„Мъжките секретарки” и „принципа на Мойсей”

„Ако е нужно използвайте принципа на Мойсей – на шамара отвръщайте с шамар, или принципа на Христос – отнесете се с повече великодушие“. Така Ахмед Доган съветваше симпатизантите на партията си през май 2009г.

Шест месеца по-късно, след края на парламентарните избори през същата година,  Касим Дал бе първият, който публично призна: “ДПС е в изолация! „. И въпреки че по онова време конфликтът му с Доган вече беше публична тайна, той вероятно все още е вярвал в илюзията, че „повече великодушие“ в ДПС е възможно. След заседанията на Централното оперативно бюро на движението във вторник обаче и след изключването на Касим Дал от парламентарната група на ДПС се оказа, че спектакълът, който всички очакваха, е приключил преди да е започнал. „Разширеното ръководство ще вземе своите решения съобразно устава и съобразно мнението на партийните структури“, каза говорителят на партията Камен Костадинов. Към хладната му конкретност Лютфи Местан добави само технологична яснота: „Реакцията на структурите е достатъчно категорична и показва, че Касим Дал има проблем не с лидера и ръководството, а с ДПС като цяло. Тези реакции ще бъдат обобщени в категорични декларации на областните структури на предстоящото заседание на Централния съвет“, каза той.

„Един ден ДПС ще има самостоятелно правителство“, беше казал Касим Дал в Шумен пак през есента на 2009г. Думите му прозвучаха неочаквано романтично в края на един изборен сезон, в който беше станало ясно, че обществената нетърпимост към елита на партията му се е оказала

по-силна от всички страхове.

Тогава сигурно е било още рано обяснението за идеалистичния му екстремизъм да бъде търсено в привързаност  към „каузата ДПС“. Но преди седмица Касим Дал категорично напомни, че е човекът , който през 1985 г. е бил сред създателите на нелегалната организация на турците в България, че през 1986 е арестуван и осъден на осем години затвор и изселен за още две, че през  1990г. е сред основателите на Движението за права и свободи, че е несменяем член на ръководството му и заместник – председател на партията. И че през цялото това време се е движил неизменно и дисциплинирано в растящата сянка на лидера си Ахмед Доган.

Проектиран върху апаратния декор на партията си, сега Касим Дал действително очерта силуета на политик, успял да спаси от каузата на ДПС онова, което е можело да бъде спасено.  Но и преигра. „Тук е може би мястото, като политик с биография още от затворите на тоталитарния режим в България и попаднал под една 25 годишна заблуда, да поднеса своето извинение към вас, а чрез вас и към всички членове и симпатизанти на ДПС за това, че воден от своя идеализъм неволно съм подкрепял подобно непристойно за един демократ и либерал поведение през всичките тези години“. Това написа Касим Дал в обръщението към организационните структури на партията си, в което обясни защо напуска оперативното й ръководство.

В модерната политика няма място за идеализъм. Той подхожда на хората, останали пленници на идеологическите  си илюзии. По тази причина звучи невероятно в продължение на 25 г. заместник-председателят на ДПС, вторият след Доган, архитектът на структури в

една от най-откровено комерсиализиранитеполитически формации в България,

да е спасил идеализма си. Писмото, което Касим Дал изпрати на съпартийците си, прозвуча рационално, но не и скрено: „Примерът, който получихме от човека на най-висок пост в партията, да се използват безскрупулно властта и хората като употребени салфетки е най-лошото, което можеше да се случи на партията, но видно от някои наскоро разсекретени документи на бившата ДС, това е било негово „символ-верую“ още от далечната 1974-та година насам”, написа в него той . Но агентурното минало на Доган е обществена тайна от почти 15г.  и сега изненадата от съдържанието му звучи фалшиво. Също като думите на Касим Дал, че никога не е имал и  няма амбиции към лидерското място в ДПС.  Фалшиво, защото мястото на лидера се полага по подразбиране на всеки, който успее да го свали от пиедистала. Самият Христо Бисеров, сега зам. Председател на ДПС, обичаше да казва, по времето, когато все още беше главен секретар на СДС, че „който владее структурите, владее партията“. По силата на тази логика поне допреди седмица Касим Дал беше безспорният владетел.

В началото на седмицата хората около Доган тестваха с реактивно говорене позицията, че „може би ДПС вече има нужда от  вътрешна опозиция, за да намери най-правилните решения“. Но за Касим Дал, човекът, който общува с електората на партията от първо лице, със сигурност е ясно, че проблемът на ДПС не е в липсата на говорене.

Проблем е програмираният дефицит на слушащи, чуващи и разбиращи в движението.

Както Доган, така и политическите му спътници със сигурност знаят добре, че електоратът на ДПС от Делиормана или Източните Родопи не разбира нито дума, когато лидерът му заговори например за своя „modus operandi“ (от лат., начин на действие).  Забрадените жени от картофени ниви из Родопите вероятно продължават да са притеснени от вталените костюми на г-жа Местан или високите токчета на г-жа Етем. И това е дълбоко печално, но  насъщно за съществуването на ДПС във варианта, който удовлетворява лидера и обкръжението му .  Така всеки дебат в партията на Доган е обречен да отеква в кухото  пространство между предвзетата фразеология на статуквото и тъжните монолози на опонентите му. Непрекъснато подхранваният атавистичният страх от миналото и липсата на  политическа алтернатива за хората, които вадят хляба си в провинциите на ДПС , отдавна ги е превърнала в крепостни селяни на движението. Това дава основание на партийни функционери като Себахтин Исмаил, общински съветник от Хасково,  да твърдят: „Никой не е в състояние да разцепи ДПС. Дори и г-н Доган да напусне ДПС, да тръгне да прави нови структури, няма да може да го направи. До такава степен тази организация е единна и ДПС е вяра за нашите хора, за нашия електорат“.

Точно тази партия гради Доган в продължение на 25 години. Десетилетия наред той упорито работи  за превръщането й в енергоспестяващо парламентарно „приложение”, което да  позволява използване в „тих режим”. Може би за това и слуховете, за всевъзможни „офлайн“

договорки между ГЕРБ и ДПС

в навечерието на предстоящите местни избори заслужават все повече внимание.

За вътрешния кръг в партията подобно поведение ще е само логичен елемент от същия оня „modus operandi“ на лидера й, който държи като заложници на оперативната си безпринципност всички – от кръга на приближените си, през враговете си, та до последния берач на тютюн край Джебел. „Резултатите са видни. Всички бавно и полека се превръщаме в „мъжки секретарки“ и всеки е призван да избира своята участ според степента на собствената си морална търпимост” – написа в писмото си до структурите на ДПС  Касим Дал.  А в партиите от „мъжки секретарки“ вариантите за изход не са много. Изборът най-често се свежда до шамар, който трябва да бъде приет с „повечко великодушие”.

На 17 октомври 2008г. близостта на Ахмет Емин с Доган завърши с друго писмо – предсмъртно. Макар и със спорен краен резултат, премълчаваният бунт на Емин все пак приключи радикално! За разлика от него Касим Дал избра да говори и да води битка. В нея поне за сега, политическото му оцеляване изглежда по-скоро обречено.

Публикация на същата статия във в. „Дневник“ можете да намерите тук.