Съдия Джон Тънхайм: Русия още крие архивите на КГБ, свързани с убийството на Кенеди
(От „Дневник„)
Джон Тънхайм е окръжен съдия в Минесаполис, САЩ. От 1994 г. до 1998 г., той е председател на сформираната от Бил Клинтън Федерална комисия (Assassination Records Review Board), отговаряща за декласифицирането на данните, събрани след убийството на президента Дж. Ф. Кенеди на 22 ноември 1963г. Тънхайм има значителен опит в международното право. От 2007 до 2008 г. той работи като главен външен съветник при създаването на Конституцията на Република Косово, съдебната система в страната, Конституционния съд, службите за сигурност и разузнаването. Тънхайм е работил и по проекти за развитие на правораздавателните системи в 11 страни от бившия Съветски блок, сред които и България. Разговаряхме със съдия Джон Тунхайм през октомври, по време на представяне на резултатите от работата на оглавяваната от него комисия .
Вие спомняте ли си деня, в който беше убит Кенеди? Трябва да сте бил дете по това време.
– На 22 ноември 1963г. бях само десетгодишен. Но както много други хора по света си спомням добре този ден. Бях на училище и първият човек, от когото чух новината беше учителката ни. Събра ни, за да ни каже, че президентът е бил застрелян. След това пред цялото училище обръщение направи и директорът. Бях шокиран и въпреки, че бях малък прекарах пред телевизора целия уикенд. Много години минаха от тогава, но все още си спомням колко ужасен бях когато Джак Руби застреля Лий Харви Осуалд буквално пред очите ми.
Каква беше същинската задача на комисията, която оглавявахте от 1994 до 1998г.?
– Задачата на комисията беше да открие, събере и разсекрети всички документи, свързани с убийството на Кенеди, съхранявани от различни правителствени структури. Оказа се, че трябва да обработим около 6 млн. страници с доклади, различни текстове, видео и аудиоматериали – огромен обем от работа.
Какви нови документи успяхте да съберете в хода на разследването си? Все пак от убийството на Кенеди до днес са минали цели 50 години.
– Аз и членовете на комисията, която оглавявах бяхме подложени на критика още от първия ден на работата ни. Основната от тях беше, че сме създадени, за да „потвърдим“ заключенията на доклада „Уорън“, изготвен от първата комисия, назначена за разследване на убийството на Кенеди от президента Линдън Джонсън на 29 ноемри 1963 г.
Много от документите, които открихме бяха съхранявани от ФБР , ЦРУ и „Сикрет сървис“. Не беше лесно да стигнем до тях, защото дори и в момента ЦРУ се бори само със себе си за повече свобода на достъпа до информация. Работата ни със „Сикрет сървис“ и Федералното бюро за разследване също беше изключително трудна. Най-вероятната причина за това е, че по време на разследването на убийството те многократно са нарушавали закона и по тази причина са унищожили почти всички документи, които са съставили. Именно затова аз съм твърде критичен и по отношение на заключенията в доклада „Уорън“.
Открихте ли нещо изненадващо в документите от аутопсията на Кенеди?
– Самата аутопсия е направено лошо от трима неопитни патолози, които при това са били много притеснени от присъствието на няколко десетки души, наблюдавали работата им. Оригиналните записки на лекарите, неизвестно защо са били унищожени. Запазени са и само 15 от близо 90 снимки, направени по време на аутопсията.
От 1996 г. до 1998 г. проведохме разговори с деветима свидетели, както и с двама фотографи, работили върху обработката и разпространението на снимки от самата аутопсия.
В едно от интервютата, които даде Сандра Кей Спенсър, обработвала снимките, тя неколкократно заяви, че тези от тях, които сега се съхраняват в Националния архив, не са същите, които тя е проявявала. По същия начин фотографът Джон Стингър, снимал по време на аутопсията, категорично отричаше автентичността на фотографиите на мозъка на Кенеди, с които архивите разполагат.
Разговаряхме и с двама от лекарите, които са приели Кенеди болницата „Паркленд“ в Далас . Те подхраниха отново дебата за естеството на раните на Кенеди и посоката, от която е дошъл изстрела.
За т.нар. „магически куршум“ ли говорите?
– Става дума за следния любопитен факт. Още в хода на първоначалното разследване на убийствата се е появила теорията, че срещу Кенеди и возилия се заедно с него в президентската лимузина губернатор на Тексас Джон Конъли са били изстреляни общо три куршума.
Според тази теория първите два са причинили смъртта на президента, а третия е ранил губернатора. Следствените експерименти, направени по-късно, обаче са показали, че реакцията на Конъли идва толкова скоро след изстрелите срщу Кенеди, че на практика е невъзможно за толкова кратко време да бъдат произведени три изстрела.
Кенеди е носел корсет заради болките в гърба, от които е страдал. По тази причина, когато е бил поразен от първия куршум, той само се е навел леко напред, но не е могъл да падне между седалките, както би било нормално. Така той е бил лесна мишена.
Освен това колата му се е движела бавно, а при това е била и открита. Между другото, това е последният случай, в който американски президент се е возил в открита лимузина, макар и специално конструирана за него.
Изстрелът на Лий Харви Осуалд е бил много добър. Куршумът е засегнал главата на Кенеди високо в тила и едва е докоснал костта, тъй като се е плъзнал между скалпа и черепа, като по този начин не е засегнал директно мозъка. От силата на удара обаче от черепа се е отчупило парче, което всъщност е нанесло тежките поражения, от които президентът е починал. Това е и заключението на съдебните медици.
Успяхте ли да установите, откъде са дошли твърденията за повече от два изстрела срещу Кенеди и Конъли?
– Тези твърдения се основават на няколко аудиозаписа. Те са направени с микрофоните на мотоциклетистите, ескортирали президентската лимузина. Всички ленти, със записите са запазени, но една от тях прекъсва и по тази причина фонограмите не са могли да бъдат синхронизирани с филмовите кадри, заснети по време на атентата. Така в един момент се появява твърдение, че изстрелите са били повече от два.
Всъщност филмът от убийството, направен от Ейбрахам Запрудър е вероятно най-важният филм, заснеман някога в историята на САЩ. Той е запечатал последните минути от живота на президента Кенеди и така предоставя на следствието безценни данни за убийството.
Запрудър е имал съвсем нова камера „Супер 8 муви“ – айфонът на онова време. Анализът на кадрите от филма му по-късно са станали база за заключението, че трети изстрел не е имало.
За да анализираме заснетото от Запридър отново ние потърсихме помощта на специалисти от „Кодак“. Изображенията на филмовата лента бяха дигитализирани, а след това конвертиран в HD формат. Така всеки детайл от заснетото става видим.
Какво е вашата, лична теория за убийството? Защо е натиснал спусъка Лий Харви Осуалд?
– Според мен Осуалд наистина е бил объркан 24-годишен бунтар – левичар. Той е страдал от маниакалното желание да бъде значим за историята. Това е и мотивацията, с която е стрелял срещу Кенеди. Вероятно е мислел също, че това ще му донесе слава в бившия Съветски съюз и Куба.
В действителност властите в Москва са били много уплашени, след новината, че задържаният за убийството на Кенеди е именно Лий Харви Осуалд – човек, прекарал доста време в Русия, женен за рускиня… По това време отношенията между Съветския съюз и САЩ са изключително обтегнати и страхът на комунистическия режим, че може да бъде обвинен в организирането на убийствата е бил съвсем основателен.
Разбира се, в САЩ също са били много притеснени от разкритията за „съветски период“ в биографията на Осуалд. Всички публични изявления по този повод са били много прецизни, тъй като евентуално обвинение, свързващо Русия с убийствата на Кенеди, е щяло да приближи двете страни до ядрена война.
Истина е също, че заради характера на Осуалд руснаците са били притеснени от присъствието му на тяхна територия. Нека не забравяме, че за да получи политическо убежище в СССР той е инсценирал опит за самоубийство. След като все пак успява да остане в Съветския съюз, той е бил настанен в Минск, където е бил под непрекъснатото наблюдение от КГБ. Всеки път когато Хрушчов посещавал града, за да ловува в горите наоколо, Осуалд е бил принудително отвеждан далече. Руснаците са се страхували, че подготвя бомба, с която да убие съветския комунистически лидер.
Осуалд е бил следен непрекъснато и от американските тайни служби. Докато е пътувал в Мексико ЦРУ и Федералното бюро за разследване са записвали буквално всяка негова дума. Тези записи бяха представени на комисията, която оглавявах от мексиканските власти.
А как работихте с руските тайни служби? Получихте ли достъп до архивите им за нуждите на разследването си?
– Не, ние все още не сме успели да видим кремълските архиви по случая. Отговорите на въпросите, които изпращахме, бяха или пределно формални или изобщо не идваха. Отказан ни бе и достъп до архивите и на някогашната КГБ, но се надавам някой ден и това да се случи. Те вероятно крият много важни неща.
Началото на 90-те години беше все още добро време за контакти с КГБ. Имахме добро сътрудничество, комуникацията беше лесна. Сега нещата стоят по съвсем различен начин. Много от документите, които бих искал да видя са свързани с пребиваването на Лий Харви Осуалд в Минск, Беларус. Но всеки път, когато изглеждаше, че вече сме близо до договорка за достъп до архивите в Минск, цената за това изведнъж скачаше и трябваше да започнем преговорите от нула.
Защо според вас хората все още са склонни да вярват на конспиративните теории за смъртта на Кенеди?
– За това има две причини. Първата е в това, че поради внезапната си смърт Кенеди винаги ще остане част от митологията в която е обвита собствената му личност. От началото на мандата си той е бил натоварен с много очаквания, които не е успял да изпълни заради преждевременната си смърт.
Втората причина – хората не могат да приемат, че убиецът на един президент може да има толкова прозаична мотивация. Не искат да повярват, че един 24 годишен човек, който не е бил наясно сам със себе си е могъл да убие президента на САЩ. Когато става дума за президент те искат да чуят нещо много заплетено, страшно и изпълнено с тайни.
Но аз съм съдия и моята работа е да вземам решения на база на твърдите факти. А те сочат, че убиецът е именно Лий Харви Осуалд. Той е имал както средствата, така и възможността да убие Кенеди. Нека предоставим всички факти на обществото и то само да реши на кого трябва да вярва.
––––––––––––––––––