Ценностна шизофрения

Зад ъгъла на лъскавия “Юнайтед калърс ъф Бенетон”, на най-европейския истанбулски булевард “Истиклял”, една единствена крачка отвежда в неподозирано жив, мърляв и забавен Ориент. Младежи с подпетени обувки тичат да носят кафета насам – натам, пребрадени жени точат питки насред улицата, вехтошари влачат талиги, димят дюнери, мирише на овче. Вляво – бръснарница със свалени стъкла. Часът е около 19.

Трима мъже с класически мустаци седят сапунисани срещу мътни огледала. Бръснат ги и точат бръсначите на каиши. Кой знае защо по това време? А докато ги бръснат, между тях и притичващите по улицата протичат разговори – къде кратки, къде по-длъжки, но всички до един явно много забавни. На няколкостотин километра от всеки голям български град, ориенталската какофония разбива европейския ред. Обърква всичко – и времето за бръснене, и времето за говорене. Но за това пък е весело…

Истинското риалити на българското шоу

Телевизионното бръснене на правителствения говорител Димитър Цонев без съмнение удари телевизионния зрител право в сърцето. Четири дни преди старта на “Биг брадър” камерите в “Шоуто на Слави” регистрираха истинското риалити на българското шоу. Бръснене срещу медийно примирие. Жертва за жертва – мъжка игра!

Още при назначаването си за правителствен говорител, Димитър Цонев определи като своя главна цел “постигането на утвърдените в старите демокрации стандарти в общуването между медии и правителство”. Но сеирът от видяното и чутото оформя втори тревожен план в предприетата акция.

Темата за свободата на словото и медиите в България отдавна се е превърнала в занимание за елитите.

В тема, не в дебат. Превърнала се е в отегчителна скоропоговорка, спъваща езика. Трудно осъществяваното демократично многогласие е обобщено пак в централизирана официозност и провокиране на обществена мнителност. Шоуто се превърна в институция, в комерсиална безотговорност и поради лекотата на жанра – в последна инстанция. Сега, след сеира с мустаците, със сигурност е дошло времето да осъзнаем колко вътрешни противоречивости неутрализират енергията на обществото ни. Колко самоубийствени дози непродуктивна веселост диктуват поведението и елементарната му манипулативност. И колко лесно някакви вербални плетеници подменят логичните очаквания за политическа нормализация със забавни илюзии. Също като в премиерската игра на думи, в която “медийният комфорт на правителството” бе сменен с “правителствен комфорт за медиите”.

Новини от вътрешния джоб

Няма демократична система на общуване между управлявани и управляващи, в която медиите да плуват в официално деклариран комфорт. Подобно институционално двуличие винаги превръща гражданина в жертва на липсващата алтернатива. В предоставената му възможност за избор между нищо и друго нищо. Правителственият комфорт не е комфорт за обществото. Още по-малко медийният. Конформистките медии са винаги проправителствени. А конформистката политика – популистка. Популизъм е и всяка лековата проправителствена добронамереност, която блокира имунната система на обществото и обездвижва опонента с лукавството на някакъв царствен пацифизъм.

Една от сюжетните линии на въпросния спектакъл даде дефект още при първото разиграване. Току-що избръснатият правителствен говорител обидно и дребнаво измъкна новината от джоба си – сгъната на четири: “С 50 на сто се увеличават от 1 октомври заплатите на творческите състави в държавните театри, оперно-филхармонични дружества, опери, оркестри и ансамбли”. Уви, за отчайващо многолюдна част от населението подобно фокусничество с мизерните пари на онези, които според всички учебници по политически PR формират общественото мнение, е знак за мексиканска вълна. Защото е циркаджийски понятно, защото е попфолк.

Диктатурата на комфорта

Проектирана върху медиите, схемата на платен и договорен комфорт отнема същността им. Отнема инициативата и аргументите им. Превръща ги в обществен враг, вместо в обществена съвест. Провокира услужливо, безизходно единогласие, някаква съмнителна фалцетност. Обществената комуникация, която медиите имат задължението да обслужват, става едноканална, моно, лишена от перспектива, от историята си. Програмираното обществено безсилие се трансформира в доброволен отказ от полемика. В диктатура на комфорта, наложена с обещание за още комфорт.

Едно от условията за успех на професионалната журналистика в интернет е безпрекословното спазване на закона за йерархизирането на информационните пластове. Читателят на онлайн изданията трябва да бъде провокиран от възможността да навлезе толкова дълбоко в текста, колкото му е необходимо или колкото навътре го води индивидуалният интерес към проблема. Тази свобода е продукт на медийната еволюция, на технологиите, на отвоюваното в модерните общества право на личен избор. У нас, малко повече от година преди следващите избори, правителството продава мустаците си.

Превръща политиката в сюжет за битова драматургия и разказва новините си като виц в скучна чакалня. Смешно, весело и преднамерено безконфликтно. За финал обещава на сговорчивите пъпеш. Златен пъпеш за златно мълчание или за разсеяно сърфиране из хумореските на някакъв хоумпейдж с шаблонен драматизъм.

Обидно е! За онези, които имат навика да търсят логика в йерархията на информационните пластове или в “утвърдените в старите демокрации стандарти в общуването между медии и правителство“.