Предизборната кампания не е „Те ти, булка, Спасовден“

(От „Дневник„)

Числеността на троловетe и дислокацията на „спящите клетки“ за бързо реагиране в медиите са най-дълбоко пазените „военни“ тайни преди избори. Кампанията, която тази седмица навлезе във финалната си фаза, не прави изключение.На фронта картината е почти идилична – благи лица и нови обувки. Тренирана агресивност и неочаквано остроумие. Тактично мълчание, джентълменство до неузнаваемост. Понякога нервност, но само за чар. Ентусиазъм и опит – в сплав до червено. Това обаче не е войната. В тила, в тила става страшното.

Там тактиците на партизанските битки заличиха дори ярко червения спомен за първата хибридна свалка в историята на политиката. Тя беше симулирана от бившия премиер Сергей Станишев в един от последните опити да запази властта си. Нали помните онази уж незнайната zvezdicka, която с билборд го покани да й се обади онлайн?

Атаките са концентрирани през форумите и обслужващите медии, които копи-пействат каквото е зададено. Нищо ново като тактика, освен числеността, бързината (очевидно троленето е занимание на пълен работен ден) и арогантността (това важи особено за медиите).

Ако сте следили форума под критичните публикации, свързани с разл

ични градски проекти, в „Дневник“ през последния месец, няма как да сте ги пропуснали.

Първите, още в началото на сегашната предизборна кампания,  очевидно дойдоха от кметската администрация в София. Те последваха статиите за подписката срещу застрояването в Борисовата градина и в Южния парк. И понеже тя беше организирана от левия Георги Кадиев, текстовете светкавично бяха тагнати от съгледвачите в интернет като елемент от неговата предизборна стратегия.

Кто не с нами, тот против нас“

– такава е логиката на политиците, които не разбират особено от демокрация.

Същото се случи и след публикацията  „Обществена поръчк

а за варненската синя зона е обявена спешно и предизборно“.

В него стана дума за това, как в разгара на предизборната кампания през 2011 г. активисти на ГЕРБ направиха неуспешен опит да приватизират системата за платено паркиране във Варна. В същия текст подробно разказахме и за това, как сега, пак в разгара на предизборната кампания, местната администрация във Варна (управлявана пак от ГЕРБ), прави втори опит със същата цел.

Както в случая с материалите за „Южния парк“, така и текст

ът за варненската синя зона, светкавично беше облепен с етикети – „платен“, „предизборен“, „пропаганден“. Това, което последва както във форума под статията, така и в коментарите за нея във „Фейсбук“, даде ясен знак, че този път „войската“ е активна по всички онлайн фронтове.

Последният случай е само отпреди дни.

Макар и партньори в правителството, във Варна реформаторите и ГЕРБ, са вече „на щик“ и в ръкопашен бой. Сигурно по тази причина най-тежкият опит за компрометиран до сега беше насочен срещу Чавдар Трифонов, кандидат на коалицията „Реформатори и патриоти – решението за Варна“.
Денят „Х“ беше точно този, в който Цветан Цветанов пристигна за голям митинг на партията си. На него той припомни, че фаворитът на ГЕРБ за кметското място в града е Иван Портних.

Но само няколко часа преди над морето да литнат бледосини бал

они, сайтът „ПИК“ публикува  информация, според която през 2007г., за шофиране след употреба на алкохол, Трифонов е получил тримесечна условна присъда с тригодишен изпитателен срок. Около полунощ същия ден, през профила си във „Фейсбук“, в атаката срещу Трифонов се включи и самият премиер Бойко Борисов.

Това, което „Дневник“ направи, беше да попита Трифонов вярно ли е, че е бил осъден? Послеа разказахме за обвинението  и напомнихме, че след изтичане на изпитателен срок по условно наказание, съдебното досие на осъдения отново е чисто. При издаването на свидетелство за съдимост в него се записва „неосъждан“.

Така е коректно да се отнесеш към читателите си. Но последва нов удар.

Миналия четвъртък „ПИК“ публикува текст, в който обвини „Дневник“, „Капитал“ и (мен) автора на въпросната статията, в обслужване на предизборната кампания на Реформаторския блок. И дори в „плюене върху паметта на всички, убити от пияни шофьори“.

Следва

разбор на маневрите“:

Трябва да сме наясно – месеците преди избори не са време нито за театрална стеснителност, нито за превзета деликатност, нито за тактическа неутралност. Още по-малко за някакъв безкраен те-ти-булка-спасовден, в който изневерите (към аудиториите на медиите) са „законни“ до изчерпване на желаещите.

Точно обратното! Преди избори, повече от всякога, медиите дължат на аудиториите си морал, критичност и лоялност. Защото няма друга система, през която избирателите да се ориентират по-точно на кого да джиросат доверието си за следващ мандат.

Пак по същата причина, няма по-непростим медиен грях от предизборната продажба на манипулирано съдържание. Това е контрабанда, която се продава през лаFките на

амбулантната журналистика

Вредна е за всички!

Освен това – до изборите на 25 октомври, или когато и да е в предизборна ситуация, журналистите (журналистите!) не могат да делегират пълномощията си на специалисти по политически маркетинг. Няма как  да спрат да работят, да променят професионалния си профил или да хакнат за месец-два морала си.

Действащите премиери, народни представители,

кметове или общински съветници влизат в кампания с това, което са направили, както и с това, което вършат тайно и користно (задача на медиите е то да бъде разкрито), но и с това, което не са свършили. За доброто и лошото – все медите са единствено способни да разкажат на гражданите. За истински медии говорим.

Но ако от тук до предстоящите, а и до следващите избори, всяка дума, кривнала от осевата линия на благодарната радост, ще бъде тълкувана като „черен ПР“ и ще вдига все нови, по-пенести и масово поразяващи тролски вълни, хайде да се договорим:

От тук до предстоящите, а и преди всички следващи избори, спира лъскането на детски люлки и пързалки, рязането на трикольорчета, пускането на шарени фонтани с музика. Спира и стрелбата с фойерверки на цена колкото едностаен апартамент…

Спира издаването на с

троителни ала-бала разрешения, леенето на бетон в селски стадиони с „олимпийски размери“, лепенето на плочки и полагането на магистрален асфалт. Спират и обществените поръчки, които стъкмяваме преди избори, за да берем кеша им след това.

Спира публикуването и на компромати в приятелски медии.

Всичко спира! Не за друго, а за да не бъде тълкувано като „бял ПР“.

Договорихме ли се?

Същият текст в „Дневник“ – тук.