Прокуратурата все пак откри, че Кеворк Кеворкян е проповядвал омраза

Преписката е образувана по моя жалба от 2012 г., към която по-късно се присъедини и журналистката Кремена Будинова

 

Кеворк Кеворкян (агент Димитър), по времето когато водеше последния (за сега)"сезон" на предаването си "Всяка неделя"
Кеворк Кеворкян (агент Димитър), в последния (за сега)“сезон“ на предаването си „Всяка неделя“      Скрийншот от „Нова телевизия“

11 юли 2016г.

След четири години игра на „иди си – ела си“ из прокуратурата, сигнала ми срещу Кеворк Кеворкян и статията му „Боклуци“ (Преименувана по-късно на „Тест за овчедушие“) има шанс нещо да получи развитие.

Софийските Районна и градска прокуратура

отказаха да образуват досъдебно производство срещу Кеворкян

защото според тях той не целял да подбужда към дискриминация, а изразил „гражданска и журналистическа позиция“. Освен това нямало данни за хора, които са предприели действия на насилие, омраза или дискриминация срещу роми заради публикациите му.

Сега обаче Людмил Коюмджиев, прокурор в Софийска апелативна прокуратура, е отменил постановленията на долустоящите прокуратури, като ги намира за необосновани и незаконосъобразни.

Според мотивите му, публикувани на сайта на Българския хелзинкски комитет, Коюмджиев счита, за разлика от долустоящите прокурори, че

налице са данни за престъпление по чл. 162, ал. 1 от Наказателния кодекс

– проповядване или подбуждане към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин. САП отчита общественото положение на Кеворкян като известен журналист, както и че речта му е разпространена до широк кръг лица чрез средствата за масова информация. Прокурор Коюмджиев определя изявленията на Кеворкян като „враждебно изказване“ спрямо ромите, провокирало и насърчило отрицателни обществени нагласи, видно от коментарите под статиите. Съгласно постановлението свободата на изразяване на журналиста е неотносима, „тъй като с поведението му са засегнати и нарушени други права, а именно правото на защита срещу дискриминация като приоритетно право“. Прокурор Коюмджиев отчита и константната практика на Европейския съд по правата на човека, съгласно която речта на омразата не може да се ползва от защита по Член 10 от Европейската конвенция за правата на човека. Според САП речта на Кеворкян не е информативна и не прави обществено достояние конкретна обществено укорима постъпка на конкретни лица, а провокира вражда или омраза към ромския етнос.

На второ място, прокурор Коюмджев посочва, че

извършената предварителна проверка по случая е непълна

Освен това с постановлението на Софийска градска прокуратура са допуснати и други процесуални нарушения, тъй като вместо да обедини общо трите преписки по случая (и други лица са подали жалби срещу Кеворкян), прокуратурата е използвала отказа си по две от тях, за да обоснове отказ по третата: „Неправилно, заобикаляйки закона, е приет факта, че по отношение на същия случай има вече постановен отказ да се образува наказателно производство, което обстоятелство е послужило и за отказ да се образува наказателно производство по [преписката по жалбата на Будинова и Спасов]“, пише в постановлението на САП.

Материалите по преписките са върнати на Софийската районна прокуратура с указания:

– да се съберат по официалния ред публикациите на журналиста;

– да бъде изискана информация на какво – договорно или друго – основание материалите са публикувани от съответните медии;

– да се снемат обяснения от всички лица, подали сигнали за тези публикации;

– да се обединят всички преписки и да се изпълнят допълнителните предписани проверовъчни действия.

„Постановлението на прокурор Коюмджиев е един от малкото адекватни актове на прокуратурата по случаи на расистка реч на омразата, казва адв. Маргарита Илиева. Като цяло прокуратурата си затваря очите пред такива деяния, особено когато жертвите им са роми и особено когато дейците са добре поставени. Надяваме се, прокурорът да продължи така работата си в системата, която се отличава повече с институционален расизъм, отколкото с интелектуална честност по отношение на престъпленията от омраза“.