Зов…what?

IMG_3854
Снимка: Спас Спасов

Спас СПАСОВ, 10 февруари 2015г.

(От „Дневник“)

Столичната община се отказа от скандалния конкурс, след който трябваше да бъде възложена обществена поръчка за „денонощно и конфиденциално“ медийно обслужване. Ако това не се беше случило, поне една медия щеше официално да получи правото „конфиденциално“ да лъже аудиторията си.

По силата на договор със Столичната община тази медия щеше да пробутва на читателите, зрителите или слушателите си платено вместо редакционно съдържание. Сега, поне във варианта, огласен от пресслужбата на Столичната община, това няма да се случи. Но победата е половинчата и по тази причина измамна.
В провинцията, която у нас традиционно остава в сянката на столицата, подмяната на журналистика с ПР, купуването на медии, манипулирането на информация и подвеждането на аудиторията е официална (да, официална!) практика. При това търговията се осъществява

на принципа на простия алъш-вериш

– без конкурси, без обществени поръчки.

Примерът, който ще дам, е от Варна (градът, в който работя). Публично известен факт е, че само през 2014 г. с две свои решения ОбС там отпусна на местната телевизия „Черно море“ над 80 хил. лв. – за популяризиране на туризма и отразяване на дейности, свързани с кандидатурата на града за Европейска столица на културата.

Отделно финансиране от общинския бюджет телевизия „Черно море“ редовно получава, за да отразява дейността на общинския съвет и да предава „на живо“ заседанията му.

През бюджета на Варна за миналата година бяха отпуснати също над 42 хил. лв. за местния в. „Народно дело“, както и още 24 хил. лв. на компанията „Дарик скай“, собственост на едноименната медия. Във втория случай парите бяха за заснемане на клип с ветроходи във Варненския залив по време на регатата „Тол шипс“.

Дотук сметката показва, че само през 2014 г. органите на местата власт във Варна са финансирали частни медии без конкурси или търгове за възлагане на обществени поръчки с най-малко 150 хил. лв.

Ново раздаване на бюджетни средства

за „медийно отразяване“ традиционно беше организирано и в началото на тази година при обсъждането на общинския бюджет за 2015 г. От него „Дарик – Варна“ трябва да получи около 35 хил. лв., за да финансира предаването си „Зала пленарна“, занимаващо се с теми, които касаят работата на общинския съвет. И през тази година с публични средства продължава и финансирането на медиите от групата „Черно море“, собственост на „Холдинг Варна“, стана ясно след гласуването на тазгодишния бюджет.

В цитираните сметки не влизат допълнителните пари, които се отичат към телевизии, радиостанции, печатни медии и няколко десетки интернет сайтове с анонимна собственост. Това става под формата на тайно платени публикации, интервюта и репортажи или през реклама на общински дружества, които съвсем нямат нужда от нея. Сякаш без реклама някой би могъл да пусне от чешмата си вода, различна от тази, която доставя местното ВиК дружество, или да не я източи пак през неговата канализация.

Всичко, за което стана дума, се случва в един от трите най-големи града в страната. И ако то е възможно там, защо изобщо трябва да се съмняваме, че не се случва навсякъде. Напротив –

състоянието на регионалните медии в България отдавна е катастрофално

А това означава, че катастрофален е и начинът, по който властта общува с гражданите – като прескача журналистите и журналистиката. Чрез пряка покупка на аудиториите им те са доведени до състоянието на ненужност и излишност. Така професионални сдружения и общности остават концентрирани единствено в столицата и напълно маргинализирани в останалата част от страната. Пак затова се оказва невъзможна солидарността на журналистите от столица и провинция дори тогава, когато трябва да бъде отстоявано оцеляването им. Изключенията потвърждават правилото.

Да сложим ръка на сърцето. Ако Комисията за финансов надзор не беше направила грешката да наложи тежка глоба на вестник „Капитал“ заради усилията на екипа му да защити обществения интерес, нима някой щеше да чуе, че за също „прегрешение“ на изчезване е осъден и сайтът „Зов news“ от Враца?

–––––––––––––––––

Публикация на същата статия в  „Дневник“ – тук.