Спас Спасов, 5 април, 2018г. 

(От „Дневник“)

През 2016 г. две съдебни инстанции в България отказаха да екстрадират бизнесмена Абдулах Бююк в Турция по обвинение в „пропагандиране на незаконна политическа дейност, участие и членуване в терористична организация и пране на пари“. Мотивът за отказ бе липсата на „гаранции за справедлив съдебен процес“. Въпреки това той беше предаден на Ердоган, след което никой повече не чу и дума за него.

Заради

бруталното погазване на конституцията,

Пусни отново

на законите и на Европейската конвенция за правата на човека случаят беше определен от правозащитниците като „заговор на държавата“. Той стана възможен не само заради конспиративния сговор между поне три институции – Президентството, Министерския съвет и МВР. Стана възможен и заради култивираната слабост на солидарността у нас. Няколкото поредни случая на гражданска репресия спрямо чужденци, потърсили убежище в България, показаха, че тя се възбужда най-често от патриотичния импулс – този на трибагреника, наметнат през рамо. За това и случаят с Желяз Андреев, чиято екстрадиция бе поискана от Съединените щати по обвинение в търговия с ембаргови стоки за режима в Сирия, вече трупа „патриотичен“ потенциал. И както винаги досега, той ще бъде осребрен на принципа „първи по време – първи по право“.

Знак за това беше, че в паузата между изслушването на прокурора и защитата на Андреев миналия вторник край вратата на съдебната зала в Добрич за кратко, но първи гастролира лидерът на крайната националистическа партия „Възраждане“ Костадин Костадинов.

След случая „Бююк“ вече никой не може да скрие факта, че държавата е двулична. Затова няма и гаранция, че дори всички съдебни решения, които предстоят у нас, да са в полза на Андреев, той все пак няма да се озове в самолета на път за затвора в Южна Флорида.

Публичното наддаване

за това кой пръв и най-успешно ще осребри ситуацията с искането за екстрадицията му започна само ден след кратката еуфория в Добрич.

Още около обед в четвъртък МВнР обяви, че по разпореждане на самия премиер е предприело „спешни действия за изясняване на всички обстоятелства около случая“. Това стана само няколко часа след като 29-годишният мъж съобщи, че в продължение на повече от година не е получил съдействие от институциите, които е търсил за помощ. Сред тях и външното министерство.

Час по-късно главният прокурор Сотир Цацаров даде брифинг, за да обяви, че „определението на съда (за налагане на най-леката мярка за неотклонение на Андреев – подписка) е изключително професионално“. След това уточни, че според него консултациите по исканията за екстрадиция на още четирима души по същото дело трябвало дa ce пpoвeдaт нa eĸcпepтнo нивo, за да се пpeцизиpaт иcĸaниятa нa Съединените щати. „Дoтoгaвa мoeтo peшeниe ĸaтo глaвeн пpoĸypop e лицaтa дa нe бъдaт зaдъpжaни“, каза още Цaцapoв. После посочи Цецка Цачева като лице за контакти с Департамента по правосъдието на Съединените щати.

Само че и това решение е перфидно

Защото ако съдът в Добрич не бе толкова професионален, колкото се оказа, прокуратурата вече щеше да е вкарала Андреев в ареста за 60 дни. При това с неверни, непълни и необосновани мотиви.

От прокуратурата неколкократно заявиха, че искането за екстрадиция в Съединените щати има всички нужни основания, а престъпленията, за които американските власти преследват Андреев, са престъпления и според българския Наказателен кодекс. Всъщност се оказа точно обратното.

Разбира се, терминологията, използвана в решението на добричкия съд от миналата сряда, беше деликатна. Там е записано, че са изразени „резерви по отношение на твърдението на прокуратурата, че деянията, вменени на Желяз Андреев от американските власти, имат своите аналози в българския Наказателен кодекс“. В превод от сленга на междуинституционалната коректност това значи, че подобни аналогии изобщо не са съществували, но прокуратурата е пробвала на принципа „празно за пълно“. С какви подбуди е съвсем отделен въпрос. Но защото номерът не мина, Цацаров великодушно реши да не протестира решението за налагане на „Подписка“, а останалите четирима, за които също е поискана екстрадиция, изобщо да не бъдат задържани.

В играта на дама

подобна позиция приключва състезанието

Защото всеки ход е печеливш, както и в случая. Ако мотивите на прокуратурата бяха минали, Андреев щеше вече да е в ареста, защото „злата Америка“ е пожелала така. За да го предпази все от нея, пак главният прокурор се яви като спасител с решението си да дари свободата не само на него, но и на всички, обвинени в същото дело. Защо властите са бездействали, след като за случая се знае от година, оставяме настрана.

Сега (след разпореждането на премиера, разбира се) преговори по случая ще води Министерството на външните работи. Тук шансът на обвинените отново сработи „на макс“.

В другия вариант преговорите за съдбата на Андреев и останалите четирима, обвинени заедно с него, щяха да бъдат координирани не от Екатерина Захариева, а от правосъдния министър Цецка Цачева. Спрямо посланията от кандидатпрезидентската й кампания през 2016 г. надеждите на българите, обвинени в контрабанда за режима на Асад, да бъдат защитени от държавата си можеха да се окажат бързо попарени.

„Преди всичко е националният интерес на държавата пред защитата на отделни права“ – това декларира Цачева като кандидат за държавен глава. Казаното бе отговор на въпроса защо Абдулах Бююк беше даден на турските власти въпреки отказите на българския съд да го екстрадира.

Две години по-късно няма никакви основания за оптимизма,

че Цачева не би жертвала когото и да е

в името на някакъв „държавен интерес“. В тежкото раздвоение, с което в момента премиерът Борисов пази равновесието си на балансьор международник, подобни интереси дебнат отвсякъде. И всекиго. Затова и облекчението след решението на Добричкия окръжен съд от сряда може да се окаже твърде мимолетно. Радостта на останалите четирима българи, които главният прокурор „помилва“ – също.

Общото в случая с Абдулах Бююк през 2016 г. и зигзагът на прокуратурата по казуса с Желяз Андреев е конюнктурното двуличие на държавата в отношението й към човешките и гражданските права. В такава държава няма нито право, нито справедливост. Тя не е способна да защити никого.