(От „Дневник„)

За съществуването на „другата реалност“ до 1989 г. кандидатът за президент на ГЕРБ Цецка Цачева започнала да се замисля чак след 1985 г. Това станало, когато тя се зачела в руското сп. „Огонёк“. Чистосърдечното си признание тя направи по време на последното си участие в утринния блок на „Нова телевизия“ в понеделник.„В ранните си момински години“ (цитат по Цачева) тя нямала съпротива срещу тоталитарния режим в България. Нямала информация, защото учела една-единствена философия – марксистко-ленинската.

Цачева се пробужда за истината

едва с „информацията, пристигаща у нас във връзка с т.нар. перестройка в тогавашния Съветски съюз“. Точно по това време тя започнала да чете „Огонёк“ и други руски списания, от които научила неизвестни до този момент факти. Тогава и у нея, като „във всеки един млад човек“, започнала да се оформя една друга представа за реалността“, в която живеела.

Цитирам дословно, защото тези свидетелства от първо лице за свободомислието и политическата зрялост на кандидата за президент на България, излъчен от най-голямата парламентарна партия, ще останат в историята на президентските избори в страната. Искаме или не.

Преди 1985 г., когато „т.нар. перестройка“ (пак по Цачева) започна да пристига у нас, тя е била на 27 години. Вероятно малко преди това е била поканена да стане член на БКП, защото, по собствените й думи, била харесана като студентка в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

„Моите набори много добре знаем в какви времена сме живели тогава“, каза Цецка Цачева. Понеже съм от „наборите“ й, знам и аз.

Да допуснем невероятното

А то е, че никога преди 1989 г. Цецка Цачева не е чувала за т.нар. Народен съд, за жертвите му, за кошмара на лагерите в Белене, Куциян и Скравена, за „скочилите“ от прозорците на Държавна сигурност и „неволно“ завъртелите до край крана на горещата вода в банята на следствения арест.

Да приемем, че не знае за хилядите „неблагонадежни“ заради произхода си младежи, на които партията й е забранила да учат в университетите. Или че не е подозирала за другите стотици, изхвърлени от аудиториите заради „злоради пламъчета в очите“ по време на Унгарската революция през 1957 г. и Пражката пролет през 1968 г.

Да предположим дори, че никога не е чувала за Георги Марков, нито за „българския чадър“ на Живков.

В същите години, в които сегашният кандидат–президент на ГЕРБ е получавала партийния си билет, диктатурата му извърши

престъплението „възродителен процес“

Няма как в студентския поток на Цачева да не е имало поне двама младежи с турски имена, които да не са изчезнали за месец, преди да се появят отново – смазани, депримирани, но с нови имена – български. Като „набор“ на Цачева още помня и нося срама за начина, по който беше извършено всичко това.

Сега партията, която е решила да я прави президент, пълни хранилките на агресивния национализъм със същото двуличие в отношението си към „чуждите“, с което през 80-те години ги пълнеше и БКП.

След като не отрича, че до 1989 г. е можела да гледа само една телевизия и да слуша само едно радио, кое връзва днес езика на Цачева, та да не признава, че партията, в която е членувала, е била насилническа?

БКП наказваше сурово свободното слово и дух. Интернираше онези, които дръзваха ги защитават, обричаше ги на мизерия и проваляше не само техния живот, но бъдещето на децата им и дори на внуците им.

През 1967 г. първият демократично избран български президент Желю Желев завършва книгата си „Тоталитарната държава“.

Тя е публикувана 15 години по-късно – когато Цачева е била вече 24 годишна и вероятно тъкмо е била

„харесана“ за член на БКП

Та тогава, през март 1982 г., издателство „Народна младеж“ публикува книгата на Желев в десетхиляден тираж, но под заглавието „Фашизмът“. Тя остава на пазара само месец, след което е конфискувана от всички книжарници и библиотеки. Причината е, че книгата на Желев прави видима поразителната еднаквост между фашизма и комунистическата държава.

Но 6 хил. екземпляра от философския труд на Желев оцеляват.

По един от тях винаги се въртеше под студентските банки, защото книгата потвърждаваше подозренията, че живеем в подправена реалност. При това далеч преди Цачева да се зачете в „Огонёк“.

По същото онова време в университетите покана за членство в БКП получаваха комсомолските активисти. Т.е. конформистите, за които

диктатурата на посредствеността

беше персонален шанс, а не екзистенциална трагедия.

Масовостта на този опортюнизъм смачка живота на поне три поколения българи. Превърна го в наниз от глупави изречения и опорни точки, като например равенството между членството в БКП и службата в полза на държавата. С тях сега Цачева събира гласовете на онези, за които свободата остава непонятна абстракция – и тогава, и сега. И никога не им е липсвала, защото никога не са я осъзнавали като необходимост.

Само че, каквото и да говори Цецка Цачева, членуването в БКП не може да бъде оправдавано нито с политическа слепота, нито с някаква неосъзната социална абдикация.

В годините, когато тя и наборите й влизахме в университетите, живеенето в България даваше всекидневни и тежки индикации за икономическата, социалната и политическата катастрофа. Не слушала, каза Цачева, нито радио „Свободна Европа“, нито „Гласът на Америка“.

Ако е вярно, доскорошният председател на българския парламент, а сега и кандидат за държавен глава е била просто част от най-фанатичните, непросветени и глупави български комунисти. Тези, които не искаха нито да чуват, нито да виждат по-далече от върха на обувките си. Но и още по-зле – с охота джиросваха на менторите си дори способността да мислят. Това е първи вариант.

Другият – че Цачева е от онези, които с маската на неинформирания стигаха лесно до

по-високите плодове на безпринципността

Кандидатът за президент, издигнат от ГЕРБ, е била по-скоро от втората категория собственици на партиен билет. Поне такова впечатление създава Цачева с нелепите си опити да скрие отговора на риторичния въпрос: защо го е приела?

Ако беше по-честна, щеше да присъства в кратката си предизборна кампания с достойнство.

–

Същата статия в „Дневник“ – тук.