Хитрино – I love you!

©Спас СПАСОВ
©Спас СПАСОВ
©Спас СПАСОВ

Спас Спасов, 21 декември, 2016г.

(От „Дневник„)

„Няма да се връщам тук, няма!, тросва се на репортерите Благой докато върти ключа в заялата брава. Ето на, заключвам и заминавам при сина в Шумен, там ще живея вече“. Къщата му е сред оцелелите в Хитрино, даже строшени стъкла няма, но след трагедията от 10 декември е останала пуста.

„Уплашихме се, много се уплашихме, как!? Като гръмна и… Ето на, вратата и тя не може да се заключи“, продължава да нарежда Благой.

До входа към приземния етаж на къщата му има чифт стари обувки с изрязани пети – като тези, до всяка от вратите на селските къщи. И камара дърва, да са на лесно. И зайчарникът е бил на близо – осем клетки, но сега са празни.

©Спас СПАСОВ
©Спас СПАСОВ

– Къде са зайците, питам. Да не са умрели от глад?
– Не са умрели, заминаха – махва с ръка Благой. Няма зайци вече, нищо не ми трябва…

Не го питам къде са заминали, сигурно и те за Шумен.

 

По-надолу по същата улица няколко

телевизионни камери нахално надничат

през натрошените стъкла на един прозорец. Нищо – пуста бяла стая с метален креват и стар дюшек. Има разпилян куфар, мушнат под леглото, а металните лавици на стената са съвсем празни. Цялата мазилка от тавана е изпопадала – по старата сива черга, просната по диагонал върху дъските, по кръглата масичката, застлана с шарена найлонова покривка, върху леглото и дюшека – бяло е навсякъде.

©Спас СПАСОВ
©Спас СПАСОВ

Едно мушкато е оцеляло в студа зад прозореца на приземния етаж. Даже е цъфнало.

„Нищо няма да ме питате, щото нищо няма да ви отговарям“, кара се на журналистите и жената, която се щура наоколо. Чака пожарникарите, да проверят дали случайно в мазето й няма газ.

Безработните в Хитрино са над 22%, пише в сайта на общината. Сигурно затова младите бягат.

Според статистиката те са 998 души – под една седма от населението. За тях има специален план, който започва така: „Грижата за младите хора е най-важната национална кауза“. Въпреки това в първите дни на свободен достъп до селото след трагедията от началото на декември

по улиците са само старците

„Ела виж за газ и горе в кухнята, че да тръгвам“, подканя пожарникаря жената от къщата с оцелялото мушкато. После отваря вратата на ниска остъклена тераса.

©Спас СПАСОВ
©Спас СПАСОВ

Бедно е, мизерно. Не взрива на цистерните с пропан бутан отпреди две седмици е стоварил и тук дървата – насред стаята. Така си е било и преди да гръмне. Има бял бюфет, същия като в мазето на Благой – с олющени чекмеджета и празна витринка. И стара пералня има, и няколко пластмасови бутилки от вода, пълни с нещо си, и дълъг зелен маркуч, и лейка с „шия“ като патица, и дузина стари обуща…

©Спас СПАСОВ
©Спас СПАСОВ

„Сега, като свършите, заключвам и ще видим кога ще се върна пак“, казва жената. Полицаят, който върви от къща на къща заедно с пожарникарите, разгръща тефтера си и пита: „Ти умрели животни имаш ли? За обезщетенията питам, записваме всички“.

„Нямам, нямам – отговаря жената. Две кучета имам, ама съм ги дала… Нямам животни аз, за какво са ми?“.

Хората, чиито къщи трябва да бъдат проверени, мръзнат на площада и чакат реда си. Настръхна ли са, не искат вече никой нищо да ги пита. И скачат като един, когато виждат запалена цигара.

„Ти какво искаш бе, ей!? – викат към мъжа, край когото се носи издайническото бяло облаче дим. Оня ден не хвръкнахме, сега ли искаш?“.

Къщите, които вече ги няма

са отсреща – зад жп релсите. Те разделят селото на две. Наоколо гледката е все така необяснима – кривите коруби на изгорелите автомобили все още са подредени на малкия паркинг. Черно, срутено и непоправимо изглежда всичко. Необратимо.

©Спас СПАСОВ
©Спас СПАСОВ

„Имах рожден ден на девети – преди да гръмнат цистерните, разказва един от мъжете на площада. В къщи – гости, гюрлотия…като на рожден ден, нали знаеш. Закъсняхме и даже масата не бяхме вдигнали. Като хукнахме сутринта, така си остана. Сега ако отидем – там си е, с чиниите и с чашите. За един миг стана!“.

©Спас СПАСОВ
©Спас СПАСОВ

Къщата на дядо Исак също е до гарата. Оградата му е синя, вижда се отдалече. А на портата има емайлирана табела – „Образцов дом“. Цялата пътека от там към задната част на двора е засипана със стъклата от строшените прозорци. Сега са затулени с розови одеяла на едри рози. А между тях пише: „I love you“.

В края на пътеката са пристройките. Една, две и трета, по-малка – за разни работи. И трите неизмазани, скрити зад къщата.

„Страшно беше, как да не беше, мърмори Исак докато води пожарникарите към избата. Край викам, нещо страшно стана. Да не знаеш да бягаш ли, да се криеш ли? Отсреща навсякъде гори… Страшна работа!“.

И Исак няма да се връща в селото

Като другите ще чака до пролетта, когато то стане „по-хубаво, отколкото беше“. На първата си пресконференция след приключилата операция по обезопасяването на Хитрино кметът Нуридин Исмаил повтаря думите на Бойко Борисов. И му благодари, че се е обадил по телефона веднага след взрива. После сам дошъл да види какво се е случило и останал цели два дни.

В залата, освен журналистите са и двадесетина души от Хитрино. Нищо не питат, само слушат. Докато говори, Исмаил на няколко пъти бърше сълзите си.

„Не съм очаквал тази съпричастност от хората в цяла България, казва той. Трагедията ни събуди добротата навсякъде и след мисълта за жертвите, това е второто нещо, което насълзява очите ми“, казва той.

После прави бърза сметка на парите, с които общинската администрация ще разполага за възстановяване на щетите – 10 млн. лв. правителствена помощ, 20 млн. лв. европейски пари, 1.7 млн. от Българския Червен кръст… Напомня, че камарата на строителите вече е обещала да построи 11 от общо 29 разрушени къщи и да ремонтира няколко от пострадалите. „Ще се оправят и селскостопанските постройки, всичко ще се оправи“, казва Исмаил.

©Спас СПАСОВ
©Спас СПАСОВ

В съседната зала на читалището бумти печка. Край нея

разговорът е друг

– Какво става, нещо среща ли има?
– Има, събрал ги е кметът. И председателят на Общинския съвет е там, шефът на полицията в Шумен май… Говорят. Всичко щяло да се оправи, до пролетта щяло да е готово.
– Ще оправят, къде оправиха, че и тук! Онези от наводнението още чакат по фургоните. Ще оправят…
– А, тука няма такива работи, почти вика един от мъжете. Парите са дошли, казаха – 30 млн. Тези дни идват доброволци, почват и до пролетта ще е готово!
– Аха, и за нов мерцедес ще остане – обажда се пълничка жена с анцуг. Край печката е горещо, затова е седнала в дъното – до камара от стотици бутилки с минерална вода.

В Хитрино служебният мерцедес на кмета Нуридин Исмаил е легенда. През 2012г. той си го „подари“ за 110 хил. лв. като награда за третия пореден мандат, който спечели година по-рано. Тогава бе избран със 70% от гласовете на съселяните си. „Колата не е скъпа, обясни тогава кметът. За да я купим, значи има нужда. Общината е добре поддържана и затова смятам, че избирателите ми няма да се обидят на тази покупка“.

– Хм, бе те да оправят най-напред селото. После ако щат и два мерцедеса да си купят, така е то, обажда се пак мъжът с работните дрехи.

©Спас СПАСОВ
©Спас СПАСОВ

Пресконференцията на Нуридин Исмаил върви другояче.

„Няма да допуснем с пари за Хитрино някой да остъкли терасата на апартамента си в Шумен или да обиколи Европа и да се установи там, а разрушената му къща да загрозява селото, зарича се кметъ. Имаме си начини, които няма да обяснявам сега, но гарантирам, че няма да бъде допуснато разхищение на помощи“.

Привечер започва да вали. Декемврийски сняг – едър и лек. Зимите тук са тежки.

Същата стати в „Дневник“ – тук.