Спас Спасов, spas@dnevnik.bg

Държавата срещу самата себе си? Гражданите срещу законите? Местната власт срещу правилата или всички срещу всички? След като в понеделник Несебър беше буквално обсаден, а след това и щурмуван по суша и вода от жандармерия и затворници, наети от Районната дирекция за национален строителен контрол (РДНСК) за събарянето на незаконни постройки, бъркотията, подготвяна с години, вече е пълна.

Настръхнали, недоспали хора, блокада от няколко десетки автомобила, препречили пътя към полуострова, полицейски коли, жандармерия, траурни знамена… Така изглеждаше градът в понеделник.

Първият сблъсък

с полицията става през нощта – около 2 часа. Четирима протестиращи са арестувани, след като опитват да попречат на „паяк“ да отстрани автомобилите, блокирали провлака към полуострова. Около 8 сутринта нервите са опънати до край. Автобусите, които трябва да докарат затворниците от Бургас, също не успяват да влязат в него.

Малко преди обед общинският съвет в Несебър демонстративно провежда извънредна сесия в началото на провлака. Тя завършва с призив акцията по събарянето на незаконните постройки да бъде отложена. Гледката очертава ясно двата полюса: В единия край на тънката ивица земя – овладяна и гузна суетня, тъмни костюми и лъскави обувки. На другия – гняв срещу всичко и всички, настръхнали мъже и жени, „Шуми Марица“ и „Боят настана“. Между едните и другите – барикада и полиция.

В ранния следобед става ясно, че към Несебър пътуват още подразделения на Жандармерията. Около три стратегията е разконспирирана – атака по море! От север и юг към двата рибарски кея на града приближават катери на гранична полиция, които трябва да докарат охраняваните затворници от Бургас. Две групи от по няколко десетки души бързат нататък, за да осуетят „десанта“.

И не успяват. С още подкрепления на жандармерията, почти със сила и под дъжд от омраза около 16 ч. в понеделник затворниците успяват да стигнат до Митрополитската църква. В една от малките улички наоколо, препречена от мъже с шлемове, щитове и палки, започва събарянето на два магазина, незаконно построени в двора на Милен Димитров.
Към работниците на покрива летят парчета от тухли и унизителни думи. Няколкостотин жители на Несебър все още опитват да спрат акцията, но след час покривът на постройките пада, а на улицата остават куп греди и ръждясала ламарина.

Рано сутринта на следващия ден – във вторник, в сградата на общинската администрация в Несебър се провежда

среща в неясен формат и със съмнителна цел

Кметът Димитров и общинари подкрепят декларация на граждански инициативен комитет до ДНСК за запазване на незаконните постройки в стария град… поне до пролетта. В началото на града жандармерията и затворниците отново чакат реда си, но този път той не идва.

Във вихъра на акцията по събаряне на първите 36 незаконни постройки в стария Несебър една важна новина остана в периферията на вниманието. В края на октомври бившият кмет на града Николай Трифонов бе осъден условно на година и половина с тригодишен изпитателен срок заради това, че в нарушение на Закона за общинската собственост на 10 октомври 2005 г. е продал 324 кв.м улица, представляваща  публична общинска собственост. Купувачът ЕТ „Ташев-64“ е собственост на тогавашния общински съветник и известен хотелиер Венелин Ташев.

Тази история припомнят някои от протестиращите, докато освиркват скритите зад щитовете си жандармеристи. Те сочат с пръст на север през залива, към назъбения хоризонт на Слънчев бряг и Св. Влас: „Там, там идете да биете най-напред! Там събаряйте.“ А на въпроса защо все пак е решил да строи без разрешение, Милен Димитров дава бърз, наивен, но откровен отговор: „Ами що!? Другите правят и аз… правя!“

Събитията имат дълга предистория

Тя съвпада напълно с тази на още около 1600 обекта, построени незаконно в цялата страна, и е сбит конспект на последните 20 годни. Сегашният кмет на града Николай Димитров го преразказва така: „На полуострова е станал лавинообразен процес – един е видял, че комшията му строи, и си казва: „Щом на него нищо не са направили, няма да направят и на мен. И така! А процедурата по узаконяване е доста дълга, с години.“

В специална декларация, предшествала с ден началото на акцията по събарянето на незаконните постройки, Димитров казва и следното: „В стария град има и твърде големи хотели, но собствениците им по някакъв начин са успели да ги узаконят и въпреки че не се вписват в архитектурната среда на Несебър, засега няма да бъдат събаряни.“

Така „по някакъв начин“ гневът на гражданите, които в понеделник бяха готови да гледат как катер на Гранична полиция засяда в плитчините на рибарския кей под обстрела на хулите и ругатните им, става почти понятен.

Обяснимо става и критично ниският КПД на енергията, с която след близо 20 години „първоначално натрупване“ на пренебрежение към законите и правилата държавата направи опит да се самообуздае, като събори най-напред паянтовите покриви на Милен Димитров.

„По инициатива на община Несебър се изготви задание до Министерството на културата на Република България за изработването на проект за „Директивен план за управление и опазване на Старинен Несебър“, пише в съобщение до медиите, което бе разпространено от пресцентъра на несебърската община в края на миналата седмица.

„Планът трябва да положи бъдещата юридическа и нормативна основа, която ще гарантира оцеляването на несебърските паметници за поколенията“, обяснява кметът на града Николай Димитров. По думите му заданието е изпратено в Министерството на културата и в момента се изготвя рамково споразумение, регламентиращо финансирането на плана.

ЮНЕСКО – мръсна дума

Край пустите останки на Митрополиската църква в Несебър възрастна жена и вчера продължаваше упорито да предлага картички и диплянки от Слънчев бряг. Опитва дори на немски: „Комен, комен зи…“, подвиква служебно тя на минувачите, а после продължава разговора си с приятелка от насрещния прозорец. „Няма спасение! Сега и тази, българката… Бокова, щом стана началник на ЮНЕСКО, всичко ще съборят.“

Името на Организацията за образование, наука и култура на ООН вече е мръсна дума в града. В понеделник протестиращите дори свалиха флага й, вдигнат пред входа на полуострова.

А според Ивайло Ляхович от Инициативния комитет на несебърските граждани освен за прекратяване на акцията на РДНСК, те вече ще настояват и за „референдум за присъединяването на града в ЮНЕСКО“. С трудната предвидимост на това искане вероятно ще се сблъскат и инспекторите на организацията, които само след няколко месеца предстои да посетят полуострова с 40-те църкви.

Във вторник следобед край Митрополитската църква в Несебър беше вече тихо. Милен Димитров прибираше гредите в двора си и неохотно разговаряше със съседите, които уж случайно наминаваха наоколо: „Все лъгаха! Ти чакай, ще направим това, ще направим онова… Последно през лятото обещаваха, че ще узаконяват. И ето сега – събориха ме!“

Вчера от Дирекцията за национален строителен контрол на Министерството на регионалното развитие и благоустройството съобщиха, че ще продължат „изпълнението на акцията за премахването на незаконните постройки в Несебър. Тя трябва да приключи до средата на декември.

Междувременно собственици на сгради организираха подписка за изваждането на Несебър от списъка на ЮНЕСКО. Мотивът – нищо хубаво не са видели от присъствието на града сред световните културни и исторически обекти.

Публикацията на същия текст във в. Дневник можете да видите тук.

Фотогалерия от събитието – тук.