Едно замозапалване в града на брега на Черно море разтърси България, но причините за това все още остават неизяснени.

–

Статията е публикувана на 31 декември 2017 г. в швейцарския Neuen Zürcher Zeitung. Тя беше включена и в прегледа на публикациите за България в немскоезичния печат, който се разпространява до дипломатическите представителства в София. Автор на текста е Марко Кауфман Босарт (Marco Kauffmann Bossart). Запазено е оригиналното заглавие – Die bösen Geister von Warna.

–

Около 7.30 ч. в студеното утро на 20 февруари 2013 г. фотографът Пламен Горанов застава на стълбите пред кметството във Варна. На гърба си носи раница с туба бензин, а в ръката си – плакат с ултимативно искане: оставка на корумпирания кмет на града Кирил Йорданов и целия Общински съвет до 17 ч. на същия ден. Но скоро след началото на протеста си 36 годишният фотограф избухва в пламъци.

Днес мястото, на което Горанов изгаря като факел, вече не пази спомена за трагедията. Спонтанно издигнатия паметник – камара от камъни и снимки на Горанов, е била разчистена по време на мъглява нощна акция, както разказва местен журналист. Градската администрация го отрича. Според нея решението за премахване на паметния знак е станало след широки консултации.

Неизяснени обстоятелства

Поводът и причините за смъртта на Горанов продължават да са неясни. Това най-вероятно се е случило на стълбите пред кметството по време на разпра с охраната на сградата. Дали се е самозапалил неволно? Властите крият записите от камерите за наблюдение. А пред спосителния екип Пламен Горанов казва, че не е имал намерение да се самоубива. Това би трябвало да е аларма за хората във властта. Няколко дни по-късно фотографът почива в болницата от изгарянията си.
Горанов не е бил непознат във Варна и по-рано също е предприемал зрелищни акции. През 2012 г. той се изкачва на Паметника на българо-съветската дружба и нахлупва маски върху главите на женските фигури (върху него). Така поставя знак на солидарност с трите бунтарки – членове на руската пънк – рок група “Пуси райт” в империята на Владимир Путин.

Драматичната смърт на Горанов идва в момент, когато България е разтърсена от протестна вълна. Драстичното покачван на сметките за електроенергия извежда на улиците стотици хиляди хора. Вик на отчаяние от обеднели хора. Протестите прерастват в движение срещу политическия елит, който живее в лукс. Поне още пет души се самозапалват. Най-често обаче се появява снимката на фотографа с дългата коса и изискани черти на лицето. Някои го сравняват със студента от някогашна Чехословакия Ян Палах, който през 1969 г. се смозапалва в Прага в знак на протест срещу съветската окупация.

Корупция и мафиотски методи

Смъртта на Горанов накара тогавашния кмет на града Кирил Йорданов да попаде оставка само дни след акта на отчаяние. „От човешка гледна точка, какво повче бих могъл да напрвя освен да напусна кабинета си“, пита той. Но скоро става ясно, че за оставката му има други причини. По време на четирите му мандата корупцията, мафиотските методи и лошото управление достигат чудовищни размери дори за българските стандарти, отбелязват одитори (Агенцията за държавна финансова инспекция, бел. ред.) в доклад, публикуван по-късно.

В лобито на Грнад хотел “Лондон” – великолепна сграда на почти 100 години, се срещнахме с журналиста Спас Спасов, мъж на около 50 г в добра кондиция. Израстнал в черноморския град, той работи като кореспондент за в. “Капитал” от Варна. С трезвостта на архивист Спасов прави преглед на последните десет години и изброява съмнителните сделки на местната власт. Два примера се открояват – за общински земи апортирани от дългогодишният кмет Кирил Йорданов със странен договор и за строителен проект на образователен център за роми, който приключва с една разрушена сграда.

В първия случай Варна влиза в съдружието “Спортен комплекс Варна”. И докато в него тя участва с терени, оценени през 2007 г. на една пета от пазарната им стойност, частният Й партньор обещава да построи върху тях футболен стадион. Но какво се случва?

Частното дружество продава земята и така постигна висок марж на печалба. В същото време строителството на стадиона, който е трябвало да е готов през 2010г.,току-що започва.

Проектът за ромският образователен център приключва със сграда без електрозахранване, водопроводна и канализационна инсталация. На гражданите той струва 1 млн. лв. (600 хил. швейцарски франка). В момента от лошата инвестиция са останали само дузина бетонни стълбове, потънали в бурени. Ромите са изнесли материалите, годни за употреба и рециклиране. „Провал без последици, казва с горчивина журналистът Спасов. Един от отговорните за всичко това в момента е заместник – кмет”.

Много от злоупотребите, за които съобщава Спасов, вече са били обявени от Финансовата инспекция (Агенцията за държавна финансова инспекция, бел. ред.). Независимо от това, журналисти, които пишат за подобни неща, много бързо се сблъскват с неприятности. Спасов вече е получил по пощата книката на китайския император Сун Дзъ “Изкуството на войната”, написана преди 2500 години. “Ако не можеш да направиш някого свой приятел или да го победиш, по-добре не се занимавай с него”, е написал в нея влиятелен бизнесмен.

“Spa and beauty” вместо изкуство

Обект на заплахи е бил и Кръстю Кръстев, член на Управителния съвет на неправителствената организация “Варна диша”. Неговите тревоги са основно за приморския парк – белите дробове на индустралния град, разположен на брега на Черно море. „Под натиска на олигарси, които незаконно строят вилите си там, местните власти отмениха забраната за шофиране на леки коли в парка“, казва той. Знаците, указващи забраната, изведнъж изчезнаха. А разрешенията за строеж се нарушават систематично и гротескно – многоетажна сграда с изглед към морето, обявени за художествени галерии веднага след завършването си се превръщат в СПА центрове и салони за красота. До тях – незаконни паркинги. Друга сграда, обявена за ресторант, се използва като семейно жилище“.

Неправителствената организация се бори с препятствия на всички фронтове. Преди последните местни избори през 2015 г. хакери блокират фейсбук страницата, създадена от хора, които обичат парка. Дело срещу издадените строителни разрешения е отхвърлено от местен съд. “А освен това бюрокрацията прави трудно получаването на информация за нови проекти”, казва още Кръстев. Повече от година членовете на организацията чакат за среща с местната администрация.

«Тежко наследство»

След принудителното оттегляне на дългогодишния бивш кмет на Варна Кирил Йорданов сега Иван Портних е поел скиптъра в сградата със соцалистическа архитектура – сив камък и тъмни огледални стъкла.

Портних ни посреща в зала с много дърво, тъмни картини, исторически артефакти и знамена. На въпроса, какво е постигнал през последните четири години, той най-напред отговаря със забележката, че за това трява да кажат граждните. След това се сеща за много нещо: по-добри улици, по-красиви паркове, повече детски градини и пречиствателни станци.

Портних, политик от дясната управляваща партия ГЕРБ, коментира темата за борбата с корупцията без да навлиза в много детайли. Изследване на Трансперънси интернешънъл, което оценява Варна изключително зле в сравнени с други райони в страната, той определя като некомпетентно и базирано на съмнителни методи. „Нямам представа защо Варна получава толкова незадоволителни оценки“, казва той. Дебатите в местния Общински съвет са открити и се излъчват по телевизията, гражданите могат участват в тях с възражения. Като знак на откритост бащата на града Портних споменава и факта, че посетителите могат да влязат в сградата на администрацята по всяко време, дории без официално насрочена среща.

Скандалите с незаконното строителство и съмнителните сделки с терени той, разбира се, слага в сметката на “лошото наследство, което е оставил след себе си неговият предшественик. “Откакто съм поел длъжността си, нищо ново не е построено в Приморския парк“, подчертава Портних. Но всъщност е обвиняван, че прави само несръчни опити да се справи със скандалите. Въпреки очевидното незаконно присвояване на публични средства, прокуратурата спря разследването срещу бившия кмет Йорданов. След това, местната администрация умишлено не успя да оспори решението, оплакват се критиците. В интервюто си Портних казва, че не може да коментира съдебното производство. Върти се в стола си и потрива ръце.

Въпреки „тежкото наследство“, както Портних нарича скандалите на своя предшественик, той все пак вярва, че предстоят по-добри времена. „Доказахме, че работим за интересите на гражданите“, казва той. Доказателството е масовото участие в последния градски фестивал. „Духът на Варна се завръща“, казва тържествено Портних, като се позовава на това, което смята за „добро настроение“ в града.

Вик за помощ от София

Още същата нощ обаче става ясно, че духовете на миналото от миналото все още разкъсват Варна. Под прозорците на кабинета на Портних бивши играчи и фенове на футболния клуб „Спартак Варна“ превръщат парка до кметството във футболно игрище. „Министър-председателю Борисов, клубът ни е ограбен, намесете си!“, пише на плакатите, които те издигат. Участниците в протеста искат среща с главата на правителството в София. Треньорът на младежите казва, че части от тренировъчните им терени вече са собственост на частни компании, които са ги превърнали в автомивки. Инфраструктурата на клуба е съсипана. Според кметът на Варна Портних почти нищо не може да се направи срещу договорите, подписани от предшественика му. Евентуално решение е Общината да откупи обратно собствените си терени, но пари за това няма. Порочен кръг.

Фактът, че разочарованите във Варна се надяват на помощ от София и министър – председателят, е ироничен. Когато преди пет години населението в най-бедната държава в Европа се разбунтува, той отново бе в правителствения дворец в София. След трагедията пред кметството във Варна обаче, бившия бодигард Борисов подаде оставка. През март 2017 г. той се завърна във властта за пореден път с ксенофобския партиен алианс „Обединени патриоти“.

Безименният паметник*

На няколко метра от мястото, на което пред варненското кметство протестираха футбулистите, се намира и мястто, където фотографът Пламен Горанов изгоря преди почти пет години. Там, където някога се намираше импровизираната грамада от камъни, сега градската упрва е поставила скучна каменна скулптура. Името на Горанов не е изписано върху нея. Тези на останалите петима души, простили се от отчаяние с живота си, също не могат да бъдат прочетени никъде. Върху скулптурата е изписана само думата “свобода” – на немски, български, арабски и китайски.

–

* Тук става дума за очевидна грешка, допусната от автора на статията. Скулптурата, за която става дума в текста е една от седемте, създадени по време на втората международна скулптурна среща Freedom, част от фестивала Contempo и дарени на Община Варна през октомври 2016 г. Тя няма нищо общо със събитията от февруари и март 2013 г. и смъртта на Пламен Горанов.