Пи Джей Кроули, бивш говорител на Държавния департамент на САЩ:

„След „Уикилийкс“ САЩ ще разполагат с по-малко информация“

Ню Йорк – София

Бившият вече говорител на Държавния департамент Филип Кроули подаде оставка през март. Причината беше отказът му да „ревизира“ публичните си изказвания, в които определи причините за задържането на редник Брадли Манинг, обвинен, че е предал класифицирани документи на „Уикилийс“, като „абсурдни, антипродуктивни и глупави“. Кроули, по-известен като Пи Джей, заяви също, че военните са малтретирали Манинг. Решението му да напусне поста си дойде дни след като президентът Барак Обама каза, че министерството на отбраната не се е отнасяло лошо с Брадли Манинг. С Пи Джей Кроули разговаряхме за тайните на правителствата, страха от ограничаване на свободата в интернет и бъдещето на дипломатическия език след „Уикилийкс“.

Трябва ли правителствата да имат тайни от гражданите?
– Всеки има нужда от тайни. Хората, бизнесът, правителствата. „Кока-Кола“ пази в тайна формулата си по същия начин, по който и „Гугъл“ пази в тайна алгоритъма си. Дори журналистите имат нужда от тайни! Така и правителствата имат нужда от тайни, за да управляват по-добре в интерес на гражданите.

Представете си какво би станало, ако вие, журналистите, не можехте да запазите в тайна източниците си на информация в правителствените среди? Това би означавало, че никой оттук нататък не би си позволил да разговаря с журналисти!

Вашите забележки по отношение на начина, по който Брадли Манинг беше третиран в базата „Куонтико“, по-скоро етични ли са, или са свързани с неспазването на американското законодателство при задържане на заподозрян?
– Моите коментари по случая бяха за начина, по който той беше третиран. Това направи личността му много по-симпатична, отколкото тя всъщност е според мен. В същото време според нашите закони презумпцията за невинност трябва да се прилага към всеки гражданин.

В този смисъл начинът, по който е третиран след задържането си във военноморската база „Куонтико“, беше несъвместим с методите, характерни за САЩ. Подобни коментари бяха направени и от други хора в правителството, както и извън него.

В резултат той беше преместен във „Форт Левънуърт“ – затвор със средно ниво на сигурност, където има възможност да общува с други задържани. Това решение е много по-съвместимо с това, което се прилага към който и да било друг, разследван във връзка със съдебно дело в САЩ.

Има закони, на които системата за защита на информация е подчинена. Предстои съдебен процес, на който Брадли Манинг ще има възможността да представи своята защита, а правителството – обвиненията си в това, че той е нарушил американските закони.

Чуха се мнения, че забраната държавни служители да четат съдържанието на дипломатическите грами, публикувани „Уикилийкс“, граничат с цензура. Възможно ли е въвеждането на някакви ограничения за ползването на интернет в САЩ след този скандал?
– Аз зная какво представлява цензурата в интернет. Датата 4 юни и името „Тянанмън“ например просто изчезнаха от интернет пространството, до което потребителите в Китай имат достъп. Името на бившия ни посланик в Китай също изчезна след скандала с „Уикилийкс“.

Американците обаче и днес могат да влязат в „Уикилийкс“ и да четат съдържанието на този сайт толкова пъти, колкото поискат. Американското правителство в никакъв случай не пречи на гражданите си да получават каквато и да било информация от интернет.

Изключението, което беше направено, засягаше единствено достъпа до документите от компютри на Държавния департамент, публикувани от „Уикилийкс“. Обяснението е просто. Американското правителство разполага с два вида мрежи – секретни и публични. Правилата за работа в тях са такива, че класифицирана информация не може да бъде ползвана от компютър, свързан в некласифицирана мрежа.

Именно това условие визира забраната за четене на документи от „Уикилийкс“. Тъй като американското правителство продължава да смята съдържанието на публикуваните дипломатически грами за класифицирана информация, няма как те да бъдат достъпни в несекретната мрежа на правителството.

Нито един от служител на Държавния департамент обаче не е бил възпрепятстван в достъпа си до съдържанието на документите от домашния си компютър или произволно интернет кафе. Това не е цензура.

Ще промени ли „Уикилийкс“ езика на дипломацията?
– Страхувам се, че нашите дипломати зад граница ще смекчат тона на грамите, които изпращат до Държавния департамент – заради опасенията, че информацията би могла да се появи на първата страница на „Ню Йорк таймс“. Същите опасения вероятно ще има и сред хората, с които  нашите дипломати зад граница разговарят.

Всичко това означава единствено, че оттук нататък американското правителство ще разполага с по-малко информация при осъществяване на външната си политика. Защото основното предназначение на грамите е да осигурят максимално точна и задълбочена информация за хората, които вземат решения и правят реалната политика на Съединените щати. Това не е нищо ново. И другите правителства по света работят по този начин.

Много врагове, но и много партньори на САЩ явно се страхуват от разкриването на това, което грамите съдържат. Основателни ли са тези страхове?
– Отражението на грамите, публикувани в „Уикилийкс“, върху вътрешната политика в една страна зависи единствено от степента на нейната демократичност. Нека вземем за пример Великобритания. Когато хората от правителството на Джеймс Камерън са прочели това, което е написано в грамите, те вероятно са възкликнали: „Ами това е същото, което ние говорехме за правителството на Гордън Браун.“

Моето силно желание е публикуваното в „Уикилийкс“ да не бъде използвано за сплашване на журналисти, опозиция или за нанасяне на удар върху завоеванията на гражданското общество. Ако президентът или премиерът на някоя страна се разгневят от това, което нашите посланици са докладвали за тях, това е проблем, с който ние ще намерим начин да се справим. Но последното, което някое правителство трябва да си позволи, е да обвинява за съдържанието на грамите опозицията си или журналисти.

(Използвани са и отговори, дадени от Пи Джей Кроули по време на публичния дебат „Светът след „Уикилийкс“: Кой спечели информационната война“, организиран на 4 май т.г. от Факултета по журналистика на Колумбийския университет в Ню Йорк)

Линк към публикацията на това интервю във в. Дневник – тук.

–––––––––––––––––––––––––––––––––