„Amigo“- това беше първата дума, която научих на Испански“. Гласът зад кадър е от великолепен туристически рекламен клип, който може да бъде видян на страницата на Испанския институт по туризъм във Фейсбук. Най-важното в неговите кратки 22 секунди е кинематографията. Защото освен слънцето, топлото море и островите, Испания е и това!
Базов пакет
Сравненията с визията, която традиционните туристически дестинации в Европа създават за себе си, бяха естествената реакция, на амбициозния проект за реклама на българския туризъм, обявен от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) в края на август. Според представената тогава концепция, България трябва да бъде успешно рекламирана пред повече от 600 млн. домакинства в Европа и Русия като място за рекреативен, селски, културен и уелнес туризъм.
Четирите клипа, върху които от компанията „Идо стил ТМ“ обясниха че са работили от 2008 г. насам, са динамични, пълни с цвят и носят базовия пакет информация, от който имат нужда непретенциозните търсачи на нова посока за евтина почивка.
Така обаче клиповете на МИЕТ обслужват пак само „кратката версия“ на липсващата стратегията за развитие на българския туризъм. Онова, което няма да позволи на рекламата, която от 6 септември вече се върти по Eurosport, Euronews, National Geographic и Discovery Channel, да бъде прицелена в стратегическия хоризонт на индустрията са липсата на провокация, скуката в бъбривия разказ за България, иновативната недостатъчност и безсилието срещу баналността.
Всички тези дефекти станаха повод специалисти от няколко водещи рекламни агенции у нас да прогнозират, че европейският турист трудно ще направи разлика между рекламите на Хърватска, Черна Гора, Сърбия и България, които в момента eдновременно се въртят в същите телевизионни канали. Но макар и постфактум, тези критики никак не са излишни. Алтернативите и добрите примери са близо, при това лесно достъпни – само на няколко клика в търсачката на youtube.
Намерени в превода
През 2006г. два клипа на компания „Keta Keta“, произвеждаща видео за разпространение в Интернет, направиха впечатляващ опит за разбиване на тежките предразсъдъци в масовата представа за Израел. В първия двама младежи – тъмнокож и рус, изнемогват при гледката на красивите момичета на плажа. Един след друг те сипят на жаргон почти нецензурни и трудно преводими възклицания: „Holy shit, man!“, „Holy fuck!“, „Holy Jesus!“ и като капак „Holy Mother of God!“.
В контекста на видеото обаче изразите са напълно изчистени от цинизъм. В свободен превод и в играта на думи, търсени от сценаристите, те означават горе-долу едно и също “ „Ега ти!“, „Господи!“ и „Майко мила!“. Но в същинския център на сценария е експлоатацията на думата “ Holy“ (свещен). В края на клипа рамката на посланието му се затваря неочаквано от слогана: „Нищо чудно, че наричат тази страна „Свещената земя“! (No wonder they call it the Holy land!)“.
Вторият клип отива още по-далеч в заиграването с консервативните нрави в Израел: Момчета играят футбол на плажа. Единият от отборите пропуска гол, защото всички замръзват при гледката на девойки по бикини, които минават наблизо.
Изненадата в сценария е мургавият вратар на противниковия отбор, който на свой ред не реагира на топката, прехласнат …по рус младеж, който излиза от водата… Невероятният успех на спотовете става повод още на следващата година Министерството на туризма на Израел да повери на „Keta Keta“ разработването на цялостна визия за Израел като туристическа дестинация.
Малки подробности
Тези два примера може и да идват в повече на пуританите. Но седмицата след старта на обявената от МИЕТ кампания разшири периметъра на креативността и в друга, съвсем различна и неочаквана посока. Два швейцарски телевизионни спота обиколиха социалните мрежи, за да докажат, че клишетата могат да продават по-добре от липсата на фантазия.
И че „брадатият“, архаичен планински консерватизъм може да бъде неподозирано самоироничен, забавен и привлекателен. Живите сценарии, изработени по поръчка на Националната агенция за туристически маркетинг на Швейцария, експлоатират алпийски сюжети с неочакван край. В двата на практика късометражни филма от по минута и половина тежкият швейцарски перфекционизъм е виртуозно конвертиран в примамлива „грижа за вашата изпипана до подробности планинска ваканция“.
И в този случай обаче, както в клиповете за Израел, печалбата за туризма е заложена не в напомнянето за нов конкурент на вече съществуващ продукт, а в рисковото ребрандиране на дълго употребяван и дори поизтъркан имидж.
Според информацията на МИЕТ българските туристически клипове ще бъдат излъчени общо 3 166 пъти в рамките на около седем месеца до 27 март догодина или средно по 1.5 пъти дневно. . Макар и при ограничен бюджет, те вероятно ще се справят със задачата да научат европейския клиент, че в България, както и на стотици други места по света, има древна култура, исторически паметници, минерални извори и красива природа.
За следващата стъпка обаче – създаването на ясно различима търговска марка „България“, тази кампания няма потенциал. Според един от безспорните авторитети в съвременния маркетинг Филип Котлър, раждането на силен бранд зависи от способността за откриване на търговска ниша или за добавяне на стойност към вече съществуващ пазар. А туризмът е точно това – пазар на идеи за почивка от баналността, еднообразието, изтощената фантазия и условностите.
Публикацията на този текст във в. Дневник можете да видите тук.