Жером Фенолио © Le Monde 17 май 2014
(Оригиналният текст – след превода на български)
Варна е замряла, очаквайки лятото и тълпите с туристи, които оправдават съществуването на хотелските комплекси на брега на Черно Море. Три месеца евтин алкохол, децибели на максимум и танци на масата, след което вторият по големина български град се завръща в провинциалната си дрямка. Но летаргията на пристанищния град не се дължи единствено на късия сезон. Тя е следствие от рязко падане на „кръвното налягане“.
„Варна беше много активна след падането на комунизма, това беше един от градовете, в които демократичните сили побеждаваха на всички избори до 2000 г., обяснява Спас Спасов, местния кореспондент на икономическа прес група. След това градът стана лаборатория за оръженосците на бившия режим, хората на специалните служби, които пробваха всички методи, за да забавят обновяването на България. Културният живот се срина, политическият експлодира отвътре, икономическият беше монополизиран от няколко олигархични групи.“
Градът изглежда като покосен от това завръщане във властта на бившата каста от комунистическите времена, но активността на моменти се завръща. Свидетелство за това е грамадата от камъни и павета пред стълбите на кметството в града, оградена с плакати,. Тя е издигната в памет на Пламен Горанов, който се самозапали на това място на 20 февруари 2013 и имаше последователи в други градове в страната, като ехо от социалните протести, които след това затихнали. Саможертвата на 26 годишния фотограф (тук в текста на „Le Monde“ е допусната грешка. Пламен Горанов беше на 36 години) беше цената за мястото на този, срещу когото беше насочен неговия протестен акт: кметът на Варна, обвиняван за връзки с мощната икономическа групировка ТИМ, близка до руската мафия.
Посочен от мъченика Горанов, проблемът с превилегированото място на Русия във връзките на България със света е основният разлом, който разделя българското общество. Младите протестиращи отричат тази историческа вярност към „големия брат“, считан за основа на всички „лоши навици“ тук, между които и още по-карикатурно обсебването на националните богатства на страната от каста олигарси,отколкото в Москва. Партиите на власт поддържат тази връзка, която прави от България, страна членка на Европейския съюз и НАТО, която е след най -последователните поддръжници на тази велика сила, с която тя няма обща граница, макар че се намира на срещуположния бряг на на Черно море.
За Атанас Чобанов, тази връзка е преди всичко васална: „България е зависима за всички доставки на петрол от Русия, както и за 95% от доставките на газ, обяснява кандидатът на Зелените за европейските избори. Дори Украйна е по-малко зависима. И нито едно правителство не направи нищо, за да ни избави от тази подчиненост.“ Във Варна тази ресурсна връзка е илюстрирана от един проект, чиято реализация трябва да започне на юг от града. Тръгващ от Новосибирск, газопроводът „Южен поток“ трябва да излезе на сушата точно там, за да продължи към Южна Европа, заобикаляйки Украйна.
Към този момент ЕС не е разрешил началото на строежа, но консорциумът оглавяван от „Газпром“ е готов на всичко, за да спечели местна подкрепа.
„Преди няколко дни трябваше да отида до пристанището, за началото на ветроходната регата „Тол шипс“ – важно събитие за града по това време на годината, казва Спас Спасов. По пътя срещнах десетки ученици с балони в цветовете (и с логото) на „Южен Поток“. Срещу трибуната (от която беше открита регатата) се намираше павилион, в който излъчваха филми с подробности за бъдещия строеж. Всички бяха наясно, че консорциумът е приватизирал събитието, за да убеди града в ползите от „Южен Поток“.
Най-стряскащият пример за руското присъствие на българска територия е скрит на 120 км. южно от Варна, в периферията на пристанището в Бургас, четвъртия по големина град в страната. Там през 1999 г.правителството е отстъпило голяма част от брега на руската петролна група „Лукойл“, за да може тя да ползва петролния терминал, захранващ единствената рафинерия в страната. Тя също е на „Лукойл“. Днес този терен прилича на руски анклав в Европейския съюз, защитен от бетонни стени и настръхнала бодлива тел с камери на всеки 30 метра и обслужван от частна охранителна фирма. „Нямаме вече достъп тук, констатира журналиста Асен Йорданов. През 2008 г. той става обект на жестоко физическо нападение заради разследванията си за корупцията по българското Черноморие. След това Йорданов основава заедно с Атанас Чобанов независимия сайт Бивол.бг. Казват , че там има митничар, който проверява влизащия петрол, но никой не го е виждал. Всъщност „Лукойл“ прави каквото си иска тук, още повече, че отказва да сложи броячи на петролопровода, който транспортира горивото до рафинерията.“
От това стратегическо място в Бургаския залив групата има видимост към движението в съседната база на НАТО, която изглежда по-малко защитена от петролната база. Единствената отстъпка идва след публикация на статия в Л’Експрес през 2011. Тогава Лукойл освобождава достъпа до малък яхтен порт, дълго време анексиран от фирмата. Асен Йорданов се разхожда там, шегувайки се: „Ето първото малко освободено парче от България“.
Но редом с тази символична победа, цели сектори на българската икономика са минали в руски ръци. Техните инвестиции в предприятия по крайбрежието са все по-масивни и подхранват съмнения за пране на мръсни пари, казва Асен Йорданов. За финансирането на многобройните големи комплекси по брега вече няма никакво съмнение: това са мафиотски пари, рециклирани в България“
В тези не особено красиви жилища, издигани по анархистичен план в курорите, купувачите и наемателите често идват от Русия. Броят на руските собственици достига 75 хил. души в района на Варна и 60 хил. в района на Бургас. Александър Клемент, бивш архитект от Башкирия, близо до Урал, е един от тях. През 2013 г. той решава да се засели в Слънчев Бряг, морски курорт, от който е останало само името като национална идентичност за масовия туризъм.
През лятото Клемент е съсед с британски и скандинавски туристи. Извън сезона, апартаментите са населени само от дузина руски семейства. Шейсетгодишния руснак не съжалява за своя избор: апартаментът от 32 кв.м. му е струвал половината от това, което би платил за него в Русия. Яростен противник на Владимир Путин, сета той мечтае да убеди внуците си да дойдат при него. Тази инвестиция е за тях. Това е убежище, което ще бъде много полезно, когато в Русия нещата свършат зле.
––––––––
A Varna et Burgas, laboratoires des réseaux russes du littoral bulgare
LE MONDE | 17.05.2014 à 10h27 | Par Jérôme Fenoglio (Varna et Burgas, envoyé spécial)
Varna somnole en attendant l’été et ses vagues de touristes qui justifieront l’existence de ses complexes hôteliers au bord de la mer Noire. Trois mois d’alcool bon marché, de sono à fond, de danses sur les tables, et la deuxième ville de Bulgarie retournera à son assoupissement provincial. La torpeur du port n’est toutefois pas seulement due à la brièveté de sa saison. Elle est la conséquence d’une brusque chute de tension.
« Varna était très active depuis la chute du communisme, c’était l’une des villes où les forces démocratiques ont gagné toutes les élections jusqu’aux années 2000, explique Spas Spasov, correspondant local de plusieurs journaux économiques. Et puis elle est devenue un laboratoire où les sbires de l’ancien régime, les membres des services secrets, ont testé tous les moyens de miner le renouveau bulgare. La vie culturelle s’est effondrée, la vie politique a explosé de l’intérieur, la vie économique a été monopolisée par quelques groupes oligarchiques. »
Lire le précédent volet : En Pologne, les frontières inertes des « terres de sang » de Polésie
FIDÉLITÉ HISTORIQUE REMISE EN CAUSE
La cité, comme frappée de langueur par ce retour de la vieille caste au pouvoir au temps du communisme, a certes connu quelques regains d’activité. Devant les escaliers de l’hôtel de ville, un tas de pierres et de pavés, ornés de slogans, en témoigne. Il rend hommage à Plamen Goranov, qui s’est immolé par le feu à cet endroit, le 20 février 2013, et fut imité en d’autres villes du pays, en écho à des contestations sociales qui sont depuis largement retombées. Le sacrifice du photographe de 36 ans n’en a pas moins coûté sa place à celui que son acte visait, le maire de Varna, accusé de collusion avec un puissant groupe économique, TIM, réputé proche de la mafia russe.
Dénoncée par le martyr Goranov, la question de la relation privilégiée avec la Russie est le clivage majeur qui traverse la société bulgare. Les jeunes contestataires remettent en cause cette fidélité historique au grand pays frère, considérée comme la source de toutes les mauvaises habitudes locales, et notamment cette appropriation, encore plus caricaturale qu’à Moscou, des biens du pays par une caste d’oligarques. Les partis au pouvoir, eux, entretiennent ce lien qui fait de la Bulgarie, membre de l’Union européenne (UE) et de l’OTAN, l’un des plus constants soutiens de la puissance avec laquelle elle n’a aucune frontière commune, mais qui lui fait face, de l’autre côté de la mer Noire.
Pour Atanas Tchobanov, ce lien est avant tout une sujétion. « La totalité de nos besoins pétroliers est couverte par la Russie ainsi que 95 % de nos achats de gaz, explique le candidat Vert aux élections européennes. Même l’Ukraine est moins dépendante. Et aucun gouvernement n’a fait le nécessaire pour nous sortir de cette servitude. » A Varna, ce lien nourricier s’incarne dans un projet, qui devrait déboucher au sud de la ville. Parti du port russe de Novossibirsk, le gazoduc Southstream devrait émerger là, pour prolonger vers l’Europe du Sud son parcours de contournement de l’Ukraine.
ENCLAVE RUSSE DANS L’UNION EUROPÉENNE
Pour l’heure, l’UE n’a pas autorisé le démarrage des travaux, mais le consortium emmené par Gazprom est prêt à tout pour emporter l’adhésion locale. « Il y a quelques jours, je suis descendu au port pour regarder le départ de la régate des grands voiliers, l’un des événements majeurs dans la ville cette année, dit Spas Spasov. En chemin, j’ai croisé des dizaines d’écoliers tenant des ballons aux couleurs de Southstream. Face à la tribune, on diffusait des films qui détaillaient le futur chantier. Personne n’en revenait : le consortium avait privatisé l’événement pour convertir la ville aux bienfaits de Southstream. »
Le plus flagrant exemple de l’emprise russe sur le territoire bulgare se cache à 120 km au sud de Varna, à la périphérie du port de Burgas, la quatrième ville du pays. Là, le gouvernement a cédé, en 1999, un vaste pan du littoral au groupe pétrolier russe Lukoil, afin que celui-ci y installe un terminal portuaire destiné à alimenter la seule raffinerie du pays, qui lui appartient. Aujourd’hui, ce terrain ressemble de fait à une enclave russe dans l’UE, défendue par des murs en béton hérissés de barbelés, des caméras tous les 30 m et les services d’une société de surveillance privée. « On ne peut plus accéder ici, constate Assen Yordanov, un journaliste auquel ses enquêtes sur la corruption sur la côte bulgare ont valu une violente agression, en 2008, et qui a cofondé depuis, avec Atanas Tchobanov, le site indépendant Bivol.bg. On nous dit qu’il y a un douanier à demeure pour vérifier les entrées de pétrole, mais personne ne l’a jamais vu. En fait, Loukoil fait un peu ce qu’il veut ici, d’autant plus qu’il a refusé que des compteurs soient posés sur le pipeline qui transporte le carburant jusqu’à la raffinerie. »
De son emplacement stratégique, au coeur de la baie de Burgas, le groupe dispose d’une vue sur les mouvements de la base voisine de l’OTAN, qui paraît moins protégée que ce réduit pétrolier. Comme seule concession, après la publication d’un article dans L’Express, en 2011, Loukoil a toutefois rendu l’accès libre à un petit port de plaisance qu’il avait longtemps annexé. Assen Yordanov le parcourt en plaisantant : « Voilà un premier petit morceau de Bulgarie libéré. »
« ARGENT MAFIEUX VENU SE RECYCLER »
Mais à côté de cette victoire symbolique, des pans entiers de l’économie bulgare passent aux mains de Russes. « Leurs investissements dans les entreprises du littoral sont de plus en plus massifs, et ils nourrissent souvent des soupçons de blanchiment d’argent sale, dit Assen Yordanov. Et sur le financement de nombreux grands ensemble immobiliers de la côte, il n’y a plus aucun doute à avoir : c’est de l’argent mafieux qui est venu se recycler en Bulgarie. »
Dans ces résidences disgracieuses, amoncelées dans des stations au plan anarchique, les acheteurs ou locataires sont eux-mêmes souvent originaires de Russie. Le nombre de propriétaires de cette nationalité s’élèverait à 75 000 dans la région de Varna, et 60 000 dans celle de Burgas. Alexander Klement est l’un d’eux. En 2013, cet ancien architecte de Bachkirie, en bordure de l’Oural, a décidé de s’installer dans une résidence de Sunny Beach, une station balnéaire qui ne possède plus que ce nom marketé pour le tourisme de masse comme identité internationale.
L’été, il côtoie des touristes britanniques ou scandinaves. Hors saison, la résidence n’est plus peuplée que par une dizaine de familles russes. Le sexagénaire ne regrette pas son choix : son 32 m2 lui a coûté la moitié de ce qu’il aurait dû payer en Russie. Farouche détracteur de Vladimir Poutine, il rêve désormais de convaincre ses petits-enfants de le rejoindre. « Cet investissement, c’est pour eux. C’est un refuge qui sera très utile quand les choses finiront par mal tourner en Russie.