Спас СПАСОВ, 10 април, 2014г.

(От „Дневник„)

Вчера вратите на градската художествена галерия във Варна бяха заключени час преди обявеното откриване на изложбата „Еротични нотки в колелата на православната машина“ на авангардиста Калоян Илиев – Кокимото. Това стана след „молба“ на Варненския и великопреславски митрополит Йоан, изпратена до кмета на града Иван Портних.

Свалената изложба на варненския художник Кокимото очаквано предизвика скандал. Той заплете в гордиев възел артистична провокация със спорна почтеност, успешен опит за налагане на цензура от църквата и безпринципен натиск от страна на общинската администрация.

„Изключително скандален прецедент“

Според договора, подписан от Кокимото и Градската художествена галерия „Борис Георгиев“, изложбата на Калоян Илиев е трябвало да бъде открита още на 5 април. В същия ден Варненската и великопреславска митрополия отбелязва 9 месеца от смъртта на бившия владика Кирил. Заради съвпадението Кокимото приема да отложи откриването с четири дни, но все още не подозира, че писмото на митрополит Йоан до кмета на Варна Иван Портних ще има много по-тежки последици.

„Чистосърдечно апелираме към вас и Ви молим да направите всичко възможно да преустановите провеждането на тази изложба в Градската художествена галерия във Варна“, пише в писмото на Йоан до Портних.

Още след първия сигнал, че изложбата може да бъде забранена, директорът на галерията Пламен Аврамов изпраща до кмета на Варна становището си. В него е написал следното:

„(…) да се забрани една изложба ще бъде изключително скандален прецедент в културния живот през последните 25 години. (…) В демократичните страни подобни прецеденти са недопустими и немислими, особено когато става дума за изкуство – най-свободната сфера на човешкото мислене и изразяване“.

„Не мисля, че трябва да мълча“

Въпреки предупреждението процедурата за забрана на изложбата е задействана. Гневът на варненския владика е предизвикан от няколко колажа, в които са използвани архивни групови снимки на неизвестни монаси, свещеници и епископи. Те са изобразени с изплезени езици или мислещи за жени, мъже или оръжия. В други колажи са използвани снимки от проекта „The Art Farm“ на датския художник Делвой. В него прасета от китайска ферма бяха татуирани с образа на Христос.

„Не мисля, че трябва да мълча в този момент, каза владиката пред БНТ в коментар за писмото си до варненския кмет. Правя го заради хората, които могат да бъдат смутени или да изпитат свещен гняв, когато отидат да разгледат тази изложба. Заради тях аз съм длъжен да реагирам по този начин“.

Реакцията на църквата бе провокирана и от съвпадението на периода, в който трябваше да бъде организирана изложбата, с дните на Великия пост преди Великден. „Това е чиста случайност, обясни уредникът на галерията Румен Серафимов. Имахме заявка от Калоян Илиев твърде отдавна и сметнах, че предложеният период е уместен. Той предшества откриването на фестивала „Контемпо“, който също представя авангардно и концептуално изкуство“

Решението

Независимо че писмото на митрополит Йоан е адресирано до кмета на Варна Иван Портних, публична реакция от негова страна не последва. В рамките на обществения дебат по темата в няколко поредни предавания на Националната телевизия Кокимото изрази желанието си за преодоляване на конфликта и дори намекна, че е склонен да преговаря за отлагане на откриването. Във вторник обаче варненският Общински съвет внезапно разпространи декларация. „Изразяваме становище: изложбата да се представи след празника на друго място, а не в Градска художествена галерия – Варна“, пише в разпространения текст.

Веднага след позицията на Общинския съвет последва и друга – на т.нар. Обществен съвет по култура към кмета на Варна. В текста й се казва, че „изложбата противоречи на Правилника за устройството и дейността на Художествена галерия – град Варна, според който дейността й трябва да бъде съгласувана със Светия Синод на БПЦ“ и, че „изложбата е срещу българското достойнство, християнски ценности и морал“.

„Запознах се с тази позиция, както и със становището на председателския съвет към ОбС и ще се съобразя с тях. Защото Варна не е всеядна“, бе цитиран в края на текста и самият кмет Иван Портних. По-късно през деня той коментира темата с отменената изложба и във Facebook, където написа следното: „Решението е мое, не на Съвета. Но мнението на творците в него беше важно за мен при взимането на това решение“. Въпреки това вчера от пресслужбата на Портних категорично отрекоха той да е давал устно или писмено указание за отмяна на изложбата.

За коментар не бе открит и новоназначеният директор на общинската дирекция „Култура и духовно развитие“ във Варна Антония Йовчева. Според секретарката й тя бе „в срещи извън кабинета си“. Йовчева не отговаряше и на мобилния си телефон. Но според служители в Градската галерия на Варна, няколко пъти през деня тя е водила ултимативни разговори с Пламен Аврамов. След тях той бил принуден да издаде странна по съдържание заповед. В нея обяснява на подчинените си, че заради цитираните становища на Общинския съвет и Обществения съвет по култура „изложбата (на Калоян Илиев) не може да бъде проведена или открита на територията на Градска художествена галерия Варна“.

„Вие си поемете отговорността“

Преди да планира експозицията си в Градската художествена галерия във Варна Кокимото е представял включените в нея колажи в София и в Пловдив. „Парадоксално е, но дори известният с крайния си консерватизъм пловдивски митрополит Николай не си позволи да забрани показването на колажите, каза Дора Дончева, галерист и куратор на фестивала „Контемпо“. Творбите на Калоян са минали през сериозни журита, а една от изложбите си във Вилнюс той показа, когато градът беше Европейска столица на културата“, обясни тя.

Оказа се обаче, че за отказа от организирането на изложбата има ясен, по-скоро морален, отколкото естетически мотив. Непонятно защо никой от общинската администрация във Варна не пожела да го формулира. Направи го професор Калин Янакиев, към когото екипът на Иван Портних се обърна за становище по проблема.

„За колажите са използвани архивни снимки на хора, на които са приписани определени пороци, каквито те най-вероятно не са имали, каза Янакиев. Техните близки навярно биха се почувствали засегнати от това“.

Въпреки всичко според Янакиев Митрополит Йоан не е можел да забрани изложбата. „Аз казах на варненските общинари – вие си поемете отговорността, обясни той. Художникът е казал, каквото е искал да каже, а митрополитът е поискал, каквото е поискал, защото е длъжен да го направи. Крайното решение ще си го вземете вие“.

Сходно е и мнението на изкуствоведа Румен Серафимов. „Единственото, което има значение за мен, е качеството на изкуството, казва той. Кокимото има неща, които харесвам, към други съм резервиран. Но моят въпрос към него е защо не е използвал за колажите си снимки на митрополитите от Св.Синод в днешния му състав. Тогава шаржът му със сигурност щеше да предизвика овации, а не критика“, обясни Серафимов.

„…останалото е либерална диктатура“

Но докато аргументите на изкуството търсят компромис, тези на църквата се оказаха чужди на светския либерализъм. И по тази причина тревожни в съюза си със светската власт.

„Това не е никакво изкуство, това е безвкусица и от тази гледна точка не може да се говори за свобода на изкуството, каза за „Дневник“ свещеник Василий Шаган. Имаме становището на Председателския съвет на Общинския съвет във Варна, имаме становището на Обществения съвет по култура към кмета на града. Това са институции, получили правото да говорят от името на обществото. Всичко останало е либерална диктатура. За каква демокрация говорим, ако всъщност става дума за диктатура на либерализма? Не мога да разбера?“, каза Шаган.

„Живеем в гротеска“

Малко преди 18ч. вчера, времето, в което трябваше да бъде открита изложбата на Кокимото, пред заключената порта на Градската художествена галерия във Варна се събраха шейсетина души. „Откривам закритата си изложба, каза пред тях Калоян Илиев. Благодаря ви за подкрепата, макар че очаквах да сте повече. Приемам това което се случи като обида, като погазване на правото ми да изразявам себе си. Но въпреки това няма да покажа тази изложба никъде повече. Тя е в интернет, в блога ми, в Youtube, ще я намерите там“.

За присъстващите заключената с верига и катинар врата на Градската галерия във Варна се оказа символ.

„Тази случка ми напомня за друга, от 80-те години на миналия век, каза Дора Добрева. Тогава, след „сигнал“ от същата тази сграда, от която и сега бе забранена изложбата на Кокимото, абстрактните творби на един от „непослушните“ български скулптори Веселин Димов бяха разрушени с булдозери. Всичко се случи само на метри от тук в Морската градина. Един от знаците на нашето съвремие е гротеската, каза още Добрева. Нещо повече – ние живеем в гротеска, а не на розов облак“.

Още по същата тема – тук.

Публикация на същия текст в Дневник.bg – тук.