Спас СПАСОВ, 11 април 2014г.
(От „Капитал“)
„Рекламирай Варна“ – с този лозунг само преди месец местната администрация в града даде началото на кампания, която трябва да подкрепи кандидатурата му за Европейска столица на културата през 2019г. Но само преди дни – в началото на изтичащата седмица, призивът бе превърнат в пародия. Пак от местната администрация.
Три любезни писма
На 5 април в Градската художествена галерия във Варна (управлявана от общинската дирекция „Култура и духовно развитие“) трябваше да бъде открита изложбата на авангардист Калоян Илиев – Кокимото. Но на 1 април, само четири дни преди определената дата, новият варненски и великопреславски владика Йоан изпрати тревожни писма до кмета на града Иван Портних и изпълняващия длъжността директор на галерията Пламен Аврамов. Многото думи в тях имаха за цел да представят като „молба“ категоричното желание на митрополита изложбата на Кокимото да бъде цензурирана и отменена.
Причина за митрополитския гняв не бе само името й – „Еротична нотка в колелата на православната машина“. Изложбата включваше колажи, изобразяващи иконизирани християнски символи, поставени в провокативен контекст. Като основа за три от въпросните колажи бяха използвани архивни групови снимки на монаси, свещеници, архиереи и светски лица. Върху тях бяха наслагани изображения, представящи ги с изплезени розови езици или мечтаещи за жени, мъже, храна и оръжие.
Привидно кметът на Варна не реагира на митрополитското писмо. Но още на 2 април Пламен Аврамов- временно изпълняващ длъжността директор на ГХГ му изпраща становище, което звучи по-скоро като предизвикан отговор. В него той най-напред обяснява, че „да се забрани една изложба ще бъде изключително скандален прецедент в културния живот през последните 25 години. (…) В демократичните страни подобни прецеденти са недопустими и немислими, особено когато става дума за изкуство – най-свободната сфера на човешкото мислене и изразяване“.
С последния пасаж от писмото си директорът на варненската галерия не оставя никакво място за догадки. „В крайна сметка Градска художествена галерия е общински културен институт, който ще се подчини на официалното решение на кмета и неговата културна администрация, пише Аврамов. Ние бяхме длъжни да представим нашето професионално разбиране на създадения проблем (…) Предизвикването на шумен скандал и ожесточени критики към нашите институции непосредствено преди обсъжданията за културна столица на Европа не е най-разумното и далновидно действие“.
Това писмо (отново привидно) остава без реакция.
Обходни маневри
Вместо кмета на Варна (ГЕРБ) пръв реагира Общинския съвет в града, също доминиран от ГЕРБ. В свое становище Председателският му съвет записа следното: „Изложбата да се представи след празника (Великден) на друго място, а не в Градска художествена галерия – Варна“. Уточнението „след празника“ е провокирано от междувременно разразилия се дебат, дали изложбата на Кокимото е уместна по време на привършващите Велики пости?
Трагикомични нотки прозвучават в друго становище по случая. Негов подател е т.нар. Обществен съвет по култура. Макар „обществен“, той е назначен със заповед на самия кмет, за да съветва пак него. На заседание, състояло се миналия вторник, осем от единадесет участници в него заявяват следното: „изложбата (на Калоян Илиев – Кокимото) е срещу българското достойнство, християнски ценности и морал“. Информацията, разпространена от пресслужбата на общинската администрация във Варна, включва и мнение, изразено от самия кмет Иван Портних. „Запознах се с тази позиция, както и със становището на председателския съвет към ОбС и ще се съобразя с тях. Защото Варна не е всеядна“, гласи то.
Междувременно откриването на изложбата е отложено за сряда, 9 април, но ден по-рано Пламен Аврамов нарежда тя да бъде свалена.
От администрацията на Портних категорично отрекоха тай да е давал каквото и да било „писмено или устно“ разпореждане за това. Но вероятно заради лоша комуникация в екипа му, по повод осуетяването на изложбата от името на Портних във Facebook се появи следния коментар: „Решението е мое, не на Съвета. Но мнението на творците в него беше важно за мен при взимането на това решение“.
В сряда на телефоните си не отговаряше и новият, назначен само преди дни, директор на общинската дирекция „Култура и духовно развитие“ Антония Йовчева. Галерията във Варна е част от ресора, който управлява.
Резултатът – в 18ч. на 9 април, денят който изложбата трябваше да бъде открита, вратите на Градската художествена галерия във Варна се оказаха заключени с верига и катинар.
Прекрачени граници, анексирани територии
В разгорелия се блиц-дебат около забранената изложба на Калоян Илев – Кокимото във Варна аргументът за качеството на изкуството му отсъстваше. Той се появи едва когато актът на цензуриране се наложи да бъде оправдаван. Но в същинския разговор за случилото се нямаше никаква стойност. Важните въпроси са други: Докъде сме стигнали в отстъплението си от светския характер на държавата, в която живеем? Каква част от територията на морала сме готови да отстъпим на църквата без да пожертваме и част от свободата си? И какви опасности крие двуличният, таен сговор на властта с църквата?
Само за няколко години в лицето на различни архиереи с променлив успех Св. Синод на Българската Православна църква направи серия опити за грубо прекрачване на границите в секуларната държава. Така пише в българската конституция.
През 2007г. Пловдивският владика Николай успя да спре представлението на пиесата „Лазар и Исус“ по разказа на Емилиян Станев.
През 2009г. Св. Синод „изрази несъгласие“ с предстоящия концерт на Мадона в София, като напомни, че датата, на която той трябваше да се състои – 29 август съвпада с тази, на която църквата отбелязва отсичането на главата на Св. Йоан Предтеча. По-късно на Мадона бе приписана вината за слабо земетресение.
През май 2012г. Знеполският епископ Йоан, (отскоро варненски и великопреславски митрополит) пробва да заклейми и спре друг концерт у нас – този на Лейди Гага.
Сега опитът на Йоан да цензурира изложбата на Кокимото във Варна успя. Случи се, защото попадна на отзивчив партньор – кмета на града. Прикритият сговор между църквата (в лицето на Йоан) и светската власт (в лицето на органи и организации, издържани с парите на данъкоплатците) сработи. В него от тук нататък църква и власт все по-често ще си преливат авторитет.
Изпълняването на прищевките, с които напълно загубилия курса си Св. Синод на Българската православна църква ще се опитва да оправдава съществуването си, поставя на изпитание светския характер на държавата. Толерирането на подобно поведение създава прецедент. След него различни аморфни обществени групи ще могат да поискат от структурите на централната и местната власт, от граждански сдружения, организации и политически структури да налагат силово волята им в името на „обществения морал“.
Но така се озоваваме и само на крачка от агресията на религиозния фундаментализъм.
Той направи възможно заклеймяването на „Сатанински строфи“ на Салман Рушди в края на 80-те години на миналия век, заплахите към автора на карикатурите на Мохамед, появили се в датската преса, през 2006г. и присъдите, произнесени от турски съд, срещу писателката Елиф Шафак и носителя на нобелова награда за литература Орхан Памук за „оскърбление на турския народ“ съответно през 2006 и 2011г.
„За каква демокрация говорим, ако всъщност става дума за диктатура на либерализма?“, каза по повод на забранената изложба на Кокимото варненският свещеник Василий Шаган. Думите не са изпуснати случайно. След като местната власт във Варна удовлетвори желанието на владиката Йоан да бъде наложена цензура, те означават, че фундаментални либерални ценности като свободата на съвестта, на изразяването и словото, твърде лесно могат да се окажат противоречащи на „християнския морал“. От там до генномодифицираната диктатура, определена от Путин като „суверенна демокрация“, подкрепяна от руския патриарх Кирил, крачката е малка.
Колкото до първичния естетически страх, че излязла от рамката на „православните ценности“, провокацията може да измести изкуството, проф. Александър Кьосев дава най-успокоителния отговор: „Ако скандалът беше достатъчен, за да бъде изкуство – казва той, в. „Шок“ щеше да бъде изучаван от историците на изкуството“.
Още по същата тема – тук.
Публикация на същата статия в Capital.bg – тук.