(От „Дневник„)
Историята с „голия директор соросоид“ на 51 СОУ „Елисавета Багряна“ в София фотографира в детайли „долницата“ на медийната среда в България. Замазаният сектор от селфито на гол мъж вероятно изнерви аудиторията на подобни визуализации. За това за нея имаше компенсация: От кръста нагоре човекът в кадър не беше кой да е, а „грантаджия“ на фондация „Америка за България. „С парите щял…“ Кого го интересува какво щял…?Според прокуратурата „ако (срещу Асен Александров) изобщо има престъпление, то е от частен характер“. Т.е. държавното обвинение няма абсолютно нищо общо с това. Така за училищния директор, доскоро съветник на министъра на образованието Меглена Кунева, остана унижението да търси сам реванш за накърненото си достойнство.
Какво означава подобно решение
От изявлението на Румяна Арнаудова, говорител на главния прокурор, в понеделник става ясно, че Александров няма да бъде разследван. Медиите, разпространили измамата с „голата“ му снимка – също.
Според извършената проверка снимката никога не е била публикувана в сайта на училището му, както твърдяха медите, които я разпространиха. Но и тази лъжа не засягала прокуратурата.
Снимката (на голия мъж) не е порнография, било категоричното становище на Министерството на културата. Нищо че според дефиницията, използвана в Наказателния кодекс, в тази категория попада и „похотливото показване на половите органи на лице“.
След тези две заключения прокуратурата не можела повече да направи нищо. Действията на медиите, от които тръгнал скандалът, били „укорими“, но ако Асен Александров се е почувствал оклеветен или засегнат, можел да търси правата си за обида или клевета само по частен път.
Тук Арнаудова изобщо не е права
С решението, оповестено от нея в понеделник, приключи една рутинна процедура, проигравана многократно през последните годни. Тя започва с подхвърляне на недоказуем компромат и завършва с „отворен финал“.
Жертвите на този трик могат лесно да бъдат филтрирани в две основни групи. Първата – на тези, които по някакъв начин са защитавали интереси, противоречащи на публично свързваните с хора от съдебната, изпълнителната и мнозинството в законодателната власт. Втората група е на лидерите, открито и категорично непримирими към саботирането на проевропейската или проатлантическа перспектива на България. Или към превръщането на държавата в безобразие, заради бездействието на прокуратурата, безполезността на съдебната система и користното упражняване на властта.
В коя от двете категории попада Асен Александров не е ясно, но потребителите на медийни халюциногени все пак научиха следното: „Още през декември м.г. школото на скандалния директор е лапнало 200 000 лв. от фондация „Америка за България“. С крупната сума училището щяло да създава център по природни науки. С парите от соросоидите Асен Александров обявил, че ще направи среда на децата, в която да правят опити и изследвания. Парите трябвало да бъдат усвоени до лятото на 2018 г.“ Порочно и безспорно осъдително! Не е ли?
„Буламачът“, сготвен по този рецептурник
тръгва от вестник „Таблоид“ (бившия „Всеки ден“, свързван с групата медии на Пеевски) и светкавично мина през „Телеграф“, ПИК, „Блиц“, „Глас“ и т.н. В порочния им кръг дори разумните гласов, опитващи се да обясняват, вместо да клеветят, звучат по-скоро като виновно мънкане.
Наивно би било да се очаква точно от Сотир Цацаров да доведе до край разследването на подобен етюд. Или да потърси отговорност за похищение над нечие достойнство и авторитет.
Ако главният прокурор носеше воля и призвание да установява истината, нямаше да я дели на „голяма“ и „малка“. Щеше да провери дали „голата снимка“ на Александров е фалшификат и кой я е занесъл във вестник „Таблоид“. От кумова срама трябваше да го направи поне по начина, по който сега издирва кой е предал на сайта „Бивол“ „радиотеатъра“ (според адвоката Момчил Мондешки) с участието на Владимира Янева и Румяна Ченалова.
Или да беше го направил поне така, както навремето уж провери записите, в които Бойко Борисов обясняваше, че е чел досъдебни производства, преди да са завършени, и разпореждаше чий акцизен склад не бива да се проверява.
Вместо това говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова приключи в понеделник случая на Александров с прозрение, което
щеше да е само закъсняло, ако не беше цинично
„Сайтовете и всички журналисти също имат етичен кодекс и също работят по правила, които следва да спазват, каза тя. Ако има извършено престъпление, ние ще го разследваме, но нека всеки поеме отговорността си.“
У нас вече никой никому не дължи отговорност. А спазването на правилата отдавна е само обречено усилие за отлагане на окончателната ни раздяла с нормалността.
И изобщо кой вече вярва, че престъплението ще намери наказание? В случая кой ще понесе отговорност за унищожената репутация, кариера, нанесените щети на Александров?
Проблемът със снимката на „голия директор соросоид“ е в пораженията от съюза между силата на властта и генно модифицираната уж „свобода на пресата“ в България. Само че, рано или късно, „системните грешки“ на Франкенщайн, роден от този съюз, ще излязат извън контрола на създателите му.
Дори вече се случва пред очите ни…
–
Същата статя в „Дневник“ – тук.