Отворено писмо по повод номинацията на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил (посмъртно) за Голяма награда „Варна – 2014“ за „ярки постижения в областта на културата“

 

До Г-н Иван Луков,

Председател на Общинския съвет във Варна

До Г-жа Даниела Димова,

председател на постоянната комисия

Култура и духовни дейности

към Общински съвет – Варна

До журито

за удостояване с награда ВАРНА

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

На заседание на постоянната комисия КУЛТУРА И ДУХОВНИ ДЕЙНОСТИ, проведено на 30 април т.г.,е било взето решението покойният Варненски и Великопреславски митрополит Кирил (със светско име Богомил Петров Ковачев) да бъде номиниран (посмъртно) за носител на тазгодишната Голяма награда ВАРНА за „ярки постижения в областта на културата“.

Според информацията, публикувана след заседанието, мотивът за номинирането на покойния владика Кирил е неговата „научноизследователска и духовнопросветна дейност“.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

категорично възразявам срещу гласуваната номинация. Мотивите ми са следните:

Решението противоречи на принципите за определяне на носителите на Награда ВАРНА и на Голяма награда ВАРНА. Те са залегнали в Статута за присъждане на тези награди, приет от Общинския съвет във Варна с решение № 185-10-2(8) от 28 януари 2004 г.

Според чл.2. от Статута „награда “Варна” се присъжда „на творци от Варна“ за създадените от тях „произведения“ в сферата на литературата, визуалните изкуства, театъра (драматичен и куклен), музиката (класическа, народна, поп и рок), операта, танца, киното и телевизионните филми, публицистиката и журналистиката, архитектурата, художествения превод, организацията, подпомагането и популяризирането на културата и изкуствата“.

Според чл.4. от същия Статут “за цялостно творчество може да бъде присъдена една “Голяма награда “Варна” за изключителни постижения и принос в националната култура на творец, живял и творил във Варна (…)“.

Според чл.7от Статута „Предложения за отличаване на произведенията на  творци и творчески колективи , дейци на културата и институции могат да правят творчески съюзи и сдружения, организации, граждани. Те се отправят в писмен вид до Постоянната комисия за култура, вероизповедания, медии на Общинския съвет  най-късно до 31 март на текущата година. Предложенията трябва да съдържат убедителни  аргументи в подкрепа на кандидатите за наградата. Задължително се упоменава за кое произведение за предлага кандидата (…)

Имайки предвид цитираните по-горе текстове, Ви призовавам да оттеглите номинацията на покойния Варненски и Великопреславски митрополит Кирил за носител на Голяма награда ВАРНА като противоречаща на нейния Статут.

Митрополит Кирил не е „творец от Варна“, имащ „творчески постижения“ в изброените категории. Номинацията му е направена „ за неговата „научноизследователска и духовнопросветна дейност“, а не за “изключителни постижения и принос в националната култура на творец, живял и творил във Варна (…)“.

И до този момент не е публикувана никаква информация, от която да става ясно кой – личност, творчески колектив или институция е номинирала митрополит Кирил, кои са „убедителните аргументи“ в подкрепа на кандидатурата му за наградата и за кои произведения е предложена тя?

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

изброените дотук мотиви касаят формалната страна на проблема с номинацията на покойния митрополит Кирил. Но-важна в случая е нейната неприемливост от гледна точка на морала и Закона.

На 17 януари 2012 г. Комисията по досиетата обяви, че заедно с още 10 митрополити от Светия Синод на Българската православна църква владиката Кирил е били сред сътрудниците на Държавна сигурност – репресивния апарат на бившия атеистичен комунистически режим в България.

Този режим бе определен за „престъпен“ със „Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен“, публикуван в Държавен вестник бр.37 от 5 май 2000г.

Разкритието за дейност на митрополит Кирил като сътрудник на Държавна сигурност бяха направени след като от 2007г. до 2012г. пред различни медии той отричаше да е имал, каквито и да е контакти или да е сътрудничил на ДС. Това означава само едно – че владиката Кирил публично е лъгал. При това не за първи или за последен път.

През 2006 и 2007г. той бе многократно уличен в лъжа и отговаряйки на въпросите, които медиите му задаваха във връзка с разкрития за финансовите операции и имотните сделки на водената от него епархийска администрация. А това поведение стана повод за основателните съмнения, че те са обслужвали лични и корпоративни интереси, вместо присъщите за църквата мисионерство, просветителство и създаване на общности чрез разпространение на система от ценности.

Не на последно място именно митрополит Кирил стана причина и за едно от най-тежките разцепления в Българската православна църква. През 2003г. срещу волята на няколко хиляди варненци той буквално се саморазправи, като прогони от храма му изключително уважавания и по тази причина следван и до днес от паството си свещеник Любомир Попов. Обществена тайна е, че покойния владика направи това не от грижа за вярата и църквата, а от ревност към авторитет, който не можеше да присвои. Още тогава случилото се беше явен знак, че користта на самодържеца е погубила благонравието на духовника.

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

смятам, че аргументите, изброени дотук, са достатъчен мотив за преразглеждане на взетото от Вас решение, покойния Варненски и Великопреславски митрополит Кирил да бъде посмъртно номиниран за тазгодишната Голяма награда ВАРНА за „ярки постижения в областта на културата“.

От териториите на духовното ни делят тънки, съвсем невидими граници. Прекрачваме ги с примирение всеки път, когато трябва да сверим посоките в живота си. Но зад тези граници компромисите с доверието на обществото, морала и вярата не се разменят срещу авторитет или слава. Като хора на духа вярвам, че знаете това не по-зле от мен.

Опасявам се, че взетото от Вас решение е емоционално и прибързано . Духовникът е призван да бъде носител на морала. Доносникът е жертва на изгубеният си морал. Затова митрополит Кирил заслужава прошка, но не и награда.

Окончателното решение за присъждането на Голямата награда „Варна“ за „ярки постижения в областта на културата“ на покойния Варненски и Великопреславски митрополит Кирил предстои да бъде взето на сесията на Общинския съвет на Варна, насрочена за 14 май т.г.

Пак тази година предстои да бъде взето и решението по кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2019г.

Моля, помислете още веднъж!

Спас Спасов

журналист