(От „Дневник„)

Ако някога се почувствате провокиран от нечии думи или дела, не се колебайте да го пребиете. Ако не сте сам – по-добре! Не се притеснявайте от дознателите и прокуратурата. Внимавайте само да не убиете. Мачкайте, но аматьорски. Важното е на записите от побоя да ритате неумело. Ако този, когото пребивате от бой, е млад и енергичен – още по-добре. Прокуратурата ще забележи, че вашата ярост е отишла на халост, защото той е успял да се прикрие. В тази игра допълнителни точки за непохватност трупате вие, не той.

Всички тези „насърчителни“ послания могат да бъдат разчетени в решението на Софийската градска прокуратура, с които тя след близо две години и половина прекрати разследването за побой над Октай Енимехмедо

На 19 януари 2013г., по време на VIII национална конференция на ДПС, той заплаши тогавашния лидер на партията Ахмед Доган с газов пистолет, в който имаше патрон за разгонване на кучета. В последвалия опит за линч Енимехмедов остана жив, а срещу тези, които го пребиха, сега няма да бъдат повдигнати обвинения.

В България саморазправата от години пълни вакума на държавата.

Необяснима и щастлива случайност е, че все още не е напълнила и дупката на липсващата справедливост. Сега, след отказа на обвинението да поиска наказание за хората, които не успяха да убият Енимехмедов, рингът е открит.

Прегледайте отново

видеото на саморазправата

Сравнете го с мотивите на прокуратурата за прекратяване на разследването. И не се притеснявайте от нищо.

Удряйте с каквото намерите, но се придържайте към „филма“ за Енимехмедов. Ако сте прилежни, след мелето никой няма да ви потърси отговорност. Защото няма как да стане ясно кой от вас коя рана е причинил по лицето и тялото на провокатора ви.

Пример №1: Ритайте право в лицето – в очите, в устата – където сварите! Ако жертвата ви е паднала може да пробвате дори да й строшите главата с ритник отгоре.

Добре е също да ритате в тестисите – два – три пъти! За по-сигурно стойте зад гърба на жертвата си. Там сте в безопасност, но затова пък сте в чудесна позиция да му нанесете няколко неочаквани ритника между краката. Целете се с върха на обувката в областта на ануса. Болката е ужасна – пронизва цялото тяло и спира чак в гърлото.

Пример №2: Докато останалите от групата ви мъстят с груба сила, вие пробвайте с класическо унижение. Дърпайте панталона на вече пребития докато го съдерете. Така ще го свалите по-лесно. Болката от унижението е най-силна. И не оставя белези.

Пример №3: Ако охраната все пак успее да ви отмъкне плячката, не губете хъс. Нанесете внезапен удар с чантата си, а след това пак ритайте. Добро стечение на обстоятелствата ще е ако след попадението ви арестантът политне и падне по стълби, за да се търкаля по-дълго.

Накрая: Разкажете, че въпреки намесата на полицията и охраната все пак сте решили сами да задържите и да накажете провокатора. Не сте го убили! Причинили сте му само „временно разстройване на здравето“, прокурорът ще ви разбере. Припомнете му пак, че сте бил провокиран!

В мотивите към отказа да ви бъде повдигнато обвинение невинността ви вероятно ще бъде обоснована в дълго изречение. В него ще пише, че вие и останалите от групата не сте имали „стремеж към открито пренебрегване на обществения порядък, проявяващ се в действия, обладаващи явно неуважение към обществото, цинизъм и дързост, чрез които да целите себеизразяване, смайване и зачудване на останалите, противопоставяне на себе си на общоприетите правила на приличие, прояви на груба сила, гаврене и издевателство над личността на другиго“.

В становището на прокуратурата за прекратяване на делото за побоя над Октай Енимехмедов е записано, че мотивите за истерията и жестокостта им били лични. Затова сега държавата ги оставя да доразчистят сметките сами.

Точка. Тук въздухът свършва. Не от дългото изречение. От смайване е!

За газовия пистолет, насочен в слепоочието на Ахмед Доган,

Октай Енимехмедов излежава присъда от 3 години и половина

Според определението на съда той нито е можел, нито е имал намерение да убие бившия лидер на ДПС, докато той стоеше помпозно в сянката на властта си. Въпреки това за „дързостта“, заради „противопоставянето си на общоприетите правила“, заради „издевателството над личността на другиго“ Енимехмедов получи това, което обществото изисква и очаква, за да опази порядъка от погромите на екзалтацията.

След тази присъда обществото имаше и още едно очакване – за реабилитация на нормалността. Очакване за втора присъда срещу публичното падение на част от политическия си елит (в случая от ДПС).

„Ахмед Доган е свещената крава на българския преход. Инцидентът беше опит за поругаване на тази свещена крава, каза ден след злополучната партийна конференция доц. Христо Хинков от Националния център по психично здраве и анализи. Това не беше политическа екзекуция. Ако българската политика е блато с алигатори (според бившия докладчик на Европейския парламент за България Джефри Ван Орден -бел. ред.), по мое мнение ДПС е най-дълбокото му място“.

Сега, след прекратяване на разследването срещу хората, които не само викаха „Убий го тоя! Недейте го оставяйте, неговата мама!“, но и опитаха да убият Октай Енимехмедов, няма кой да спре подозрението, че политическа близост на възгледите продължава да е по-силна от справедливостта.

Според заключението на прокуратурата

участниците в побоя от януари 2013г. са

Джамисет Джафер, Исмаил Кьосеюмер, Исмет Исмаил, Красимир Минчев, Танер Али, Тимур Халилов, и Кадир Мустафов.

По това време:

Джамисет Джафер е общински съветник от ДПС в Пловдив. През неправителствената си организация „Толеранс“ той от години се занимава с интеграцията на ромите в гетото „Столипиново“. Халилов нанесе няколко от първите, най-жестоки ритници в главата на Енимехмедов и беше неудържим до края на побоя.

Исмаил Кьосеюмер е журналист и нещатен сътрудник по организационните въпроси към парламентарната група на ДПС в Народно събрание. Преди години, тръгвайки за поклонение в Мека, той каза: „Вярвам, че религията може само да помогне на човечеството“. На видеокадрите с побоя ясно се вижда как той продължава да налага с юмруци Енимехмедов дори и в момента, в който служителите на НСО вече са го извели от залата в НДК.

Исмет Исмаил е член на Централното оперативно бюро на ДПС.

Красимир Минчев е общински лидер на ДПС в Тетевен.

Танер Али е трети мандат кмет на община Антоново от ДПС. През 2011г. съпругата му Севан е избрана за председател на Общинския съвет в Търговище. Във видеото от побоя Танер Али нанася няколко тежки ритника и юмручни удари по вече поваления на земята Енимехмедов.

Тимур Халилов е бивш председател на ДПС в София, активист на партията и неизменен кандидат-депутат в листите й по време на парламентарни избори.

Кадир Мустафов е председател на младежката организация на ДПС в Кърджали. Негова е „крилатата“ фраза „Кърджали е столицата на ДПС“. На видеозаписите от побоя се вижда ясно как той нанася няколко напълно излишни удара на Енимехмедов с чантата си.

Вероятно заради имунитета си извън кръга на разпознатите от прокуратурата остана Гюнай Сефер. Заедно с Джамисет Джафер той нанесе няколко от първите жестоки  ритници в главата на Енимехмедов след което трудно беше принуден да спре. Негово е и авторското признание: „Аз не работя, аз съм депутат“.

След решението на прокуратурата от 13 май т.г. нито един от хората, подредени в този списъка няма да бъде наказан. Само че поведението на публичните личности задава модели. В тях персоналната безотговорност се превръща в обществен морал. Жестокостта – също!

Ритай!

–

Публикация на същата статия в „Дневник“ – тук.