Спас Спасов, 3 януари, 2017 г.

(От „Дневник“)

Това е трагичната история на един от хилядите бежанци, потърсили път към Европа през 2017 г. Тя е изпълнена с въпроси без отговори, с подозрителност, с безпомощност и противоречия, с гняв и безразличие. С две думи – тъжна история.

Повече от два месеца едно иракско семейство не може да погребе тялото на сина си, за което се предполага, че е изхвърлено от морето край Созопол в средата на октомври миналата година. Въпреки, че са изпълнили всички искания, предявени до сега от полицейското дознание и прокуратурата, те продължават да чакат.

Кой е Саман Маждид

Според информацията по случая, събрана от Международната федерация на иракските бежанци (IFIR), базирана в Лондон, Саман Маджид е бил един от над 150 бежанци, потеглили нелегално с малък риболовен кораб от Истанбул в първите дни на септември 2017г. В нощта на 12 септември, по време на спасителна операция на румънската брегова охрана, той вероятно е паднал зад борда на гемията, но заради силното вълнение и бурния вятър издирване не е било предприето. Роднините на Саман са били уведомени за това, че тялото му е открито край Созопол, месец по-късно – на 17 октомври.

„Те се свързаха с мен на 20 октомври“, разказа пред „Дневник“ Омид Хамад, иракски гражданин, живеещ у нас, който е упълномощен от семейството да работи за репатрирането на тленните останки. „Веднага след това аз се свързах с полицията в Созопол и уточнихме какво е необходимо за идентифицирането на тялото. Поискаха копия от документите им за самоличност, както и ДНК анализ на материал от майката, който да бъде сравнен с този от тялото на Саман. Всичко пристигна за няколко дни и беше предадено. Увериха ме, че процедурата ще приключи до седмица, но след това поискаха още една седмица, после – още една…. Така минаха повече от два месеца и вече никой не знае какво се случва с тялото. Това е шок за роднините“, твърди Хамад.

За последен път Саман е разговарял с родителите си от Истанбул на 10 септември. Историята какво се е случило след това може да бъде сглобена с приблизителна точност единствено от няколко публикации в румънската преса, от разказите на хора, които твърдят, че са очевидци на трагедията и от кореспонденцията на Международната федерация на иракските бежанци с българското посолство в Лондон.

3 хил. евро за възрастен и по 1500 за дете

На 13 септември м.г. румънската агенция „Аджерпрес“ съобщава, че три кораба на Бреговата охрана и хеликоптер на Военноморските сили на Румъния са участвали в операция по спасяването на 153 бежанци, от които 53 деца, на около 32 мили пред пристанище Мидия. Заради силния вятър и вълните, достигащи 6-7 метра в открито море, претовареният рибарски кораб става неуправляем и някой от пътуващите на борда му подава сигнал за бедствие. Операцията на румънската брегова охрана започва около 23 ч. на 12 септември и отнема 15 часа.

Един от мигрантите, цитиран в репортаж на журналиста Кристиян Хаджи за в. „România liberă“ твърди, че от Истанбул са били натоварени на гумени лодки северно от Босфора. С тях са отведени на няколко мили навътре в морето, където ги е чакал рибарският кораб. Гемията нямала нищо общо с луксозните яхти, които трафикантите са им показвали в брошурите на туристически компании. Тя била предназначена за екипаж от максимум 30 души. Вместо това, под заплаха, че ще бъдат изоставени в морето, на нея са принудени да се качат пет пъти повече хора. Цената на нелегалното пътуване от Турция до Румъния била 3 хил. евро за възрастен и по 1500 за дете.

Пак според цитирания разказ капитанът напуснал корабчето на третия ден след началото на пътуването. Двама от мъжете на борда се опитали да го управляват, но без успех.

„Имаше бебета на по 2-3 месеца казва източникът на Хаджи, цитиран в публикацията му. Пътувахме четири дни, всички страдахме от тежка морска болест, нямахме нито храна, нито вода. Изплашихме се, когато чухме шума от хеликоптера над главите си, защото помислихме, че може да са руснаци. Бяхме щастливи, че ни откри румънската полиция“.

„Някой извика: Помощ! Помощ!“

По време на спасителната операция зад борда на турската гемия пада човек. И изчезва в морето. По-късно друг от мигрантите, представил се с името Баран Баран, потвърждава пред кореспондента на „România liberă“, че става дума за Саман Маджид. На мобилния си телефон той показва снимки на личната му карта. Защо и кога е била направена тази снимка – не става ясно.

„Дневник“ се свърза с Баран през профила му във „Фейсбук“. На стената му, само с няколко изключения, са публикувани единствено видеоклипове от военни действия в Близкия Изток, сцени на жестока саморазправа и садистични екзекуции.

„Не си спомням какво точно се случи в онази нощ, каза той. Кой е Саман Маджид? Чух, че някой извика „Човек падна зад борда!Помощ! Помощ!“, после спря. Не обърнах внимание. В края на краищата това не засягаше моето семейство. Всички бяхме изтощени до предела на силите си. Може да е заспал и така да е паднал. Не знам, не помня нищо“.

След този разговор Баран престана да отговаря на опитите за връзка в социалната мрежа.

За обстоятелствата, при които на 12 септември в морето пред Мидия изчезва човек, не дава информация и румънската брегова охрана. Заместник началникът й Лауренциу–Кристиян Чику казва следното пред „România liberă“: „На борда на рибарския кораб са идентифицирани 157 души. Няма данни нито за броя на хората, които са се качили на борда, за да бъдат транспортирани до Румъния, нито за тяхната самоличност“.

Румънският журналист Кристиян Хаджи разказва: „Първото нещо, което ме впечатли при срещата с тези хора беше, че не изглеждаха бедни. Все пак бяха платили доста пари за това пътуване до Румъния. Много от тях бяха облечени с нови дрехи на известни марки, имаха скъпи телефони – Galaxy S8, представяте ли си? Изненадах се, че не са снимали драматичен момент като падането на Саман зад борда. Всеки на тяхно място би го направил“.

„Трябва да говорим за Саман“

В средата на октомври морето изхвърля край Созопол тялото на обезобразен удавник. По данни на Международната федерация на иракските бежанци семейството на Саман Маджид е уведомено от българската полиция на 17 октомври м.г., че тленните останки на сина им са в бургаската морга и след извършване на необходимите процедури предстои репатрирането им.

Първите предположения как точно е установена самоличността и контактът с роднините са противоречиви. Според едно от тях в дрехите на удавника е бил открит бележник с данни за достъп до електронна поща и социални мрежи. Според друго – полицията успяла да възстанови телефона на Маджид (което след толкова дълъг престой в морето звучи невеоятно,)след което внезапно звъннали негови роднини.

Секретарят на Федерацията на иракските бежанци Дащи Джамал обясни пред „Дневник“, че след като сестрата на Саман се е свързала с него, е разказала, че в дрехите му действително е бил открит телефон. От SD картата са били извлечени данни за профила му във „Фейсбук“ и през месинджъра на социалната мрежа полицията се е свързала с нея. В съобщенията тя е била недвусмислено информирана, че в България е открито именно неговото тяло.

Съобщенията, за които Дащи Джамал твърди, че са разменени между служител на МВР и сестрата на Саман, са изпратени през неговия личен профил. Разговорът звучи така:

„Аз съм полицейски служител, дайте ми телефонен номер, моля! Трябва да говорим за Саман“.

„Да, разбира се, това е телефонният ми номер – ХХХХ ХХХ ХХХ. Имам и Вайбър. Моля ви, кажете ми, жив ли е Саман?“

„Ще ви се обадя, моля изчакайте! Ще ви звънна през Вайбър“.

„Моля ви, моля ви, кажете ни за него! Толкова се тревожим!“.

„Нещо лошо се е случило със Саман“

„Знаем за инцидента, но не и дали е жив. Моля, кажете ни със сигурност! Повече от месец нямаме никакви новини от него“.

„Българската полиция ще ви се обади“.

„Добре, ще чакаме…“

Ден след този разговор (на 18 октомври) секретарят на Международната федерация на иракските бежанци Дащи Джамал изпаща писмо до дипломатическото ни представителство в Обединеното кралство. В него информира, че семейството на Саман настоява тялото му да не бъде погребвано в България, за да може да бъде репатрирано в Иракски Кюрдистан.

На 1 декември представителят на МВР в посолството Христо Динков изпраща мейл до Джамал, в който го уверява, че е направил проверка по случая в България. „Колегите ме информираха, че има забавяне на ДНК експертизата, пише Динков. В понеделник ще разговарям отново с прокурора. След като получа допълнителна информация, ще ви се обадя“.

Документите и анализа на ДНК матерал от майката на Саман Маджид са предадени още на 24 октомври на дознателя по делото Цветомира Цветанова, младши разследващ полицай в Районното управление на полицията в Созопол. В съставения протокол е записано, че пълномощникът на семейството у нас Омид Хамад доброволно е предал „11 броя листа – копия на документи, надлежно заверени“.

„Очаквахме, че след това нещата ще тръгнат по-бързо, каза Хамад, но явно сме се излъгали. Вероятно, за да бъде оправдано забавянето, две седмици по-късно от прокуратурата поискаха и ДНК на бащата. После стана ясно, че такава проба изобщо не е необходима за идентификацията на тялото. На 22 и 23 октомври разговарях с началниците на полицията в Созопол и Бургас. Звънях всеки ден и на дознателя. Накрая ми каза да не притискам прекалено прокурора, защото можел да се заяде и да забута делото“.

Последното усилие на Международната федерация на иракските бежанци е писмо до премиера Бойко Борисов, изпратено на 22 декември 2017г. „Семейството на Саман е в тежко бедствие. То е в ежедневна връзка с нас от Кюрдистан, призовавайки ни да проследим състоянието на този случай. Поради чувствителността на случая ние Ви молим да използвате позицията и влиянието си, за да помогнете тялото на Саман да бъде спешно освободено преди Нова година. Това ще позволи на семейството да го оплаче според традицията и да получи облекчение“.

Въпроси без отговор

„Дневник“ изпрати до пресслужбата на Областната дирекция на МВР в Бургас няколко въпроса за това, къде и при какви обстоятелства е било открито тялото на Саман, как е установена самоличността му, изяснени ли са причините за смъртта му и каква е съдбата на тленните останки?

В последвалия телефонен разговор говорителят на дирекцията Цветелина Рандева отговори, че заради продължаващото досъдебно производство подробности по случая не могат да бъдат разпространявани. Според нея пресцентърът на полицията в Бургас не е получил информация за откритото през октомври тяло и по тази причина не е включил случая в прес съобщенията си до медиите.

Кръгът на липсващия смисъл

„В Окръжна прокуратура – Бургас няма дело, свързано с името Саман Маджид, каза говорителят й Елгина Чалъмова. Има едно досъдбно производство срещу лице с неустановена самоличност, за което вероятно се отнасят въпросите ви. В момента то е на доклад при наблюдаващия прокурор. В законоустановения срок той трябва да прецени дали са събрани достатъчно доказателства и дали самоличността на трупа може да бъде установена“.

След това Чалъмова каза, че до момента в бургаската Окръжна прокуратура няма постъпило писмено искане за освобождаването на труп с неустановена самоличност. Всички въпроси и отговори след това уточнение затвориха разговора в обречения кръг на липсващия смисъл. След като самоличността на Саман Маджид не е установена, няма как да бъде отправено и писмено искане за освобождаване на тялото му.

Според текстовете на Наказателно процесуалния кодекс срокът за приключване на прокурорска проверка е два месеца. След това, при наличието на „правна и фактическа сложност“ той може да бъде продължаван неопределен брой пъти и в крайна сметка за неопределено време.

На 2 януари вечерта от Федерацията на иракските бежанци в чужбина препратиха до „Дневник“ информация от българското посолство в Лондон. Тя е подписана пак от полицейския аташе Христо Динков. „Бих искал да ви информирам, че след допълнителни проверки установих следното, пише в него. По случая се работи в прокуратурата в Бургас и прокурорът има едномесечен срок, за да се произнесе. Този срок изтича на 15 януари 2018 г. Оставам на разположение“.

Така тайните на трагедията от нощта на 12 септември миналата година, неяснотите около тялото, открито в средата на октомври край Созопол, изгубената му самоличност и мудността на прокуратурата, сплитат лабиринт. През него семейството на Саман Маджид трябва да стигне до истината за съдбата му.

–

Същата статия в „Дневник“ – тук.