(от „Дневник.bg“)

Химнът на „Атака“ „За победа идва време“ се върти без прекъсване повече от час. Дванайсет и трийсет е, а лидерът още го няма. Всъщност на „repeat“ е сложен не целият химн, а най-важната част от него – припевът: „Давай, Волене, ние сме с тебе. За победа идва време“.
Митингът, който „Атака“ свика във Варна трябваше да поиска оставката на областния управител Иван Великов. Предварителният сценарий обаче стана жертва на внезапна промяна в обстоятелствата.

„Вътрешният кръг“ на Сидеров – дясната му ръка Десислав Чуколов, приятелката му Деница Гаджева и още няколко от членовете на парламентарната им група бяха влезли в новините още късно в понеделник вечерта.

На път за Варна в самолета на „България еър“ лидерът на „Атака“ предизвиква скандал със служител на френското посолство. По-късно той прераства в побой на летището в града. Там освен цивилен гражданин е пострадал и полицай.

Това гласи официалната информация по случая. Реакцията на прокуратурата е по-бърза от очакваната, а така митингът на „Атака“ попадна в неочакван контекст.

Бяло, зелено, червено…

Час преди 12 на обяд пред сградата на областната администрация във Варна вече беше вдигната ниска трибуна, озвучаването работеше на „мах“, раздаваха листовки. „Давай, Волене, ние сме с тебе“ – в тежкия ритъм на химна се поклащаха знамената, вдигнати от най-подранилите участници в митинга.

Двадесет минути след предварително обявения час за начало на митинга вместо Волен иззад ъгъла на малка пресечка се появи „възрожденска група“ от петдесетина привърженици на „Атака“. Дошлите да поискат оставката на варненския областен управител, бяха току-що стоварени от два автобуса – единият с габровски, другият с търновски номера. По-рано други „атакисти“, бяха дошли от Бургас, Добрич, Шумен… Вместо трикольор възрастна дама в лилаво поклащаше над главата си…хурка. На върха и грижливо бе намотала цветни конци – бяло, зелено, червено…

„Мощна провокация“

Пристигането на последната група привърженици на „Атака“ е част от сценария на събитието. Когато тя се смесва с множеството, за да внесе свеж порив след очакването на лидера, продължило твърде дълго, от противоположната посока по улицата се задава тъмна група охранители. Сред тях са Волен, Деница, Десислав и останалите. Насъбралите се предават малките им имена от уста на уста, надигат се на пръсти, за да ги видят, скандират „Волен!“.

Когато стъпва на малката квадратна трибуна, водачът им не чака тишина. Тя не му е нужна – Сидеров е истеричен, пресипналият му глас често избива във фалцет:

„Днес осем прокурори се занимават с това, какво се случило на летище Варна, каза той. Ами случи се това, че някакви лекета се опитваха да накърнят нашето достойнство. Но ние казахме ясно – никой не може да се бъзика с Атака. Ние вече ще отговаряме на всички обиди така, както подобава. Каквото ще да става!, вика Сидеров. Айде да дойде да ме арестува Цацаров, ако толкова му стиска“.

Ако „както подобава“ означава „така, както се държахме снощи в самолета и на летището“, казаното от Волен Сидеров би трябвало да прозвучи като директна заплаха. Според свидетелите на случката от предишната вечер той и хората му са се държали невъзпитано в самолета, притеснявали са с поведението си пътниците, нагрубили са ги. След като стъпили на земята нанесли юмручни удари на млад мъж, позволил си да им противоречи, строшили телефон, с който един от присъстващите на скандала се опитал да го заснеме, а накрая ударили и полицай, притекъл се на помощ. Всичко това според лидера на „Атака“ е „мощна провокация“.

„Областният управител на Варненска област Иван Великов е работил в районна прокуратура, обясни на симпатизантите си той. И сега, използвайки връзките си се опита да осуети нашия митинг чрез мощна провокация. Организира светкавична реакция и бързи действия на прокуратурата, която се опитва да заблуди обществеността с някакъв измислен скандал“, извика Сидеров. Зад сцената приближените му вдигнаха високо погледи, за да уловят реакцията на публиката си. После дойде ред на медиите.

„Проклети да сте!“

„На тези, които се наричат национални медии, а всъщност са антинационални, продажни, които непрекъснато заливат с помия Атака, ще им кажа само едно – вие ще отговаряте пред собствената си съвест един ден“, каза с дрезгав глас Сидеров. Един ден вие ще бъдете прокълнати за това, което правите, защото осем години откакто сме на сцената не спряхте да ни заливате с помия. Не спряхте да бълвате срещу нас хули, потоци, клевети!“

Тук идва моментът на една от кулминаците във видимо импровизираната реч на Сидеров. След като пое за кратко дъх, той изпъна към снимащите го камери ръка с разтворена длан и изрече заклинанието: „Проклети да сте! Проклети да сте! Проклети да сте!“ – множеството аплодира! Секунди след това няколко от протестиращите минават в директна атака. Когато започват да дърпат микрофоните от ръцете на телевизионните репортери, охраната провежда бърз „инструктаж на ухо“. След него става ясно – право да напада има само лидерът. Безопасно е.

Мръсни снимки

„Искате пак пикантерия, нали? Искате жълтории, продължи по-късно лидерът на „Атака“. Искате сензации, искате да разкъсате Сидеров. Хиени, това сте вие, обърна се отново към журналистите той. Вие сте лешояди! Вие не сте журналисти. Вие служите на злите сили и това ще ви се върне“. След това надмина всички очаквания:

„Искате снимки, които да показвате, продължи да вика Волен. „Аз имам и други снимки. Какво, да си покажа фалоса ли, ако трябва?“.

Последното предложение за миг стъписа аудиторията, но не притесни Чуколов, Гаджева и съпътстващите лидера си депутати. Те вероятно знаеха, че става дума за голата фотосесия на Волен, заснета преди години за мъжко еротично списание. За тях, на политически жаргон тя е „изиграна карта“. За дамата в лилаво – монтаж.

На малък балкон високо срещу сцената на лидера младеж бе изнесъл обяда си, за да се забавлява с това, което чува, докато се храни. С напредването на времето, макар и хаотично, словото на Сидеров навлиза по-дълбоко в анализа на политическите събития от последните години.

Идват избори

Естественият преход на поредното затихващо „У-у-у-у!“ води към друга тема: „И когато аз от парламентарната трибуна кажа, че трябва да се вдигнат заплатите и пенсиите – насреща ми мазни гербаджийски мутри ми се хилят „ха-ха-ха“, почти изигра етюда си депутатът. Те, милионерите ще ми обясняват, че съм водил луксозен живот!? Те крадците, грабителите ще ме сочат мен, честния човек – „Ето го крадецът!“.

Ключът към шифрограмата на превъзбудата си Сидеров бе запазил за края на речта. „Вие представяте ли си, попита слушателите си той – осем прокурори и още други трима днес тичат като луди и дават пресконференции, за да кажат за някакъв измислен скандал. За да намесят в него отново „Атака“. Защото разбраха, че идват избори. Защото разбраха, че „Атака“ отново вдига доверие“.

Тридесетина минути след началото на словото гласът на Сидеров го предава все по-често. Време е за „поход“ по-улиците на Варна. Преди да го поведе той предупреждава: „Шествието ни, естествено не е разрешено. Но полицията няма да ни пречи защото не онези, които обикалят по улиците из София и ни хулят – вие сте народът! (…) Не измекярчетата на „Орлов мост“ с бирата и хашиша, не! Дни наред полицията спира движението в столицата, за да могат няколко чекиджийчета да си правят хепънинг на „Раковска“. Сега нас няма да ни спре!“.

Безмълвно

Местната централа на Движението за права и свободи във Варна е само на стотина метра от мястото, от което Сидеров няколко пъти бе поискал оставката на областния управител Иван Великов, бе донесъл под прозорците му плакати с червени фесове, беше го прекръстил на Хасан. Поводът – решението на Великов да анулира актовете, гласувани по време на сесия на Общинския съвет в града от края на миналата година. Според един от тях, историческите турски имена на 250 местности край Варна трябва да бъдат сменени с български.

Когато мина край сградата на ДПС обаче лидерът на „Атака“ изненадващо остана безмълвен – неловка изненада за местните активисти на партията му, подготвили маршрута на шествието. В плътния кордон на охраната си, Волен поведе „народа“ най-напред към градския площад, а после по пътя, утъпкан в дните на най-масовите варненски протести от февруари и март.

„Атака – победа“ скандираха няколкостотин души по централния градски булевард „Владислав Варненчик“. Зад гърба им, там откъдето бяха тръгнали, работници набързо прибраха сцената.

А отсреща магазинчето за „европейски стоки от фалирали магазини“ отново отвори. „Почти без пари“ пише на витрината му.

Публикация на същия текст в „Дневник.bg – тук.