Пет самоотвода: делото за сексуално посегателство срещу 14 деца в Сливен тръгва отново

След забавяне от близо две години делото срещу британския гражданин Даниел Хъл за сексуално посегателство срещу 14 деца от Сливен най-сетне е насрочено от за 14 май. Това показва справка в портала за електронно правосъдие. Делото бе отлагано заради отвод на всички наказателни съдии от Сливенския Районен съд, на които то е било разпределено. Така се стигна до последния възможен вариант – делото за хомосексуално посегателство над малолетни да бъде разпределено на граждански съдия.

Наказателното дело, срещу британеца започна след задържането му на 10 август 2022 г. То е за сексуални действия, извършени с 14 момчета на възраст от 8 до 14 години в периода от февруари 2021 г. до август 2022 г. Точният брой на децата, пострадали от Даниел Хъл обаче, е трудно да бъде установен. Според адвоката на жертвите Стойко Славов в обвинителния акт, извършеното от него, попада в хипотезата на чл. 157 от Наказателния кодекс и представлява особено тежък случай на хомосексуални действия с лица ненавършили 14 години, които се наказват с лишаване от свобода от пет до двайсет години.

В сегрегирания , крайно беден и изолиран ромски квартал „Надежда“ в Сливен Хъл е имал чудесният шанс да остане незабелязан в продължение на години. Нещо повече – при опитите да бъде задържан той е бранен, от родителите на децата, с които е имал сексуални отношения. Според неофициални данни от разследването Хъл е събирал пари от дарения през кампании в интернет, а с тях е купувал доверието на хората, живеещи в гетото като е покривал разходите по ремонти на къщите им, обзавеждането на бани, купувал е обувки и дрехи за децата им, доставял им е хранителни продукти и е плащал за медицински прегледи и манипулации. Срещу това родителите му отвръщали с доверието си като му поверявали децата си като на пастор и дори им позволявали да нощуват в дома на Хъл.

Фактически отказ от правосъдие

Драмата на четиринайсетте момчета обаче не приключва с ареста на британеца на 10 август 2022 г. Тя продължава и до днес с фактическият отказ от правосъдие при последвалите общо пет отвода на наказателни съдии в Сливен, на които делото е било разпределено.

Протоколи от съдебните заседания на 4 април и 24 октомври м.г., в които първите двама съдии – Цанка Неделчева и Иван Димитров от сливенския Районен съд са се самоотвели от делото за сексуалното посегателство срещу 14-те деца, не са достъпни в системата justice.bg. Мотивите на останалите трима обаче са документирани.

На 5 септември м.г. първият от тях Иван Димитров прекратява производството в разпоредително заседание по делото, което му е разпределено, заради допуснати сериозни процесуални нарушения в досъдебната фаза и го връща на прокуратурата. С решение на Окръжния съд в Сливен обаче мотивите му са отхвърлени и делото му е възложено отново с първоначално изготвения обвинителен акт. Веднага след това Димитров се самоотвежда, тъй като вече се счита за предубеден, защото е изразил мнение по начина на водене на разследването.

„В много случаи тази причина за отвод на съдии се ползва просто като претекст да се отърват от дадено дело и да намалят натовареността си“, каза за „Дневник“ Стойко Славов, защитник на част от пострадалите деца.

След отвода на Димитров делото е разпределено на председателя на Районния съд в Сливен Анна Димитрова. На 13 декември м.г. тя също си прави отвод с мотива, че именно тя е наложила на Даниел Хъл първоначалната мярка за неотклонение – задържане под стража като по този начин вече е изразила мнение по вината му.

„Законът не задължава по никакъв начин даден съдия да си направи отвод по подобна причина, каза Стойко Славов. Но в провинцията често се смята, че след като си наложил някому мярка за неотклонение и си го задържал е редно да си направиш отвод, тъй като се счита, че вече си предубеден“. В случая със съдия Димитрова това явно се е оказало удобен претекст да не се занимава с делото. Въпреки това тя го насрочва, но изчаква адвокатът на подсъдимия Хъл сам да поиска отвода й, което тя с готовност прави.

Последният – пети отвод по делото е на съдия Никола Маринов от Районния съд в Сливен. Според протокола от заседанието по делото от 20 март т.г. Маринов си прави отвод с мотива, че защитникът на подсъдимия няма доверие в обективността му. „Съдът следва да приеме, че никой от състава не е предубеден, но за да се избегнат всякакви съмнения в неговата безпристрастност следва да се отведе от разглеждането на делото и то да се докладва за определяне на нов докладчик на принципа на случайния избор.“, пише в протокола от заседанието.

„Допълнителна травматизация на децата – жертви

„С особена тревога съобщаваме, че през последните месеци всички съдии по наказателно право от Районен съд – гр. Сливен се отведоха по наказателно дело № 487 / 2023 г., както и че на заседанието, проведено на 20 март 2024 г., последният наказателен съдия направи отвод без наличието на всякакъв основателен довод, пише в становище на неправителствената организация „Национална лига за децата“ от 22 март т.г. Преди това съдията настоя да разпита децата, жертви на Хъл, в съдебната зала, вместо в синя стая. Същото категорично не е щадящ подход към жертвите и показва неразбиране от страна на съда на необходимостта да се избегне допълнителната травматизация на децата – жертви“, пише още в становището.

Мизерията в ромските гета в България често надхвърля границите на разума Илюстративна снимка
Мизерията в ромските гета в България често надхвърля границите на разума Илюстративна снимка

Освен това според адвокатите по делото, съдия Никола Маринов е пожелал децата да бъдат разпитани в съдебната зала, като подсъдимият бъде изведен предварително, за да няма контакт с тях, което безспорно би опорочи цялото наказателно производство. Недопустимо е подсъдимият да не може да участва при провеждането на разпитите, твърдят адвокатите на жертвите.

Така делото за сексуална посегателство срещу 14 момчета на възраст под 14 години в ромското гето „Надежда“ в Сливен е разпределено на шести поред съдия – този път гражданския – Светозар Светиев, който е насрочел първото разпоредително заседание по него за 14 май.

Разпити в „синята стая“ от 2 до 5 ч. сутринта

Съдебното дирене срещу Даниел Хъл е било затруднено още в началната си фаза, тъй като показанията на пострадалите деца не са били събрани по предвидения в закона ред, каза за „Дневник“ адвокатът на част от тях Стойко Славов. „В този случай прокуратурата не е свършила работата си, тъй като поради небрежност 5-6 от децата са били разпитани в синя стая (помещение, специално пригодено за разпит на деца, бел. ред.) но без присъствието на съдия, само от разследващ полицая, каза Славов. При това положение събраните показания не могат да се използват в съда. По тази причина ще се наложи отново да ги подложим на това мъчение, ще ги издирваме, това вероятно ще доведе до нови отлагания и т.н.“

Исус от Назарет и Исус от ромското гето в България

Исус от Назарет и Исус от ромското гето в България

Освен това, вероятно поради бързане, пострадалите деца са били разпитвани в часовете от два до пет сутринта, каза адвокатът им. В досъдебната фаза на децата не е била назначена съдебно-психиатрична и психологична експертиза, което е задължително условие, за да се установи годността на децата да дават адекватни показания.

„Самите деца изпитват страх да идват в съда, защото го свързват с други неща, не като защитник на техните права, каза пред БНР Росица Кратункова от фондация „За надежда“, която от години работи в едноименната ромска махала в Сливен. Трябва да се вземе предвид и влиянието на обвиняемия Даниел Хъл, който продължава да има влияние в квартала. Работата на терен с жертвите и семействата е важна за да чувстват, че имат подкрепа, да вярват на някого, който да разясни техните права“, каза още Кратункова.

На воля в „Надежда“

Упоритостта, с която след три задържания Даниел Хъл се е връщал отново в ромското гето в Сливен е удивителна. Още по-удивителен е фактът, че въпреки явните си наклонности към сексуални контакти с малолетни, той очевидно е бил оставен без надзор от полицията в Сливен до подаването на последния сигнал срещу него.

За първи път Даниел Хъл е екстрадиран от България през 2016, след като за ареста му е издадена европейска заповед. Тогава той е бил издирван от британските власти, тъй като по време на дело по обвинение в сексуална експлоатация на деца и разпространение на детска порнография в интернет бил пуснат под гаранция, но се укрил в България.

След като излежал присъдата си от 15 месеца лишаване от свобода, Даниел Хъл отново пристигнал в България в нарушение на законите в родината си, които му забранявали да напуска Великобритания, изисквали от него след излизане от затвора, да се регистрира по постоянно местожителство и сам са впише в регистъра на сексуалните насилници. Освен това му била наложена забрана да остава насаме с деца. Заради нарушаването на всички тези разпоредби през 2018 г. отново била издадена европейска заповед за ареста на Хъл. В този случай обаче съдът в Сливен отказва да приведе в изпълнение заповедта, тъй като действията, за които бил издирван, не са престъпление по българското законодателство. Така Даниел Хъл остава да „проповядва“ необезпокояван в ромския кв. „Надежда“, което предизвиква бурното недоумение на британските правоохранителни власти.

През 2019 г. телевизия BBC излъчи филм за Хъл, който разказва за това, че той вече е излежал присъда за педофилия в родината си, след което е пристигнал в България и се е заселил в сливенската ромска махала. Във филма сестрата на Хъл разказва потресаваща история за това как е заварила брат си с няколко ромски деца в леглото, когато внезапно го посетила в дома му Сливен. Тя разказва и за това, което е открила в компютъра му – „ужасяваща“ по нейните думи детска порнография.

Заради фактите, станали публични във филма на ВВС, Хъл е арестуван и е обвинен в блудство с деца. Събраните доказателства обаче се оказват недостатъчни и до осъдителна присъда така и не се стигна. През 2021 г. „пасторът“ е освободен от ареста и отново се връща в ромската махала в Сливен. И така до 10 август 2022 г., когато той отново беше задържан „под стража“ и до този момент се намира в бургаския затвор.