Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО: Новите технологии не гарантират свобода на словото
Вашингтон – София
С конференцията „Медиите на 21 век: нови граници, нови бариери“, организирана от ЮНЕСКО, в началото на месеца във Вашингтон беше отбелязана 20 годишнина от обявяването на 3 май за Международен ден на свободата на пресата.
В рамките на събитието базираната в САЩ неправителствена организация „Фрийдъм хаус“ разпространи доклада си за състоянието на свободата на пресата по света през 2010г. Според констатациите в него от включените 196 държави България заема едва 77-о място (миналата година бе на 76-о), като остава в групата на 65 страни с „частична свобода на медиите“.
Общата тенденция, очертана от мониторинга показва също, че през последните пет години медийната свобода в света намалява, като основна причина за това е е потискането на медиите от т.нар. „недържавни групи“.
Ден след обявяването на доклада разговаряхме във Вашингтон с генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, под чийто патронаж премина конференцията.
Каква е ролята на ЮНЕСКО като гарант за свободата на изразяване и независимостта на пресата в глобален план?
Защитата на свободата на изразяване и независимостта на пресата са една от основните отговорности в мандата на ЮНЕСКО. Това е единствената структура в рамките на ООН, пряко ангажирана със защита на свободното изразяване на мненията и независимостта на медиите. За нас това са основни човешки права, гарантиращи активността, справедливостта и устойчивостта на обществото. Точно по тази причина ЮНЕСКО е инициатор на събитията, с които Международния ден на свободата на пресата се отбелязва всяка година на 3 май, в различни части на света, а тази година те за първи път се провеждат и във Вашингтон.
Като организация за образование, наука и култура ние имаме международна програма за развитие на комуникациите, посредством която всяка година реализираме повече от 60 проекта в различни страни. Тяхната основна цел е да помогнат за създаването на законодателство, защитаващо свободата на словото в страните, където то липсва или има нужда от усъвършенстване. Що се отнася до формирането, до обучението на журналисти, ние работим с различни университети, институти и центрове, които имат опит в утвърждаването на добри практики в тази сфера.
Всяка година ЮНЕСКО връчва и наградата на името на убития през 1993г. колублийски журналист Гилермо Кано. Това също е един повод, който ни позволява да говорим за свободата на пресата дори там, където тя липсва.
През последните 10 години повече от 500 журналисти са загубили живота си, изпълнявайки професионалните си задължения. Само през миналата година бе съобщено за 60 убити журналисти, като повечето от тях са станали жертва не на бойни действия, а на разкритията си за случаи на корупция, различни нелегални дейности или трафик на хора с цел сексуална експлоатация. Именно на тези изключително тревожни факти обърнахме внимание и в съвместната декларация в защита на свободата на словото, която подписахме заедно с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун и върховния комисар по правата на човека Наванетем Пилай в рамките на конференцията във Вашингтон.
Какъв е коментарът ви за констатациите в доклада на „Фрийдъм хаус“, които касаят състоянието на свободата на медиите в България?
Съдържанието на този доклад беше огласено в рамките на конференцията, в чиято работа активно участвам и аз. Честно казано все още не съм имала достатъчно време да се запозная със съдържанието му и по тази причина не бих искала да го коментирам.
Свободата на словото изглежда все по-зависима от състоянието на икономикаата в различни краища на света. В този смисъл, какво решение виждате за проблемите, които България, а и други бивши страни от т.нар. „Съветски блок“, изпитва в тази сфера?
Аз не мисля, че има подобна тясна зависимост. Има много държави, които са доста по-бедни от България, но в които свободата на словото е гарантирана. Мога да дам за пример много от тихоокеанските островни държави или някои африкански страни, в които има доста жива преса, интересни дебати и свобода на словото. От друга страна за подобни проблеми често се говори дори тук, в Съединените щати. За това нека погледнем нещата от друг ъгъл! Мисля, че тук става дума за въпрос, който иска непрекъснато внимание. Отстояването на свободата и независимостта на пресата са процес, който изисква непрекъснато наблюдение и усилия, изисква непрекъснат диалог, който да изяснява настъпващите промени и свързаните с тях трудности. Това трябва да е една постоянна амбиция в добрия смисъл на думата.
От тази гледна точка мисля, че в Източна Европа процесите не са по-различни от случващото се в която и да е друга част на света, където има дълбоки трансформации. Като цяло аз давам пример винаги със себе си и хората от моето поколение, които не са възпитани в това да уважават и да разбират ролята на свободата на словото и на мнението в едно друго, демократично общество. За това, както по отношение на правата на човека, така и в решаването на всички други трудности Източна Европа се движи сякаш на зиг-заг. Ние се люшкаме защото все още търсим своя път, пътя към утвърждаване на ценностите, за които говорим.
Искам да обърна специално внимание и на факта, че свободата на пресата е изключително важна и за прехода към стабилност в т.нар. постконфликтните зони на света. Именно там ние работим много активно с правителствата за превръщането на тази култура в част от националната политика. Това което виждаме е, че свободните меедии действително са гаранция за бързия напредък на страните, които приемат свободата на изразяване като ценност. За съжаление обаче мога да дам и мнотго примери в обратната посока.
Не смятате ли, че технологичната изостаналост на част от света, може да се превърне в пречка пред изравняване на стандартите, които гарантират свободата на словото?
До известна степен е така, макар самата аз да не вярвам, че т.нар. „гражданска журналистика“ в интернет може да замести професионалната. Склонна съм да се съглася и с това, което известния американски журналист Боб Удуърд каза по време на дебата за ролята на новите медии в рамките на конференцията. А то беше, че самият факт на новите технологии в средствата за комуникация, сам по себе си не е гаранция за свободата на словото и медиите. Той дори категорична каза „не“ в отговор на въпрос по тази тема. Да, разбира се, новите технологии гарантират по-голям достъп до информация, повече възможности да се работи с тази информация. В крайна сметка обаче не това определя състоянието на свободата на мнението и информацията в една страна.
В същото време трябва да отбележа, че през последните години се наблюдава тенденция според която репортерите за онлайн издания по-често попадат в затвора от колкото колегите си, работещи за т.нар. традиционни медии.
Линк към публикацията на същото интервю във в. „Дневник“ – тук.