Точно в 7.30 на 1 януари 2004, след една по-скоро еуфорична, отколкото изискана новогодишна вечер в Малта, в хотелската ми стая влязоха четири камериерки. Не си правеха дори труда да водят твърде емоционалния си разговор по-тихо. На въпросителната, която е светнала в очите ми още щом съм ги отворил, едната отговори наперено на малтийски английски, че трябва да почистят. На следващата вече изречена въпросителна дали това не може да стане по-късно, тъй като все пак е 1 януари, отговорът бе категоричен: No! Not later Sir. Now!. Все така, опитвайки се да не изглеждам нелепо в леглото си пред четири видимо бодри жени, казах, че не желая да почистват сега. Стаята ми си остана непочистена чак до втория ден на новата година. От тази демонстрация на отсъстваща култура в обслужването вероятно са пострадали и други. Независимо от нея обаче Малта продължава да бъде една от най-престижните туристически дестинации в Европа.

Убеден съм, че в българските курорти, особено през последните години, подобна нелепа ситуация би била последица единствено от грешка, приключила с притеснено извинение. Но от този факт България в никакъв случай не става по-престижно място за почивка. И всяко оплакване от страна на туристите, колкото и преднамерено да е то, отива точно в тази графа “Непрестижна дестинация за непретенциозни евтинджии”. Това е проблемът.

Наскоро стана известно, че собственици на хотели по Черноморието рискуват да загубят хиляди левове, ако туроператорите, водещи британски туристи у нас, бъдат принудени да изплатят обезщетения на всички оплакващи се от условията по крайбрежните курорти. Бихме могли да погледнем този факт с очите на оптимисти. Бихме могли да се успокоим с логиката, че щом броят на британските туристи у нас в края на сезона се очаква да надмине два пъти този от миналата година, съвсем естествено е да расте и броят на жалбите. Но проблемът отново е във факта, че тази естествена логика се трупа все в същата графа – на непрестижната дестинация. В такъв случай единственото, което трябва да се случи, е за обслужването и качеството на туристическия продукт в България да светне червената лампа.

Как си постлахме

В края на март, когато по Черноморието запристигаха туристите от третата възраст, стана ясно, че сезон 2004 ще трябва да се бори нe за успеха си, а срещу провала си. Още през април изумени двойки германски пенсионери газеха до кокалчета в рядката кал на новостроящите се хотели и се щракаха за спомен край мръсните бетоновози. Около тях чорлави работници с гумени галоши гостоприемно хвърляха тарикатски погледи и между два удара с теслата споделяха нещо много смешно по адрес на чужденците, белите им маратонки и други работи.

По данни на немската фирма “Кур клуб”, основен оператор на пазара на т.нар. туризъм извън сезона, всяка година от 1999 насам в хотелите по северното българско Черноморие почиват между 5000 и 7000 германски туристи от третата възраст. За традиционния подход към приходи от туризма у нас, според който печалбата трябва да се прибере чевръсто и без сантименти, тези цифри може и да изглеждат скромни. Истината е друга: в този туристически сегмент малкият брой на гостите се компенсира от по-дългия им престой. Освен това точно почиващите в пенсионна възраст имат определени интереси към допълнителните услуги, към културния и познавателния туризъм. Има и още – това са изненадващо платежоспособни, свободни, любознателни и дългосрочно планиращи ваканциите си туристи. Ако вземем за пример операта във Варна, ще установим, че от приблизително 2000 туристи, посещаващи спектаклите й годишно, около 70% са купили билетите си в периода март – май и септември – октомври. Всички тези подробности потънаха в пукота на най-неудържимата строителна еуфория в туризма през последните години. Всички чакаха сезона.

В това време организаторите на туристически екскурзии и шопинг турове за подранили туристи договаряха с местните РДВР-та засилена полицейска охрана край автобусите и местата за посещение, за да овардят гостите си от джепчии, ококорени просекини и продавачи на най-различни дребни неща. Подобни суматохи заради разпищоленото строителство и нахълтването на кой ли не в туристическия бизнес оставиха извън фокус още преди реалния старт на сезон 2004 основни принципи на обслужването и предлагането.

Един от тези принципи гласи, че платежоспособният, претенциозен и обичащ традицията турист търси познати лица сред персонала. Иска постоянство като гаранция за качество. Иска, но у нас ниските прагове на заплащане в туризма продължават да разгонват квалифицираните и опитните. Най-напред започват да се търсят евтини, неподготвени и за това непретенциозни кадри за туристическото обслужване. Непрекъсната смяна на хората разбива всички теории и системи за професионално обучение. От трета страна, сочещата надолу графика на заплатите в сектора влече в същата посока броя и качеството на учениците и студентите в средните и висши училища за подготовка на туристически кадри. В очакване на някаква виза за някъде, където плащат по-добре, потенциалните емигранти поработват без ентусиазъм по курортите, за да съберат някой и друг лев за пътуването.

Така още през пролетта на 2004 тенденцията вече беше ясна: по-ниският ръст на уличната престъпност, безспорният факт на по-доброто обслужване, изравнените и дори по-ниски цени, както и по-благоприятните климатични условия вече няколко години правят видима тенденцията за пренасочване на туристите от третата възраст към курортите в Гърция и Турция.

Безсилието

Беше началото на май. И още тогава стана ясно, че никой не е в състояние да спре строителството, докато то само не реши да спре. Разни съвети по туризъм към кметовете, всевъзможни брифинги и сбирки на експерти, всякакви префучавания на мерцедеси из курортите, медийни стрелби между местни представители на туроператори – гиганти, смешни актове за по няколкостотин лева, налагани на инвеститори, закопали край пясъка по няколко десетки милиона евро… Нищо не беше в състояние да спре бетоновозите. До края на май, че и по-нататък. Започна някакъв странен спор – дали загубите ще са по-големи, ако строителството спре или продължи? А най-странното бе, че всички спорещи бяха прави, защото беше ясно като две и две, че строителството в никакъв случай няма да бъде завършено до старта на сезона през юни.

Горе-долу към това време е датирана почти литературната творба на британско семейство, разказало в интернет за настаняването си в опразнени през лятото студентски общежития вместо в хотела, за който е платило. Подобни разкази, унизителни, обидни, звучащи невероятно, защото са абсолютно правдоподобни – колкото щеш. В края на май на сцената излязоха отново няколко от основните играчи, за да признаят, че строителството ще изяде не само този, но и няколко сезона напред. Признанието направи видими всички белези на слабата полумъртва държава. Изключителната държавна собственост на плажните ивици стана напълно необяснима, неонагледима дори. Хотели, басейни и пр. легнаха до самите вълни и никакви национални строителни надзори или регионалните им дирекции не помръднаха даже с вежда. В мъглата между Министерството на екологията и водите и Министерството на земеделието и горите дървари започнаха гола сеч из природните паркове на туристическите комплекси. Сега в електронния сайт на “Златни пясъци” пише: “Курортът се намира в природен парк “Златни пясъци” с площ повече от 1300 хектара. През 1943 г. паркът е обявен за защитен от закона. Носител е на син флаг – международна награда за екологично чисти курорти.“ Добре поне, че пише…

Разгарът

В средата на юли някой пусна слух, че “секторът е в криза”, че „сезонът е сложен“. Туроператорите, работещи на британския пазар, опровергаха, като отчетоха ръст на туристи от Острова между 30 и 40%. “Германия е в рецесия”, контрираха от немския сектор. Руснаците се съвземали от визовия режим. Поляците и унгарците отново си припомняли за нас. В същото време от Министерството на икономиката официално разгласиха, че с цел почивка и ваканция през първите шест месеца на годината в България са дошли 1 497 595 чуждестранни туристи, което е с 21.27 на сто повече от първото полугодие на 2003 г. Пълна какафония!

Между броенето, шестмесечията, процентите и непроменената соцтерминология на сравнението със „същия период на миналата година“, детайлите на обслужването бяха скучна тема. През това време неумити таксиметрови шофьори по бермуди и джапанки возеха край морето всичко чуждоезиково на „твърда тарифа“ 10 лева и изключен брояч. Някакви бавачки загубиха децата на някакви туристи. В ресторантите като в хотелите въведоха цени за чужденци. Всепобеждаващата ориенталщина заля боклучарски маси, сергии, тенти и пр. из крайбрежните алеи на комплексите. Някъде на един шезлонг се паднаха по пет германеца, другаде администраторите нахокали гостите. И довършителните работи някъде продължавали… Клиенти се оплакаха даже, че край един от басейните барман ги помолил да му обяснят какво представлява малцовото уиски? Кой, кого и как обслужва обаче остана проблем на самите обслужвани. А оценката на държавата за ставащото през лятото в туристическата индустрия се сведе до констатацията на зам.-министъра на икономиката Димитър Хаджиниколов, че:

– съотношението между качество и цени на българския туристически пазар от няколко години се налага като оптимално и това прави страната ни търсена от туристите

– тази година туризмът ще има ръст от над 10 процента

– в момента страната ни може да се сравнява с Хърватия, а като качество съперничи на водещите туристически страни като Турция и Испания.

Въпреки похвалите във всичко казано остана празното място на държавната политика в туризма. Тя няма нищо общо с констатациите. Или ако има, то е твърде малко.

След края на лятото

Септември е месец на незрелите оценки. Уж вече не е лято, а май още е. Туризмът вече прави предварителни сметки. Хотелиерите са почти единодушни, че ръстът на чуждите туристи тази година ще е със знак минус спрямо миналата – оценка, несъвпадаща с тази на зам.-министъра на икономиката. В същото време, конкурентните дестинации Турция, Египет, Тунис и Испания предлагат цени твърде близки до българските при категорично по-добро обслужване и традиционно по-привлекателен продукт. Сравнението с цените на петзвездни хотели в курортите на Турция например сочи, че извън сезона те се продават по-евтино от три- и четиризвездните хотели по българското Черноморие. В такава ценова ситуация две от малкото предимства на летните ни курорти пред тези в Бодрум, Анталия или Кушадасъ остават ниските цени на допълнителните услуги и близостта на България до страните от Западна Европа. Но още в следващите години ниските цени на храните и напитките, които сега компенсират относително скъпите хотелиерски услуги, най-вероятно ще започнат да растат. Според най-песимистичните прогнози присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. и неизбежната тенденция към изравняване на цените на допълнителните услуги в туризма могат да се окажат фатални за развитието на сектора, който само за година увеличи легловата си база с 30%!

Така отново стигаме до началото. До престижа на дестинацията. Стигаме и до злонамерените рекламации, до капризите, до тарикатските номера с източването на неустойки за несъществуващи проблеми просто защото в България номерът минава. У нас философстването “За толкова пари – толкова!” още дълго ще върви. И тактиката на поединичното спасяване от сезон до сезон ще продължи да съсипва общата стратегия. По същия начин, по който държавното жумене съсипа престижа на дестинацията България и шанса на черноморските туристически комплекси някога да се превърнат в скъпи летни курорти.