Спас Спасов, Росен Босев, 18 октомври 2017 г.

(От „Капитал“)

„Не виждам никакъв проблем в това, че към този момент аз съм сключил тези договори, като считам, че не съм нарушил нито морална, нито законова норма при сключването им“ – така преди месец кандидатът за председател на Върховния административен съд Георги Чолаков обясни пред Висшия съдебен съвет (ВСС) серията от имотни сделки, сключени от него през 2011 г. Обяснението явно беше достатъчно на членовете на съвета, тъй като 20 от тях гласуваха за него.

В четвъртък новият състав на ВСС ще трябва да реши дали да потвърди кандидатурата на Чолаков за ключовия пост, след като президентът Румен Радев отказа да издаде указ за назначаването му.

Миналата седмица мнозинството в съвета реши гласуването да бъде тази седмица, а Чолаков да бъде изслушан от пленума на съвета. Въпреки че въпросът за сделките му в Балчик беше поставен преди месец, той не получи адекватен отговор и продължава да виси. Проверка на „Капитал“ показа, че зад имотния сюжет прозират факти, които не представят в съвсем безупречна светлина вероятния бъдещ председател на ВАС.

Под килима

Седмица преди избора на Георги Чолаков в няколко сайта, които не са известни с критичното си отношение към ВСС, се появи идентична дописка, в която се изнасяше информация за серия сключени от него сделки. След няколко часа информацията беше свалена. От Имотния регистър се виждаше, че през 2011 г. новозагорският бизнесмен Илиян Петков цедира на Георги Чолаков десет свои предварителни договора, по които предмет са земеделски земи около Балчик с обща площ от 90 декара. Пред „Капитал“ Петков обясни, че е искал да инвестира в земеделски земи, но се отказал и ги предложил на Чолаков, който ги взел. В писмо до медиите Чолаков обясни, че става дума за прихващане на вземане, което имал към Илиян Петков.

По време на изслушването му на 11 септември Георги Чолаков беше попитан единствено защо не е декларирал тези вземания, на което той отговори, че го е направил (те действително присъстват в декларацията, която подава през 2013 г. пред Сметната палата). Нито членовете на ВСС, нито която и да било друга институция се поинтересуваха от тези договори.

Междувременно в Етичната комисия към съдийската колегия на ВСС пристига сигнал от гражданин, в който се изнася информация, свързана с тези договори. Комисията, в която мнозинство имат членове на съвета, подкрепили Чолаков, взима решение да не разглежда сигнала, тъй като Чолаков е отговорил по време на изслушването. Освен това членовете на комисията взимат решение да поискат от полицията информация за адресната регистрация на жалбоподателя, като от протокола не става ясно защо им трябва.

Всъщност зад сделките със земеделските земи протича сюжет, който е в стила на друг, който няколко съдии от ВАС произведоха преди десетина години. Тогава стана ясно, че роднини на съдиите от ВАС са получили отстъпени права на строеж в Приморско, декларирайки, че са лица в крайна жилищна нужда. По сходен начин започва и историята със земите, на които Георги Чолаков ще стане собственик през 2020 г.

Игра с крайно нуждаещи се

С десет свои решения, взети от октомври 2010 г. до февруари 2011 г., поземлената комисия в Балчик оземлява десетина семейства от село Ляхово и от Балчик. Според Закона за собствеността и ползването на земеделските земи „безимотни и малоимотни граждани се оземляват от общинската служба по земеделие със земи от държавния и общинския поземлен фонд чрез прехвърляне на правото на собственост или отдаване под наем“.

В случая става дума за наистина нуждаещи се хора. За това разказаха жители на Ляхово, с които „Капитал“ разговаря. Повечето от тях работят в мина Оброчище (един от тях загива при инцидент в мината през 2016 г.). В края на 2010 и началото на 2011 г. те получават общо 91.9 дка земеделска земя.

През следващите няколко месеца крайно нуждаещите се посещават кантората на нотариус Георги Чолаков. Те отиват там с приятеля на Чолаков – Илиян Петков, за да учредят договорна ипотека върху получените няколко месеца по-рано имоти. Тя следва от сключени същия ден предварителни договори за продажба на земите от оземлените на Петков. Договорите са с падеж края на 2020, когато имотите трябва да бъдат прехвърлени, а ако това не се случи, продавачите трябва да изплатят на Петков обезщетение, което по десетте договора е общо малко над 50 хил. лв. Според данни на сайта imot.bg към днешна дата средната цена на декар в този район е 3430 евро, т.е. стойността на предоставените от държавата имоти възлиза на 304 хил. евро.

На 30 декември 2011 г. Илиян Петков цедира на Георги Чолаков вземанията по десетте предварителни договора, сключени с крайно нуждаещите се същата година, като по този начин погасява заем, който има към него.

През февруари 2016 г. Чолаков сключва директно такъв предварителен договор със семейство от Балчик, което се задължава до 5 ноември 2020 г. да му прехвърли 15 дка земеделски земи край Балчик, за които той плаща 7.5 хил. лв. Отново е учредена договорна ипотека. От нотариалния акт се вижда, че продавачите са доказали собствеността си отново със заповед на поземлената комисия.

При сключването на този договор Чолаков е съдия във ВАС. Той не присъства на сделката, а негов пълномощник е Стоян Георгиев, който няколко месеца по-рано е избран за общински съветник в Балчик. Доколко е уместно действащ магистрат да упълномощава действащ политик е друга тема. Проверка на „Капитал“ показа, че ВАС се е произнасял по дела, по които страна е община Балчик, като поне по едно от тях Георги Чолаков е влизал в съдебния състав.

Единственото логично обяснение за цялата тази сложна (и най-малкото скъпа заради таксите) операция е просто. Законът забранява на оземлените крайно нуждаещи се да се разпореждат с имотите в срок от 10 години от заповедта, с която са им били предоставени земите, т.е. до края на 2020 г. С предварителните договори тази забрана се заобикаля. Заобикалянето на закона, казва правната теория, е постигането на незаконна цел с привидно законни средства.

Пред „Капитал“ Стоян Георгиев обясни, че се познава с Чолаков от времето, когато той е бил нотариус в Балчик. „Аз обработвам много земеделски земи и съм имал много сделки. Цялата история започна през 2005 година, когато започна оземляването на тези хора. Когато впоследствие те получиха собственост върху земите, искаха по-най-бързия начин да вземат пари за нея. разберете това не са крайно нуждаещи се. Това са хора от малцинствата, които живеят ден за ден.“ Георгиев не вижда нищо нередно и твърди, че няма конфликт на интереси, защото няма дела във ВАС

До редакционното приключване на броя „Капитал“ не получи отговор на отправените чрез ВАС въпроси до Георги Чолаков.

Кой е кандидатът

Георги Чолаков има шарена кариера. През последните 25 години той е бил съдия в Котел и Сливен, адвокат, синдик, административен съдия в Сливен и София, нотариус и съдия във ВАС. Председателят на съда Георги Колев го назначава за ръководител на Второ отделение на съда (в първоначалния вариант на текста беше записано, че е ръководител на Четвърто отделение, бел.ред.), а миналата седмица го направи и свой заместник, което според юристи, с които „Капитал“ се консултира, може да направи само съдебният съвет.

Най-големият защитник на кандидатурата на Чолаков е председателят на ВАС Георги Колев. От дебатите през последната седмица може да се предположи, че зад него стоят още главният прокурор Сотир Цацаров, членове на прокурорската колегия на съвета и тези, избрани от парламентарната квота като номинации на ГЕРБ, ДПС и „Обединени патриоти“. Грубите сметки показват, че изборът е на кантар и зависи от гласовете на няколко членове на съвета.

–

Публикация на същата стотия в „Капитал“ – тук.