Спас СПАСОВ, 14 април, 2014г.

На 15 май 2012г. подадох жалба до административния ръководител на Районна прокуратура – Варна Цветанка Гетова.

Поводът – анонимен коментар във форума под мой текст, публикуван на 11 май с.г. в  електронното издание  Capital.bg.

Статиятами „Зонални войни“ беше посветена на проблемите около опита за скрита приватизация на т.нар. „синя зона“ във Варна. На 12 май същият текст беше публикуван и във в. „Капитал“.

Ден по-късно на 13 май във форума под текста се появи коментарът на читател с ник „varnenez”. В него пишеш следното: “Но пък си описал детайлно имената на доста хора. Някои от тях няма да ти го простят”.

Според системата за социално споделяне id.capital, лицето, ползващо псевдонима „varnenez”, беше направило регистрацията си и бе публикувало първия си коментар на 4 октомври 2011г. – в същия ден, в който на сайта Дневник.bg беше публикуван първия ми материал по темата за т-нар. Синя зона във Варна. Той беше озаглавен „Активист на ГЕРБ е замесен в скандал със „Синята зона“ във Варна“. След тази дата „varnenez”-ът бе следил всички мои публикации по темата и бе публикувал коментари, свързани  само и единствено с тях.

По всички журналистически стандарти, комбинацията от фактите, споменати по-горе, и публикувания коментар, представляват опит за натиск и заплаха. По тази причина подадох и сигнала си до Варненската районна прокуратура.  Няколко седмици по-късно научих, че разпечатки (кой знае защо, след като те са достъпни онлайн) на текстовете ми по темата за синята зона във Варна са били  поискани от тогавашния директор на Областната дирекция на полицията във Варна Димитър Димитров. Сскоро след това, въведената само за няколко дни зона, беше отменена.

Това, което поисках от прокуратурата, беше да извърши проверка за установяване на самоличността на читателя, ползващ псевдоним „varnenez”, както и за това кои от лицата, чиито имена съм цитирал в текстовете си, биха ми простили факта, че са споменати там.

За да улесня прокуратурата, уточних, че в материалите, публикувани в „Капитал“ и „Дневник„, поименно съм споменал тогавашния кмет на Варна  Кирил Йорданов, председателя на ОбС – Варна Николай Апостолов, членовете на УС на дружеството „Център за мобилност“АД Валентин Василев, Бойко Георгиев и Марио Шиваров, както и това на председателя на Управителния съвет на общинското дружество „Паркинги и гаражи“ ЕАД Мирослав Михов.

Сега – две години по-късно получих отговор от Ж. Кехецикян, прокурор при Варненската районна прокуратура. В него пише, че в цитираният коментар (Но пък си описал детайлно имената на доста хора. Някои от тях няма да ти го простят) не се съдържа закана по смисъла на чл. 144, ал.3 от НК. По тази причина прокурор Кехацикян отказва да образува досъдебно производство за престъпление от общ характер и прекратява преписката.

Въпросният член гласи, че ако „деецът“ (в случя лицето, стоящо зад псевдонима „varnenez“) се е заканил с убийство или деянието е извършено от лице, занимаващо се с охранителна дейност или път е в изпълнение на поръчка от организирана престъпна група, наказанието за това би било лишаване от свобода до 6 години.  Т.е. прокуратурата би се задействала само ако съществува буквална заплаха за убийство и напълно пренебрегва факта, че съм работил върху статиите си в качеството на „длъжностно лице (…) при или по повод изпълнение на службата или функцията му“ (чл.144, ал.2 от НК).

Освободено от прангите на юридическия жаргон, посланието на прокуратурата, в конкретния случай е – журналистът не е длъжностно лице и по тази причина, ако някой не го заплаши директно, че ще го застреля, заколи, обеси, взриви и т.н., той не заслужава закрила от Закона. Отделен въпрос е, че според юристи, намесата на прокуратурата в конкретния случай би имала сериозен смисъл и на друга плоскост – превенцията на евентуално престъпно деяние.

Подобна позиция на Варненската районна прокуратура напълно обяснява защо  журналистиката и медиите във втория по големина град в страната са терминално болни от зависимости, страх, натиск и услужливост. Защо търговията със съдържание е рецидивираща и вече е нараснала до непоправимост.

Но не по-малко важно е, че подобна позиция дава кристално ясен „принципен“ отговор на въпроса, как е възможно в рамките само на 7 месеца колата на един и същ столичен журналист да бъде запалена два пъти и от това да не последва нищо. Абсолютно нищо!