Политиката на „дългите шлифери“

Партията „Носорог“ била създадена в Канада през 1960 г. и развивала успешна дейност в духа на традиционната канадска политическа сатира чак до 1990 г. Специално за изборите през 2008 г. група ентусиасти възродили идеята, но този път като „Неоносорог“, а за слоган си избрали следното изречение: „От партия към партия до победата.“ В този текст обаче не става въпрос за това.

На изборите за Законодателна асамблея на Австралия през 1989 г. наред с всички останали се явила и партията „Зрели на слънце топли домати“. При това успяла да събере 1.17% от гласовете, което се оказало достатъчно „топлите домати“ да се набъркат в политиката заедно с партията „Партия! Партия! Партия!“ и „Партия изненада“. Тази серия от политически глупости станали причина в Австралия да бъде сложен праг от поне 100 членуващи за политическите партии, които искат да участват в избори. Всъщност и за това не става въпрос сега. Нито за канадската партия, бореща се за „позитивно секс бъдеще“, нито за партията „Доналд Дък“, нито даже за „Абсолютно абсурдната партия“.

През 2006 г. обаче шепа саморазкрили се педофили от Амстердам основали партията „Милосърдие, свобода и разнообразие“ (МСР). И понеже била основана от откровени любители на секса с деца, предизборната й платформа предвиждала възрастовата граница на законните сексуални контакти да бъде снижена от 16 на 12 години. Лидерът на МСР Мартийн Уитенбогард имал стройна теория за мотивацията на законотворческите си намерения. „Единственият ефект от действието на закона, забраняващ да се прави секс с деца, е фактът, че това ги прави по-любопитни!“, твърдял Уитенбогард. Ето за това ще става въпрос в този текст!

Безкрайни празници

Предизборната кампания у нас съвпадна със заключителните проверки на ЕК преди изготвянето на подробния доклад за състоянието на правораздаването, напредъка на съдебната реформа и борбата с престъпността. Началото на тази мисия беше отпразнувано както се полага – с освобождаването от ареста на дупнишките братя Галеви заради ангажиментите им като кандидат-депутати. Фойерверкът по случай приключването на мисията бе не по-малко впечатляващ. В сряда съдът спря делото „Марио Николов“ за злоупотреба със 7.5 млн. евро по програмата САПАРД. Така трагикомизмът на българската политическа практика еволюира до гротеска и наля вода в намерението на холандския министър на европейските въпроси Франс Тимерманс за активирането на предпазна клауза срещу България едновременно с предстоящото публикуване на евродоклада за правосъдната реформа и борбата с организираната престъпност. В момента, в който е обявявал становището си, Тимерманс едва ли е подозирал, че една сравнително нова българска политическа партия вече сериозно се е заела с вкарването на правосъдната ни система в правия път.

Една добра селекция

За по-малко от две седмици Обединението на българските патриоти (ОБТ) на акад. Юлий Абаджиев сложи на челните места в листите си за предстоящите избори варненския общински съветник от ДПС Иван Славков, колегите му Веселин и Христо Данови – баща и син, както и бившия шеф на „Кремиковци“ и футболния клуб ЦСКА Александър Томов. Тази забележителна селекция Абаджиев обясни така: „Решението за включване в нашите листи на български граждани, много месеци излежаващи по следствените арести непроизнесените от съда „присъди“, е нашият опит съвсем явно да покажем на българското общество и на международната общност ужасяващото състояние на нашата правосъдна система.“ Ден-два след номинацията си обаче Данови сключиха споразумение с прокуратурата и се признаха за виновни по всички обвинения за трафик на хора, склоняване към проституция, участие във въоръжена група, пране на пари и търговия с наркотици. По същите обвинения е разследван и Славков.

Мотивите на академика Абаджиев, разбира се, звучат екстравагантно. Но в цялата история има нещо далеч по-смущаващо от тях. Както той, така и останалите учредители на Обединението на българските патриоти са членове на Съюза на командосите, в който влизат действащи висши представители на МВР, Националната разузнавателна служба, Министерството на отбраната и др. Разбира се, нито един от тях не членува в ОБП, но и не реагира, когато Абаджиев заяви по повод кандидатдепутатската номинация на Данови: „Съмнявам се в работата на полицията и съда…“

Така новата българска параполитическа класа свърши работата си в строг порядък:

1. Пробва и успя да покаже, че демокрацията може да бъде лишена от смисъл. Вкарването на сенчести персони в предизборни листи със съмнителни мотиви беше точно това.

2. Успешно тества потенциала си да използва медиите, за да обърква. Минути след като бяха признали вината си пред Варненския окръжен съд, Данови баща и син обясниха на репортерите, че са абсолютно невинни и са били принудени да направят самопризнания.

3. Показа, че изборите са средство за превземане на държавата отвътре, а не за структурирането й. При установения пазарен механизъм у нас в парламента без особени усилия може да влезе дори звездно трио в състав: изнасилвачът от Амщетен Йозеф Фрицъл, украинският людоед Чикатило и Бостънския удушвач. За щастие последните двама са отдавна покойници.

4. Обърна идеята на плурализма с главата надолу и доказа, че когато е необходимо, политическите партии лесно могат да се превръщат във функция на властта.

5. И най-накрая – успя да илюстрира тезата, че върховенството на закона не означава върховенство на справедливостта.

Една спасителна идея

Между другото краят на поредната мисия на Европейската комисия у нас бе ознаменуван и с друг празник. В деня, в който Софийският градски съд се видя принуден да разстели пред Марио Николов червената пътека към изхода заради депутатското бъдеще на друг обвиняем по същото дело – Иван Иванов, Варненският окръжен съд разпространи радостна новина. Общият брой на лицата, сключили споразумения за различни по вид и размер наказания по т.нар. „мегадознание Данов – Славков“, достигна 19 от общо 24 следствени. Разбира се, присъдите, наложени по споразуменията с прокуратурата, са далеч под минималните, предвидени от закона за престъпления като сводничество, търговия с наркотици или пране на пари. Но не това е важно! Важното е да кипи труд и всички да са щастливи! Също както в кинопреглед за строежа на жп линията Перник – Волуяк.

Ако се замислим сериозно над философията на Мартийн Уитенбогард, педофилът може да излезе и прав. Перефразирана, тя може да звучи и така: Крайно време е бариерите за поносимост към политическата арогантност да бъдат окончателно премахнати. Не че те отдавна не са преминати. Официалният отказ от морал обаче би предпазил малолетното общество на посткомунизма от рисковете на любопитството му. Така то няма да страда толкова тежко от вътрешните си противоречия и съмнения при мисълта за всичко, което се крие под шлифера на прехода.