(От „Дневник„)
Първият телевизионен диспут между кандидатите за президент на ГЕРБ и на БСП изстреля „червена ракета“. В международния сигнален код тя е знак за бедствие, за непосредствена и неизбежна опасност, при която има нужда от незабавна помощ.
На въпроса спазени ли са били човешките права на седмината турски граждани, които преди седмица България върна на Турция мълчешката, панически и съучастнически, Цачева отговори:
„Преди всичко е националният интерес на държавата пред защитата на отделни права.“
Подобно отношение на Цецка Цачева към гражданските и човешки права в съвременна европейска държава налага аварийна комуникация. Защото само след две седмици паниката, съучастничеството и гузното мълчание могат да се окажат поведение на следващия български президент.
Границата на политическия морал
беше прекрачена от правителството още на 10 август, когато насилствено и по недоказани обвинения в тероризъм в Турция беше екстрадиран Абдуллах Бююк.
Два месеца по-късно – на 15 октомври, пак в нарушение на националното и международно законодателство, по вече познатата технология България предаде на Турция още седем души.
Според заместник-директора на „Гранична полиция“ Светослав Манолов седмината са били просто нарушители на държавната ни граница – икономически емигранти, които не са поискали политическо убежище у нас.
Но съобщението на турските медии, за поредната екстрадиция без съдебна санкция, гласеше съвсем друго: че двама от върнатите са полицейски комисари, уволнени от дирекциите в Диарбекир и Коджаели. Сред предадените от България е имало и един доцент, университетски преподавател, журналист от закрития опозиционен вестник „Заман“, гимназиален преподавател по физика и един собственик на магазин, обвинен в търговия с наркотици. С други думи всички екстрадирани напълно покриват профила „политически врагове“ на Ердоган. Дори и собственикът на магазин, защото при тежко нарушения правов ред в южната ни съседка „търговец на наркотици“ би могъл да се окаже всеки.
Понеже кандидатът за президентът на ГЕРБ веднъж вече обяви, че научава от списанията за
„паралелните реалности“
в които не подозира, че живее, ето какво пише там за случващото се в Турция след 16 юли:
Първоначално задържаните са общо 43 хил. души. От тях 24 хил. са останали в арестите заради „предполагаеми връзки“ с организаторите на пуча. Случаите на самоубийства в турските затвори, станали случайно известни през последните три месеца, вече надхвърлят 20 – обесени с чаршафите си, скочили през прозорците на полицейски управления, изпили смъртоносни дози перилен препарат…
Преведена на езика на демокрацията тази „паралелна реалност“ се наричат „терор“, „репресия“ и „политическа чистка“.
Като доказателство за точността на превода, в списанията пише също, че на 6 септември т.г. 47 годишният прокурор Сейфетин Ийгит (Seyfettin Yiğit) е бил намерен обесен в банята на затвора в Бурса. Той бил отведен там заедно с други заподозрени в симпатия към проповедника Фетхуллах Гюлен.
Само че, Сейфетин Ийгит има и друга,
премълчана предсмъртна история
През 2013г. той е сред прокурорите, ангажирани в разкриването на гигантския корупционен скандал в „Администрацията за жилищно строителство“ (TOKI) на Турция. По това време Ердоган е министър–председател на страната, а сред разследваните, заедно с четирима членове на кабинета, е и синът му.
Анонимни свидетели на случващото се в десетките временно устроени турски арести твърдят, че изнасилванията (и на жени, и на мъже) са сред най-често прилаганите изтезания. За по-висока ефикасност жени – „гюленисти“ били изпращани в мъжки затвори.
Само за два месеца България е хвърлила
поне осем души в тази месомелачка
Според кандидат-президента на ГЕРБ Цецка Цачева това се е случило, защото „националният интерес на държавата“ стои „пред защитата на определени права“. Вероятно заради същата грижа, предадените на турските власти не са получили у нас нито адвокатска защита, нито възможност екстрадицията им да бъде наблюдавана от представители на омбудсмана или правозащитни организации.
Трагичната ирония в случая е, че философията, с която кандидатът на ГЕРБ се опитва да спечели президентските избори в България, отдавна и успешно е развързала терора от другата страна на южната ни граница.
Като кандидат-президент на държава с демократична система на управление Цачева трябва да знае, че като крайъгълен камък на съвременната световна политика, доктрината за правата на човека не подлежи на ревизия.
Също толкова важно е да не забравя, че като председател на Народното събрание на 8 март 2011г. лично е участвала в приемането на „Стратегия за национална сигурност на Република България“. Както на няколко места в текста й, така и в заключителния чл. 175 е записано, че тя отразява
„интересите на гражданите, обществото и държавата“.
Не в някаква „паралелна реалност“, а в тази, в която България сe намира след 1 януари 2007г. „зачитането на човешките права и достойнството, наред с принципите за свобода, демокрация, равенство и законност са ценности, общи за всички държави-членки на Европейския съюз. Те направляват действията на Съюза вътре и извън неговите граници“. Цитатът е от сайта EUR-Lex, който осигурява достъп до правните документи на Съюза.
В същия сайт са публикувани и „Насоки относно диалозите за правата на човека с държави извън Европейския съюз“. В него императивно е указано, че приоритетните въпроси, които се дискутират по време на тези диалози, са „борбата срещу смъртното наказание, изтезанията и други жестокости“.
Затова кандидатът за бъдещ президент на България няма право да забравя, че хвърлянето през границата на хора за
укротителен пай на съседите
е престъпление.
Въпреки това правителството на ГЕРБ започна последователно и хладнокръвно да превръща пренебрежението към хуманността нехайство към репресията в политика. За сега само външна.
Само че, точно от тук започва най-важният дебат преди изборите за президент на 6 ноември: В него трябва да бъдат изяснени три „сигнално червени“ хипотези:
Първата, че кандидатът-президентът на ГЕРБ, юрист и съвсем доскорошен председател на Народното събрание, не познава нито международните правни норми, нито европейското законодателство в защита на човешките права.
Втората, че ги познава, но умишлено пренебрегва прилагането им в полза на користни партийни интереси или мъгляви трансгранични зависимости.
И третата, че само след месец България може да се окаже с президент, за когото „защитата на националния интерес на държавата“ стоят над човешките и гражданските права.
Дори предполагането на подобна възможност е вече сигнал за приближаващо бедствие.
–
Същата статия в „Дневник“ – тук.