Спас Спасов, 23 март, 2017г.

(От „Дневник„)

На изток улицата „Средна гора“ в Белене свършва в развалините на бетонния комплекс „Димум“. Наречен е на името на римската крепост, която някога се е намирала там. Строежът започнал през 1986г. за работниците във „втора атомна“. Три години по-късно – през 1989г. проектът пропада и блоковете останали недовършени.

Сега гледката на изтърбушените, слепи панелки е потискаща. А за хората от Белене „Димум“ е само грозен паметник на „светлото минало“, което така и не се е състояло.

В другия край на улицата е символът на проваленото им бъдеще – градският стадион „Гигант“. Носи името на местния футболен отбор, който някога стигнал до „Б“ група. Някога…

Както десетки други из цялата страна, стадионът е ремонтиран с пари по европейската програма за развитие на селските райони. Само че, младите отдавна са избягали от Белене и… „кой ще ти ходи на тоя стадион вече?“

Кметът на града Милен Дулев казва, че в Българя няма друг град с толкова изразена

крива на възходи и падения

за 30 години.

„До 1989г. тук са живели 10 – 13 хил. души, а на площадката на АЕЦ „Белене“ са работили около 2500 човека, обяснява той. Повечето от тях до 1980г. са били земеделци, но държавата ги „преквалифицирала“ в строители. Когато проектът спря, всички останаха без работа и вече няма какво да правят нито в града, нито в района наоколо“.

За АЕЦ „Белене“ започва да се говори отново през 1997г. , но около 2000г. работата е спряна. Ново, ударно наливане на пари в проекта започва през 2006г. и безработицата в града рязко пада.

„По това време недвижимите имоти в града достигнаха 700 евро за кв. м., казва Дулев – нечувани цени до този момент. По същото време и земеделската земя край Белене се качи до 25 – 35 хил. лв. за декар“, казва още Милен Дулев.

И така до 2009г., когато проектът отново е спрян.

Оказва се обаче, че

от мъртвите илюзии на хората в Белене

може да се печели много повече. Руската „Росатом“ ще получи парите си за реакторите, които ще бъдат доставени през април. Но най-вероятно след това ще си ги откупи обратно, за част от реалната стойност, за да ги продаде втори път. Консултантът на НЕК по изграждането на централата – консорциумът между WorleyParsons и компанията „Риск инженеринг“ – също си получи парите – близо 400 млн. лв.

Цял грозд от свързани фирми и интереси продължават да печелят от АЕЦ „Белене“ през цялото време, докато проектът изглежда привидно спрян. Свързаните с „Риск инженеринг“ на Богомил Манчев „Ривърсайд резиденшъл парк“ и с фалиралата КТБ – „Съни инвест“ са построили още два луксозни и скъпи жилищни комплекса за семействата на руските специалисти и работници, които така и не са пристигнали в Белене. Единият, завършен на груб строеж. Вторият – до ключ.

Разрушаването на част от вече изградените конструкции на площадката на централата е възложено също на компании, свързани с Манчев, Людмил Стойков, известен като „спонсора на Георги Първанов“, „Минстрой холдинг“, от която почетния лидер на ДПС Ахмид Доган получи хонорар от 1.5 млн. лв. за маркетингово проучване… Стойността на договорите, сключени с всички изброени дружества, е над 200 млн. лв.

Докато всичко това се случва, населението на Белене намалява повече от два пъти, а безработицата и бедността в общината достига драматични нива.

Мизерията в Белене е ударила дъното

на което дори достъпът до дърва за огрев е превърнат в политически лост. Целият град се топли на твърдо гориво. А горските в района са предимно кадри на БСП и ДПС, разказват хората. При това положение контролираният достъп до евтини и дори безплатни дърва от острова (Персин) се оказва успешен трик за купуване на гласове.

Още по-отблъскващо е, че местните политически играчи експлоатират дори религиозните общности в града.

Близо 70% от хората в Белене са католици. Останалите около 30% са православни преселници от Румъния. За това и до днес тук ги наричат „власята“. Има и около 5% мюсюлмани.

Преди години в града са се водили войни, ако католик и православен решат да се венчаят. Сега хората в Белене твърдят, че двете общности живеят в мир и религиозните им предразсъдъци са изживени. Но не съвсем.

По традиция по-голямата част от православните в Белене гласуват за БСП. Обяснението на местните хора за този „феномен“ е, че член на настоятелството в храма „Св. вмчк. Георги Победоносец“ е Яна Илиева. За нея твърдят, че е „кадровика“ на левицата в града. До местните избори през 2015г,. които БСП губи, тя неизменно заемала някоя от високите позиции в общинската администрация. Сега Илиева продава зеленчуци в малък павилион в центъра на града, защото партията й загуби последните местни избори.

Според Пламен Гендов, който е общински съветник от ДСБ, около 90% от хората в Белене са държавни служители. „Тук не казват, че някой си е „намерил“ работа, казва той, или че са го „назначили“. Казват:

„Уредил се на работа“

Основните позиции за „уреждане“ са в затвора, полицията, военното поделение, болницата, училищата и няколкото детски градини, общинската администрация и, разбира се, АЕЦ „Белене“.

В такъв град малко преди Коледа 2010г. пристига свещеникът Паоло Кортези. За разлика от предшествениците си – също италианци, Кортези научил български, при това бързо и доста добре. И активно се заел да изпълнява целите на конгрегацията на пасионистите, към която принадлежи – мисионерска работа и пълноценен живот. Но не отчел факта, че така ще влезе в дълбок конфликт с хората, държали Белене десетилетия наред в плен на ниските стандарти.

„Въпреки 27-те години демокрация, страхът още витае в Белене, казва Йосиф Бонов, един от най-активните членове на католическата общност в града. Кортези очевидно не се подчини на този страх „. Така явно е настроил срещу себе си хората, свикнали да управляват града без контрол.

Дори Пламен Гендов, който е православен, признава, че енергията, с която свещеникът опитвал да мотивира хората в Белене, да вземат живота си в ръце, била впечатляваща. „Работеше много с младите хора, а с това си навлече гнева и на православните свещеници“, казва той.

Отец Паоло купил малък местен ресторант и направил пицария. В нея и сега работят част от енориашите му.

„Попът направи кръчма“

гласи интерпретацията на това усилие в коментарите на враговете му.

С 20 хил. лв., събрани от католици в Падуа и Бергамо, свещеникът открил и единствената фурна за хляб в Белене. Тя също дава работа на безработни от енорията му. Имал идея да купи още оборудване, да назначи още хора и през тази пролет да увеличи производството, за да снабдява и съседните села. С това подразнил производителите и дистрибуторите на т.нар. заводски хляб в района.

Не се случи. Защото Паоло Кортези беше принуден да си тръгне.

Свещеникът организирал пътуване до Вигонца, италианският град – побратим на Белене, за да запознае с бизнесмени от Италия сегашния кмет Милен Дулев, двамата му предшественици от БСП и общински съветници.

През 1992г. предшественикът му – отец Филип за първи път се заел с идеята за мемориал на о. Персин в памет на загиналите в концлагера, който се намирал там. Нямал сили и време, но

Кортези стигнал далече

Довел на поклонение 200 италианци и специално за тях превел свидетелствата на оцелели лагерници. Бил прям, когато говорел за комунистическата диктатура в България и го правел открито пред децата в енорията си. Но чашата преляла, когато първо през есента на 2015г., а след това и през май 2016г. за честванията в памет на загиналите в лагера на о. Персин дошъл президентът Росен Плевнелиев.

Католическият свещеник инициирал създаването на фондация, която да работи за изграждането на мемориала, а кметът на Белене Милен Дулев станал нейн председател. Резултатът от всички усилия е документиран в решенията от последното правителствено заседание преди кабинетът на ГЕРБ и Реформаторския блок да подаде оставка. Едно от тях гласи, че държавата предоставя безвъзмездно на община Белене терена на бившия концлагер на остров Персин за изграждане на мемориален парк.

С няколко думи – отец Паоло започнал да привлича симпатии, да трупа одобрение и авторитет, да формира кръг от активни поддръжници. От граждани.

Но в града има друг кръг от „авторитетни приятели“, които нямат намерение да делят влиянието си с никого.

Разказват, че цели стада диви прасета плували през Дунав, за да стигнат до царевичните ниви, отглеждани като примамка в гората на о. Персин. До там по тесния понтонен мост се стига само със специално разрешение. Но за хората от

Трета ловна дружинка

входът е свободен. В Белене твърдят, че това е „клубът“, който движи живота в града. Членовете му са около 40. Сред по-видните от тях са бившият кмет на Сливен, а сега кандидат – депутат от БСП ген. Кольо Милев, бившият началник на затвора в Белене Петър Винаров и Петър Ръжгев. Последният бе разкрит като щатен служител на ДС при проверката на длъжниците със задължения над 1 млн. неденоминирали лв. към банка „Биохим“.

За предстоящите избори Ръжгев е кандидат – депутат от БСП. Според местните хора той е бил след хората, разпределяли „големите порции“ в бизнеса след 1989г. Сега в ловната дружинка заедно с него са и двамата му синове – Иван и Радослав Ръжгеви, собственици общо на девет дружества, развиващи широк спектър от дейности.

С всички споменати до тук на о. Персин ловува и Харалампи Хараланов, собственик на дружеството „Енергостроймонтаж инженеринг“, изградило всичко на площадката на АЕЦ „Белене“ до този момент.

Колко влиятелна е ловната дружинка показва следният факт:

От целия терен на бившия концлагер на о. Персин, предоставен на фондация „Лагер Белене“ за мемориал в памет на избитите там, е изключен само малък участък в югозападната му част. Там се намират няколко сгради, ползвани от началниците на лагера. Сега те са преустроени в хижи, където членовете на Трета ловна дружинка празнуват след излети.

„Това, което се случи с Белене, стана възможно, защото

хората нямат памет

за ставалото в миналото им“, казва Петър Добрев. Той бил директор на Професионалната гимназия по ядрена енергетика в града. Но напуснал, за да стене заместник – началник на затвора. Заплатата му там била няколко пъти по-висока от учителската.

Твърди, че в живота всичко е свързано в една верига и разказва история от деня, в който завършил техникум в Горна Оряховица: „На сбогуване пишехме по нещо за спомен по белите си ризи – пожелания, мъдрости, стихчета… А на моята риза нарисуваха една верига. Защото бях от Белене“.

До 1989г. затворът на о. Персин е бил най-привилегированото място за работа в град. Получаваш заплата, а към нея и бонуси – евтини зеленчуци от стопанството, месо, даже мебели, произведени от затворниците.

„Този манталитет на старите „службаши“ е останал в наследство, обяснява Петър Добрев. От него страдат хората, защото продължават да му слугуват. А безработицата ги направи зависими. Държат ги като кучета на синджир!“.

После прави дълга пауза и плете с пръстите си сложен възел.

„Белене не е град, казва. Белене е задънена улица! Всичко свършва в реката“.

–

Същата статия в „Дневник“- тук.