(От „Дневник“)
На връх празника на Съединението на Шипка се вееха руски знамена, купени от сергиите в подножието на паметника. А в Ловеч, Трявна и всяка друга спирка по празничните патриотични маршрути из страната, чаши и магнитчета с лицата на Путин, Тодор Живков, даже Ленин и Бойко Борисов деляха място по рафтовете с набързо наплескани икони, портретчета на Левски и пирографирани бърдуци. Подбалканският революционен зов „Свобода или смърт“ съжителстваше мирно с глупостта – „26 години без Бай Тошо – от ден на ден става по-лошо“ и покровителското обещание на руския президент: „Всё будет как надо“.
Декорацията на други артикули от същата серия систематизираше „седемте чудеса на социализма“. Най-необяснимото сред тях бе класирано последно:
„Въпреки, че всички крадяха – имаше за всички“
Факт е, че сегментът на чуждестранните туристи, който сами селектирахме, има почти нулев интерес към националните ни културни и исторически забележителности. Следователно описаните по-горе исторически фалшификати и политически кич са предназначени „ексклузивно“ за българския потребител.
Ако приемем, че предлагането следва търсенето дори на идеологизираните сувенири с послания от Изток и близкото миналото, Волен Сидеров отдавна трябваше да е ако не президент, то поне министър-председател. И отдавна да сме национализирали златните мини. Но актуалната политическа и икономическа ситуация в страната сочи в съвсем обратна посока. За това по-логично изглежда друго обяснение.
В България „пазарният дял“ на най-нискобюджетната и
пошла проруска пропаганда
(включваща, разбира се, и реабилитация на комунистическия режим у нас) създава тревожно усещане за устойчив растеж. При това за сметка на рационалния патриотизъм. Неговият терен беше методично краден през всичките години след 1989г.
Достатъчен е само кратък преглед на разсекретените файлове в сайта на Комисията по досиетата, за да стане ясно, че в продължение на повече от 20 години след 1989г. системата на българското образование е била доминирана от остатъчната агентура на бившата Държавна сигурност. А това означава – и от остатъчната (или дори съхранена и разширена) постсъветска агентура. По тази причина един от тежките провали на българския преход към демокрация се оказа образователната реформа.
Вече трето поколение млади българи продължават да учат история и литература по клишетата на сълзливо-православния проруски сантиментализъм от края на XIX и началото на XX в. Да не говорим, че в учебниците им няма и помен от осъдителна категоричност за следвоенния терор в България.
В този образователен контекст през септември 2001 – пак само дни след Деня на Съединението, в Правец беше открит
паметник на последния български диктатор
За целта край бронзовия бюст на Тодор Живков се бяха подредили бившия му бодигард, тогава главен секретар на МВР и днешен премиер Бойко Борисов, Георги Първанов – по това време лидер на БСП и кандидат за президент, целият елит на социалистическата партия. А някогашния началник на Генералния щаб на армията ген. Михо Михов (подчинен на тогавашния син президент Петър Стоянов) изпрати на откриването цяла почетна рота.
Петнадесет години по-късно, в началото на юни т.г., водена от новия лидер на БСП Корнелия Нинова, парламентарната група на партията отиде до Правец, за да проведе там изнесено заседание. А в една от почивките всички заедно поднесоха цветя и си направиха лъчезарна снимка пред бюста на Живков.
Пак Нинова поведе вчера ръководството на БСП, за да поднесе венци пред Паметника на незнайния войн по случай годишнината от преврата на 9 септември 1944г. – леко двулично след усмивката в Правец. А след това съвсем откровено заведе съпартийците си и до Паметника на Съветската армия и братската могила в Борисовата градина.
На 1 февруари т.г. – в Деня за почит на жертвите на комунистическия режим в България, вече бившият лидер на социалистите Михаил Миков си позволи да нарече обръщението на президента Росен Плевнелиев по този повод „креслив призив по незначителна тема“.
„Незнчителната тема“
е следната: На 1 февруари 1945 г., българските комунисти, превзели властта в страната в условията на съветска окупация, извършват най-масовото убийство в новата българска история.
Сто и петдесет души от политическия, интелектуалния и военен елит на страната са разстреляни в бомбена яма край Централните софийски гробища.
С руски, но и съветски военни знамена, в началото на юни т.г. у нас беше посрещната моторизираната „глутница на Путин“ (така опозиционните медии в Русия наричат близкия до Кремъл рокерски клуб „Нощтни вълци“). Въпреки подобаващото медийно „подгряване“ на събитието, очакваният шпалир по трасето от Малко Търново до Калотина не се случи. Но така или иначе по кръстовищата на
занемарената и забравена в миналото
българска провинция с хляб, сол и съветски военни знамена ги причакаха няколкостотин фенове на Путин.
Въпреки, че пропагандния характер на демонстрацията беше ясно заявен още при подготовката й, нито правителството, нито т.нар. патриотични партии, представени в парламента, дадоха някакъв знак, че подобни „тестове“ на българска територия са недопустими.
Споменатите по-горе не реагираха дори когато Сергей Смитюшенко, първи секретар в посолството на Русия у нас, публикува в профила си във „Фейсбук“ снимка на момиченце, позиращо на фона на Народното събрание. На нея детето е с панделка в цветовете на руския флаг и носи черна тениска с принт. Той е на Владимир Путин с два димящи пистолета в ръце и текст, смесващ реплика от филма „Терминатор“ и три думи на руски. Всичко това звучеше така:
„He’ll be back but Путин уже здесь“
(„Той ще се върне, но Путин е вече тук.“).
За да бъде посланието още по-ясно, в коментара си към снимката Смитюшенко написа „Дети всегда глаголят истину…“ („Децата винаги говорят истината“).
Ето, така беше създадена „пазарната ниша“ за амбулантната търговия с посткомунистическа пошльотина, цитати на Путин, руски трикольори и захаросани портрети на Тодор Живков. Така бяха създадени онези българи, които нямат автоимунна защита срещу лъжата, че 26 години след свалянето на последния български диктатор „става от лошо по-лошо“. И даже по-зле, те са неин продукт.
А всъщност още преди 16 години у нас е приет Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. В него е записано следното:
„Българската комунистическа партия идва на власт на 9 септември 1944 г. с помощта на чужда сила (СССР, бел. ред.), обявила война на България, и в нарушение на действащата Търновска конституция„.
„Българската комунистическа партия подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет„.
А в предпоследния чл.3 от закона се казва буквално следното: „Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система„.
Всичко, за което става дума в този текст, се е случило и продължава да се случва след публикуването на Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен в Държавен вестник на… 5 май 2000г.
–
Същата статия в „Дневник“ – тук.