Спас СПАСОВ, 13 август, 2015г.

(От „Дневник“)

„Ти си моята лъжа, мъгла и дъжд, моят въпро-о-ос“… – гласът на черния транзистор безпомощно цепи жегата край Голямата базилика в Плиска. Непоносимо – аязмото с „живата“ вода е само на една ръка разстояние, но помпата не работи. Червеният пожарникарски маркуч, който тръгва от нея и отвежда надеждата за спасение край купчина кални камъни, е празен.

– Това е, седяха, седяха канцеларските плъхове из София и го измислиха – отровна била водата – мъжът, оставен да пази кладенеца, намества потника, с който е покрил главата си. – Аз две седмици пия от тая вода и нищо ми няма, ама хората от едно шише можели да се отровят. Абеее…“

Сложил е малко столче в сянката на една от колоните в базиликата и слуша „Радио Шумен“, защото

новините тези дни са интересни. Касаят го пряко!

– Побъркаха го доцента (доц. Павел Георгиев – бел. ред.). Той дошъл да разкопае нещо, да се знае, да се види, че когато онези – французите са били още в колибите, ние сме строили вече с камък… Направиха го въртоглав журналистите – водата, та водата…“

Оттук нататък забравям всяка идея за саморазкриване и продължавам под прикритие. Надничам през червено-бялата лента, с която е оградено аязмото, и питам:

– Това ли е всъщност „живата“ вода? Сутринта по телевизора по-мътна ми се видя…
– Мътна! Мътна, като газим в нея, иначе е вода като вода. Той, кладенецът, си има дренаж, всичко! Направили са го хората още по онова време, ехе – кога е било!

Докато си говорим, сянката е избягала встрани и вече мокрият потник върху главата не помага срещу жегата. Черният транзистор също изнемогва, но няма право да хленчи. Неговата работа е друга – да информира и да забавлява. В три часа е ред на новините. А от тях става ясно, че

историята с „живата вода“ се отича към края си.

„Забранявам, иначе просто ще им спра финансирането и дотам ще бъдат, всякакви такива комерсиални дейности, всякакви самоинициативи – да се продават, да се даряват, да се прави каквото и да било от този археологически обект!“ Това е казал премиерът току-що по повод идеята да се раздава като сувенир вода от извора край базиликата в Плиска.

– Ето на, мина вече! Всичко свърши за два дни!, възмущава се пазачът на „вълшебния извор“. Какво му беше на кладенеца – нищо! Идваха хората, вземаха си водичка и си отиваха. Ама журналистите какво не направиха да я спрат – „жива“ ли била, не била ли, чиста ли била – не ли, ама законна ли била…? Не-спря-ха! Ей, преди малко си заминаха телевизиите. Цял ден предават оттук, друга работа нямаха.

След новините в три на транзистора му идва време за „Рок в минало време“:

„Но разбраха скоро всички умни хора, че старите доспехи сменят нови дрехи-и-и-и.“

През останките от колонадата на базиликата бавно приближават две жени – едната възрастна, другата по-млада. Личи им, че не идват за първи път, но се оглаждат припряно.

При вида им пазачът излиза от сянката

която току-що отново е „хванал“, и скача в изкопа около аязмото.

– Това ли е кладенецът?, пита делово едната от жените.
– Да, да, ето това е, госпожо! – отговаря „служебното лице“ и понамества въжето на скрипеца, с който вадят кофите с пръст и кал по време на разкопките.
– Хм… – смънква тя и се отмества встрани. После заедно със спътницата й плъзгат смръщени от слънцето погледи по новите сводове наоколо…
– Това е базиликата, така ли? – питат от немай-къде.
– Да, това е построено сега. Тя е била разрушена, това сега е… как е изглеждала едно време – казва човекът. То е било голяма работа, ама нищо не е останало.

Двете жени обаче изглеждат притеснени от жегата и бързо приключват с „любезностите“

– Добре де, няма ли да ни пуснете малко водичка? – питат.

– Ами-и-и… Аз на петнайсет-двайсет минути така и така си пускам помпата. Ваша работа какво правите с водата – вдига рамене той и посочва небрежно към края на червения маркуч. После включва щепсела на помпата и тя заръмжава равномерно.

Жените бързо прекосяват купчините пръст край зидовете на църквата и почти коленичат край двете сита, в които се излива водата от кладенеца. Най-напред скромно мокрят само лицата си, после и ръцете – до лактите. След това пак лицето и после пак ръцете, но този път до раменете. Водата продължава да тече и на малко ручейче потъва в пожълтялата трева наоколо.

– Може ли такова нещо – прошепва едната и простира длан в посоката, в която изчезва „живата“ вода. Да я оставят така…

В това време аз използвам момента

да си поговорим още малко за „чудеса“.

– Много дълбоко е бил затрупан този кладенец, казвам – защо така? Гледам и други, по-стари стени е имало около него?
– Бе то тук е било голяма работа още преди да има църква – отговаря ми човекът от изкопа и оживено влиза в темата. То е било раннохристиянско светилище и оттогава е кладенецът. После са покръстили тук княз Борис и така… Имал е три големи камъка за капак – ето ги там! Обаче турците са го заринали и се свършило.

Официалната версия за историята на мястото е наистина вълнуваща: преди изграждането на базиликата на същото място е имало раннохристиянски комплекс мартириум, съставен от кръстовиден храм и кладенец.

Проучванията на комплекса са започнати и продължават под ръководството на доц. д-р Павел Георгиев. Според него сградата, открита под основите на базиликата, е

гробница на светец, загинал като мъченик за християнската вяра.

Става дума за св. Боян Енравота, екзекутиран заради признанието, че е бил християнин, от брат си хан Маламир около 832 г.

– Къде е саркофагът на Енравота? – питам.
– Ето – сочи ми уверено човекът край кладенеца.

„Към момента няма никакви преки доказателства, че археологическият обект, открит в Плиска, е гроб на българския княз Боян Енравота, беше казал за „Дневник“ доц. Георгиев още в началото на юни. Все още няма доказателства и за това, че изобщо става дума за гроб.

За „сензацията“ на 25 юни

в мейл до медиите съобщи самият директор на Националния исторически музей Божидар Димитров.

Няколко седмици по-късно след приключването на работата по „сензацията“ Георгиев официално обяви, че предполагаемият гроб е плътен и в него няма тленни останки.

– Никой не знае какво има вътре – казва обаче пазачът. Никой не го е изследвал това нещо! – После дръпва щепсела на помпата, защото двете жени тъкмо си тръгват. Преди това едната от тях излива минералната вода от пластмасова бутилка и я пълни с „жива“. За из път.

– Ама аз още се чудя как може такава простотия!? Имало два пъти повече нитрати от допустимото във водата. Е, и какво като има. В града – ей тук, на три-четири километра нитратите във водата, дето тече от чешмата, е седем пъти по-високо. Що никой не говори за това? – възмущава се тя.

Ден по-рано край кладенеца е имало два бидона с току-що изпомпена вода, за да могат всички, които дойдат на мястото

да се измият, „да си намажат болното коляно“,

както каза премиерът, и да си налеят – за пиене или за водосвет.

– Добре де, имаше си надпис – не е за пиене – казва пазачът на базиликата. Сега-а-а…, който е решил да пие – да си пие. Ама не! Махнете ги, та махнете ги, да не се отрови някой! Абе как ще се отрови? Аз да съм умрял, а? Изглеждам ли ти на умрял?
– Не бе! – успокоявам го на шега. В това време продължават да идват нови хора?

През сводестите врати на базиликата току-що е влязла нова група от десетина туристи. В тяхна чест помпата отново забръмчава, но те най-напред се снимат на фона на възстановката. После до края на червения шланг отиват само жените. Водят и децата.

Мъжката скептичност държи бащите на дистанция от „чудото“.

Надничат в изкопа край аязмото, снимат, смеят се… В това време косите на децата са вече мокри. Едва тогава част от мъжете се престрашават да пробват водата.

– Това е, те си идват хората – не можеш да ги спреш – казва „операторът“ на помпата. Аз съм нощна смяна – ей така ще е, докато мръкне. Водата си е свещена от толкова години! Ама на нас скандал, да оплюем… В София да умуват…

По новините в четири черният транзистор съобщава, че „жегата продължава и утре“. И че по-рано през деня, по време на правителственото заседание, „живата“ вода от Плиска е станала повод за неочаквана строгост от страна на премиера . По-късно всички ще научат, че Борисов е дал следните указания:

„Целта на Плиска е да се извадят разкопките

да се извадят кладенците и двата – и по-малкият, и по-големият, да се извадят основите, да се разчисти целият терен, където са били всъщност, първият университет – то и в историята има различни специалисти, като ги слушаш, но там са писани първите книги и целта ни е само такава. Никой нито ще печели от това, нито ще му дадем такава възможност. Така че, ако има подобни апетити, да знаят, че няма да им се получи.“

Междувременно музиката вече пълни ефира до новините в пет. Появи се и вятър. В поривите му над празната зелена палатка на археолозите се вее трибагреникът.

–

Същата статия в „Дневник“- тук.