Историята на дружеството „Спортен комплекс Варна“ показва колко лесно „защитата на обществения интерес“ може да се превърне в параван за скрити намерения

 

Спас СПАСОВ, 31 октомври 2014г.

(От „Капитал“)

За четиринадесетте години, през които Варна беше управлявана от бившия си кмет Кирил Йорданов, общината загуби най-напред дялове от участието си в дружеството „Търговски дом“ (известно като „Дупката“ в центъра на града). След това бяха изгубени и общинските дялове във „Варнагаз“ АД. Както в първия, така и във втория случай местната администрация „проспа“ вдигането на капитала на двете дружества. В близките месеци същият сценарий може да бъде разигран и в компанията „Спортен комплекс Варна“.

Дружеството беше основано през 2005 г. с капитал от 35 млн. лв. В него община Варна има 35% дялово участие срещу 65% за партньора й „Химимпорт“. За изпълнителен директор беше назначен Марин Митев, член на надзорния съвет на Централна кооперативна банка и на управителния съвет на „Химимпорт“. По предложение на бившия кмет на града Кирил Йорданов в акционерното дружество бяха апортирани 136 хил. кв.м общински терени. Върху тях трябваше да бъдат изградени нов градски стадион, спортни съоръжения и съпътстващата ги инфраструктура.

През годините от 2005 насам от „Спортен комплекс Варна“ обясняваха, че реализацията на проекта среща огромни трудности заради липсата на кадастрална скица, подходи, инфраструктура, неясна собственост на част от парцелите и искания за продажба от собствениците им на „нереално високи“ цени, изместване на подземни и надземни комуникационни трасета и др.

Така девет години по-късно реализацията на проекта е все още на „кота нула“. А решенията от последното общо събрание на компанията подсказват, че се подготвя емитиране на нови акции, с което по вече познат сценарий община Варна рискува да прекрати участието си в проекта.

„Явно няма пари“

Общото събрание на акционерите в „Спортен комплекс Варна“ е било проведено на 25 юли т.г. С него на съвета на директорите на компанията е възложено да търси варианти за финансирането му под формата на „кредитиране от външни институции, емитиране на облигации или нови акции, продажба на активи и всички други възможни форми за привличане на финансов ресурс с оглед изпълнение на задачите на дружеството“.

Според протокола от събранието това решение е взето със 100% от гласовете, представлявани от двамата представители на акционерите – Марин Митев за „Химимпорт“ и общинската съветничка Валентина Софрониева (ГЕРБ) за община Варна.

„Явно няма пари, каза Софрониева в коментар за взетото решение. А защо няма – нямам никаква представа!“

Протокол от заседание на варненския общински съвет, проведено на 21 юли т.г., показва, че членовете му са били подробно информирани за дневния ред на предстоящото общо събрание на „Спортен комплекс Варна“. Но въпреки това три месеца след като е вече взето решението, криещо опасност от предприемане на стъпки, които биха довели до загуба на общински дялове в компанията, то все още не е разглеждано от общинските съветници.

„Да, получих решението на 3 септември, точно в деня, в който се състоя и последната ни сесия, каза председателят на съвета Иван Луков (ГЕРБ). Честно казано, все още не съм се занимавал с него, защото реших, че е по-добре да го направя, след като мине през комисиите „Собственост и стопанство“ и „Бюджет и финанси“, до които съм го резолирал“, обясни той.

До момент обаче това не се е случило, а и вероятно няма да се случи.

Председател на комисията „Собственост и стопанство“, до която е резолирано решението и която би трябвало да коментира възможните му последици за съдружието на община Варна с „Химимпорт“, е отново Валентина Софрониева.

„Аз съм изрядна, каза тя в края на миналата седмица. Изпълнила съм всичко в рамките на пълномощията си. Протоколът е изпратен по мейлите на общинските съветници, за да бъдат запознати и те с него, но в комисиите ние нямаме практика да разглеждаме документи, които не съдържат конкретни предложения или решения“, обясни Софрониева.

Според нея до обсъждане на вариантите за привличане на финансиране за „Спортен комплекс Варна“ в комисията, която тя оглавява, би се стигнало едва след като съветът на директорите на компанията формулира конкретните си предложения.

Със сходни мотиви решението за търсене на нови форми за финансиране на проекта за нов варненски стадион не е разглеждано и в Комисията по бюджет и финанси, обясни председателят й Тодор Балабанов. „Можем да обсъждаме само евентуалното емитиране на нови акции и дали община Варна ще запише от тях или не“, каза той.

Няма път назад

За съдържанието на протокола от общото събрание на „Спортен комплекс Варна“ коментар няма и администрацията на сегашния кмет на града Иван Портних. Причината, която посочват от дирекцията „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“, е, че няма нормативни изисквания, според които протоколът или други документи от проведеното общо събрание да й бъдат предоставени.

„След съдебната регистрация на съдружието с „Химимпорт“ имотите, с които община Варна е влязла в него, са изгубили статута си на общинска собственост и вече представляват собственост на друго юридическо лице“, обясни зам.-кметът на община Варна Пламена Маринова.

Според нея с промени в Закона за общинската собственост от 2011 г. разпореждането с имоти, апортирани от общините в търговски дружества, трябва да става само след решение на общинските съвети. „По тази причина вариантът с продажбата на активите на дружеството вече не е толкова лесен, каза Маринова. Но няма и как община Варна да излезе с апорта си от съдружието, ако се окаже, че от него вече няма смисъл. При евентуално обявяване в несъстоятелност или прекратяване на дружеството могат да бъдат взети само някакви пари, но колко – това е съвсем отделна тема“, обясни тя.

Апортът от 136 дка, с който Варна влиза в съдружието си с „Химимпорт“, е оценен на малко над 12 млн. лв. Това прави по около 40 евро на кв.м. По същото време, по което е правена оценката – през април 2005 г., средната цена на парцелите в този район на Варна е около три-четири пъти по-висока. Въпреки това администрацията на Кирил Йорданов не е оспорила оценката и така срещу апортираните имоти са записани 35% от акциите в „Спортен комплекс Варна“. Останалите 65% „Химимпорт“ получава срещу обявена парична вноска от близо 22.5 млн. лв. Според устава на компанията към момента на регистрацията й са внесени 25% от нея. За останалата част е дадена отсрочка „до две години“.

Първите пет

Според експерти във варненската общинска администрация рискът от загуба на общинските дялове в „Спортен комплекс Варна“ вече е бил преодолян веднъж в първите години след регистрацията му.

С одобрението на общинския съвет във Варна през 2005 г. към първоначално изработения проект за устава на дружеството е направена важна поправка. С нея съветът на директорите му получава възможността да взема сам решения за вдигане на капитала „до 50 милиона лева в рамките на 5 години след регистрацията на дружеството“.

Според общински съветници във Варна тази възможност е била осуетена през 2007 г. Тогава в разгара на предизборната кампания на Кирил Йорданов е публикуван доклад на Сметната палата след одитна проверка за управлението на общинската собственост в града.

„С приетия устав е предположен рискът община Варна да намали относително дяловото си участие (в „Спортен комплекс Варна“) и съответно изгодата за общинския бюджет, пише в доклада. С делегираните правомощия на съвета на директорите е създадена предпоставка за скрита приватизация на общинското имущество.“

След предупреждението на Сметната палата възможността за увеличаване на капитала на компанията по решение на съвета на директорите й, заложена в устава, остава неизползвана. Но след решението от 25 юли т.г. нова възможност за това е вече открита при евентуално решение на общото събрание. То няма да може да бъде взето без гласовете на община Варна, но практиката във всички подобни случаи досега показва, че това не би могло да е проблем. Необходимо е само едно гласуване в общинския съвет.

Персонални промени

Пак според устава на „Спортен комплекс Варна“ по решение на съвета на директорите могат да бъдат извършвани сделки „за прехвърляне или предоставяне ползването на цялото търговско предприятие“, „за разпореждане с активи, чиято обща стойност през текущата година надхвърля половината от стойността на активите на дружеството“ и за поемане на задължения или предоставяне на обезпечения към едно лице или свързани лица в същия размер.

Този контекст прави любопитна друга част от историята на компанията. При учредяването й е взето решение община Варна да бъде представена в съвета на директорите с трима от общо седемте му членове. През 2005 г. това са юристът Димитър Димитров, председателят на Зоналния съвет на Българския футболен съюз за Варна Благой Калфов и зам.-ректорът на Икономическия университет във Варна доц. Стефко Иванов. От този първоначален състав до момента като член на съвета е оцелял единствено Калфов.

След няколко смени на двамата му колеги през 2008 и 2011 г. общинският съвет във Варна взема решение интересите му в съвета на директорите на „Спортен комплекс Варна“ да бъдат защитавани от Красимир Ботушаров и Стен Лазаров. За двамата в Търговския регистър може да бъде открита следната информация:

Изборът на Стен Лазаров е станал през март 2011 г. По това време той вече е бил член и на борда на директорите на друга компания – „Пристанище Леспорт“. Тя е собственост на две дружества – „Химимпорт“ и „Химимпорт инвест“.

Красимир Ботушаров е предложен за член на съвета на директорите на „Спортен комплекс Варна“ с решение на общинския съвет от 30 май 2008 г. Тази длъжност той съвместява със задълженията си като член на надзорния съвет на „Св. Св. Константин и Елена холдинг“. Това дружество също е свързвано със собствениците на „Химимпорт“.

За да олекне финансирането

През есента на 2007 г. от „Спортен комплекс Варна“ бе разпространена официална информация, която очерта пред бъдещия проект мащаби, далеч по-големи, отколкото предварително заявените.

От пресрелийза ставаше ясно, че освен нов стадион върху 136-те декара, апортирани от община Варна, ще бъде построен и „многофункционален комплекс за забавления и шопинг“. Търговските обекти в него трябваше да са с 5319 кв.м разгъната застроена площ (РЗП). В комплекса трябваше да има и 6313 кв.м клубове, барове и ресторанти, офисни сгради, хотели и др. Само в двата нощни клуба бяха предвидени по 1000 места.

Друга, неофициална, но и никога неопровергана информация гласеше, че на същия терен трябваше да бъде изграден и жилищен комплекс от затворен тип с прогнозна продажна цена на имотите около 2 хил. евро на кв.м.

Сривът на пазара за недвижими имоти след 2007 г. обаче явно е осуетил реализацията на тези намерения. По тази причина без много шум, през 2011 г. броят на местата, с които трябваше да разполага новият варненски стадион, бяха намалени от 30 хил. (според първоначалния проект) до не повече от 20 хил. Това постави под въпрос едно от най-широко промотираните предимства на бъдещото съоръжение – възможността за лицензирането му от УЕФА.

„Когато започна кризата, всичко се срина, обяснява сега Красимир Ботушаров. Заради общата икономическа обстановка в страната няма икономически смисъл от реализацията на толкова голям спортен обект. Самият стадион по принцип е крайно нерентабилен като бизнес, защото у нас няма отбор, който да привлече толкова публика и фенове, както на други места в Европа. По тази причина идеята е да се построи нещо, което да се реализира на пазара и така да олекне финансирането на спортната инфраструктура.“

Защо го няма стадиона

Последната справка „за инвестираните средства в проекта „Стадион Варна“ е с дата 28 октомври 2013 г. Тя е изпратена до общинската комисия „Младежки дейности и спорт“ и показва, че до момента за строително-монтажни работи, проектиране, консултантски услуги, подготовка и освобождаване на терени и др. са похарчени точно 17 121 460 лв. и 63 стотинки.

„Години наред от дружеството показват една и съща справка, казва членът на комисията Ивайло Митковски (ДСБ). Аз искам да знам защо го няма стадиона. През 2005 г. е регистрирано дружество, в което всеки участва с това, което има – община Варна с терени, а „Химимпорт“ с потенциал за реализация на мащабния проект. Вече няколко пъти отправяме писмени покани към г-н Марин Митев да присъства на някое от заседанията ни, но до момента това не се е случило.“

За последен път поканата е отклонена през април т.г. заради отсъствие на Митев от страната, показват протоколите от заседанията на комисията.

Знак за това, че проектът е в задънена улица, е и информацията, поместена на сайта на „Спортен комплекс Варна“. Последната дата за завършване на строителството, посочена в него, е… лятото на 2010 г. Нов „пусков срок“ не е определен.

Приходи и загуби

Докато мениджмънтът на „Спортен комплекс Варна“ търси начини за привличането на външно финансиране за реализацията на целите му, финансовият отчет на компанията за 2013 г. показва, че дружеството е отпуснало заем в размер на 1148 хил. лв. на професионален футболен клуб „Черно море“ АД. Негов мажоритарен собственик с 97% от дяловете е компанията „Химимпорт Бимас“. Тя е свързана с „Химимпорт“ чрез „Българска корабна компания“.

През миналата година към този договор е подписан анекс, според който крайният срок за изплащане на задълженията по лихвата и главницата е 30 юни 2020 г.

Пак според финансовия отчет на „Спортен комплекс Варна“ общите му приходи от продажби за 2012 и 2013 г. възлизат на 421 хил. лв. Част от тях – 392 хил. лв., са придобити от отдаване под наем на имоти, апортирани от община Варна при учредяването на компанията.

От тази сметка излиза, че заради участието си в дружеството всяка година общината губи по 196 хил., които би могла да получава като наем за имотите си. Вместо в бюджета й тези пари потъват в търговско дружество, което не изплаща дивидент. Срещу тази щедрост Варна вече разполага с втора „Дупка“, този път на мястото на стадиона, който трябваше да има уж до лятото на 2010 г.

Междувременно оптимистичният саундтрак, наподобяващ рева на трибуни, пълни със спортни фенове, може да бъде чут единствено в аудиофайла към триизмерната визуализация на стадиона в интернет. Като на кино.

–––––––––––––––––

Публикация на същия текст в „Капитал“ – тук.