„Няма държава!“ В социален, икономически и правен контекст тази констатация е категорично вярна. Като част от политическата лексика обаче в нея звучи фундаментална посттоталитарна демагогия. Транскрипцията й е следната: Държавата е над всички. Без нейната всепроникваща същност обществото е безконтролно и уязвимо, опасно само за себе си. Държавата е синоним на сигурност и незаменим гарант за безспирно движение напред. Без нея – застой и терор!