За болните и бедните тънката струна „цена на лекарствата“ звъни оглушително. С ефекта й върху избирателите най-напред експериментира варненската политическа звезда Веселин Марешки.

От 2001г. насам веригата от едноименни аптеки, които той управлява, на практика е мрежа от постоянно действащи предизборни клубове. От там Марешки разпространява посланията си, там раздава агитационните си материали, там събира застъпниците си. По време на местните избори през есента на миналата година прокуратурата във Варна дори започна проверка по сигнал, че пенсионери и хронично болни са агитирани да да набират гласове за Марешки срещу обещанието да бъдат покрити разходите им за лекарства, изписани по здравна каса.

Сега струнният квартет Цветан Василев, Ирена Кръстева, Делян Пеевски и Николай Бареков изнася на национална сцена спектакъла, репетиран от Марешки във Варна.

За медиите около „Корпоративна търговска банка“ (КТБ) проблемът, колко и как печели председателят на борда на директорите на „Софарма“ Огнян Донев е екзистенциален. Не по друга причина, а защото са в конкурентна битка с вестникарската група, в която той има собственост.

Шумотевицата около тази атака е мехлем за ушите на болните и бедните. На всичко отгоре сюжетът, който вече втора седмица оглавява Топ 10 на новинарските скандали, се вписва чудесно в рамката на заданието, заради което съществуват медиите на Кръстева. В него бащицата – премиер строго набива канчето на министъра си, който тутакси трябва да подбере производителите и търговците на лекарства и да им разпореди веднага да намалят цените си!

Така изглеждат нещата от седалките в кокошарника на театъра. За бедните и болните идеята, че в пазарните икономики цените се определят от пазара е твърде далечна. Още по-далечна е идеята, че в тези икономики държавата (разбирай премиерите и министрите й) не свалят и не вдигат цени. Работата на държавата е да създаде рамката, системата от регламенти и регурлации. От там нататък всичко се решава на пазара. А той не разбира нищо, ама нищо!, нито от свъсени вежди, нито от „твърда ръка“.

ТВ7 обаче рисува съвсем друго, епично платно. В него по лично разпореждане на премиера Борисов министър Стефан Константинов поема управлението на ресор лекарства във ведомството си. Ден преди среща с дистрибуторите, организирана пак по настояване на премиера, Константинов вече е получил уверение от осем компании, че са готови да намалят цените.

Подобен медиен винтидж е проява на опасно двуличие. Той добавя героичност към портрета на властта, и нищо към очакванията на онези, които трябва да я изнесат на гърба си до най-близките избори. Тази клинична картина е описана в българския фолклор под заглавието  „Болен здрав носи“.

Приказката завършва така: „Стигнали до дупката на Лиса, тя скочила, мушнала се вътре, залостила бързо вратата и започнала да се присмива на вълка:

– Ха-ха-ха! Болен здрав носи! Кумчо Вълчо, Кумчо Вълчо, нямаш ни ум, ни разум!“