когато умряла, то вече било пълно с кръстчета. Тогава хората си казали:“Гледайте, трябва да си е отбелязвала всички добри­ни, които е правила. Я гледай колко много! Ако тя не отиде в рая, значи никой няма да отиде“.

Публикацията на същия текст в сайта на в. Дневник можете да видите – тук.