(От „Дневник“)

„Разбрахме, че и друг път е изчезвал по същия начин“. Това безсрамно и безотговорно изречение беше първото, което назначеният неотдавна директор на полицията във Варна Николай Калчев каза по повод новината, че кинорежисьорът Захари Паунов е в неизвестност от 18 октомври т.г.

Девет дни, след като съпругата на Паунов Ирена Муратова беше съобщила, че съпругът й не се е прибрал вкъщи, след като тръгнал от Варна за София, тези първи публични думи на Калчев бяха обидни. Още четири дни по-късно, на 30 октомври, Паунов бе открит мъртъв в колата си, излетяла от пътното платно край Ахелой.

Причината за недостойното поведение на началника на полицията във втория по големина град в страната стана ясна, уви в твърде печален контекст.

Според Муратова информацията, която е получила още в първите дни след изчезването на съпруга си гласяла, че полицията не е в състояние да каже дали той е напуснал града или не. Колата, с която пътувал не била засечена от камерите за видеонаблюдение във Варна. Така 12 дни жената очакваше новини за съпруга си и опровергаваше слуховете, разпространявани от полицията. А на тринайстия ден всички разбраха, че

„по този начин“ се изчезва само веднъж…

Още през септември 2008 г., дни след прерязването на лентата на „най-модерната система за видеонаблюдение и контрол“ в страната стана ясно, че нещо с нея не е наред.

За да похарчи 9.7 млн. лв., без да обяви за това обществена поръчка, тогавашният кмет на Варна Кирил Йорданов влезе в съдружие с австрийската компания „Ефкон АГ“ – доставчик на камерите. След това плати само половината от стойността на системата, а в отговор партньорите му отказаха да предоставят на Община Варна собствеността върху нея.

По тази причина системата не е предадена и приета по надлежния ред, никой не е в състояние да каже дали тя е окончателно комплектована, настроена ли е за работа, поддържа ли се… Но това не пречи на МВР да я използва. Без договор и без да плаща за това. Но и без да може да даде отговор на въпроса как е възможно държавната институция, натоварена с гаранциите за сигурността на гражданите да позволи на частно дружество да събира данни със собствената си система за видеонаблюдение в град с над 350 хил. население. И да споделя събраното… в случая с МВР.

Заради абсурдността на цялата тази каша, забърквана

под носа на поне трима министри на вътрешните работи, ДАНС и пр.

без да изпита ни най-малко стеснение от поведението си, директорът на полицията във Варна предпочете да прехвърли проблема от болната глава на здравата. Да хвърли петно върху покойния Захари Паунов вместо да даде смислен отговор на въпросите: Защо съвършените камери, които ведомството му използва, не са засекли колата на режисьора при излизането й от Варна? И какво е пропуснала да направи полицията заради „слепотата“ на камерите?

В търсенето на отговор „Дневник“ влезе в странен комуникационен режим с пресцентровете на МВР във Варна и София.

Въпрос: „Защо камерите на системата за видеонаблюдение във Варна не са засекли колата на Захари Паунов?“

Отговор: „Камерите на системата за видеонаблюдение във Варна не са засекли колата на Захари Паунов“

Въпрос: „Хм, ясно, но… потърси ли Областната дирекция на вътрешните работи във Варна причината за това?“

Отговор: „Областната дирекция на вътрешните работи във Варна е само ползвател на камерите, не и техен собственик. Тя само получава „на екран“ това, което системата й предоставя“.

В първия си вариант този разговор бе проведен с говорителя на полицията във Варна и в него имаше дълги, мълчаливи паузи след въпросите.

За същия разговор в пресцентъра на МВР се включи „дежурната“. В рамките на деня гласът зад тази анонимност се смени два пъти. Дори направи уговорката, че „името няма значение“. След първия въпрос „дежурната“ казва любезно „Моля, изчакайте така!“. После от слушалката потече Ричард Клайдерман – приятно, но дълго.

Отговорът след клавирния етюд в слушалката беше копи – пейст на получения по-рано: „Камерите на системата за видеонаблюдение във Варна не са засекли колата на Захари Паунов“.

След случая с „изчезването“ на режисьора

гузно звучи и общинската администрация във Варна. Оказва се, че там още преди три години е оборудван „огледален“ център за управление на системата за видеонаблюдение – същият като този, с който разполага и Областната дирекция на полицията. Най-вероятната причина за инсталирането на „втори монитор“ е битката за информацията, събирана със системата. Въпреки това от общинския пресцентър препращат всички въпроси за състоянието й към… полицията. Така безотговорността се затваря в кръгова отбрана. Срещу нея остават гражданите.

В крайна сметка, камъчето за това защо видеонаблюдението във Варна не е сработило на 18 октомври, беше изплюто от Владимир Тонев, общински съветник и представляващ дяловете на община Варна в съдружието й с австрийския доставчик на системата.

„Поддръжката на камерите е за сметка на дружеството „Ефкон“, в което общината е миноритарен собственик, обясни Тонев пред „Нова телевизия“. Преди година мажоритарният собственик реши, че не може да поддържа за собствена сметка камерите и ги остави на доизживяване“, каза той.

Тази новина стана повод за

още Клайдерман

От МВР отказаха да отговорят писмено на въпросите: Какви действия е предприела полицията във Варна във връзка с подадения сигнал за изчезването на Захари Паунов? Как и къде е бил издирван той? Проверен ли е бил при евентуалното търсене пътят Варна – Бургас и възможните му връзки с автомагистрала „Тракия“? Става дума за разстояние от около 120 км. в България – страна, заемаща осмо място в света по брой полицаи на глава от населението.

Устният отговор гласеше: „Въпросите касаят специализирана, стандартна процедура“.

Но от цялата „стандартна процедура“ става ясно ето какво:

Заради повредената и изоставена система за видеонаблюдение във Варна, полицията, която е ползвала данните от нея очевидно незаконно, не е разбрала, че „изчезвайки“ Захари Паунов е напуснал Варна в посока Бургас.

По тази причина 13 дни тялото му е лежало в катастрофиралия автомобил край Ахелой.

В едно дере до мочурище на 20 м. от пътя

Ако системата за видеонаблюдение във Варна, за която до тук са похарчени 5 млн. лв. (и вероятно предстои да бъдат дадени още 5 млн. лв.) работеше, полицията щеше да знае, че Паунов е напуснал града в южна посока и щеше да го потърси там, където трябва. При това веднага след като е получила сигнал, че е изчезнал – още на 18 октомври. Дано не е имал нужда от помощ в първите часове след катастрофата…

Разстоянието от Варна до Бургас е 120 км. В подобни случаи по света облитат района, в който се предполага, че се намира изчезналият. Важна е всяка минута!

У нас е различно. За да замаже гафовете си, полицията разпространява слухове.

Например като този, че 15 годишната Деси е имала интимна връзка с полицая, когото прегръща на разплаканата си снимка от протестите #ДАНСwitme.

Или, че кинорежисьорът Захари Паунов, продуцент на три от награждаваните български филми през последните години – „Пазачът на мъртвите“, „Сбогом, мамо“ и „Омбре“ „…и друг път е изчезвал по същия начин“.

Когато въпросите станат повече от отговорите, а отговорите са камуфлаж за професионалните провали, разговорът прекъсва.

По-добре да послушаме Клайдерман с МВР…

––––––––––––––––––––

Линк към публикацията на същия текст в Дневник.bg – тук.