(От „Дневник“)

„Станах много по-добър – и по душа, и по експертиза“. Така на 7 юли в „Панорама“ Бойко Борисов отговори на въпроса дали изминалата една година го е променила.

Душата на Борисов вероятно ще е обект на други анализи, във всеки случай не и предизборни. Сега, в седмиците преди 5 октомври, е важна експертизата. Но година и половина след оставката му на 20 февруари м.г. подозренията, че с нея не всичко е наред, пак пускат жилави корени.

Само две от публичните изяви на Бойко Борисов през последните дни – интервюто му в утринния блок на БНТ от миналия четвъртък и предизборния му гастрол из селата край Джебел и Кърджали в неделя, бяха достатъчни, за да оставят усещането за наистина „подобрена версия“. Но уви! – на досадно дежа вю.

Нито свъсените вежди, нито груповото прегръщане на почитателки в с.Припек, нито рязането на ленти или мачлето на селското игрище, ремонтирано със субсидията на ГЕРБ – нищо не дава повод за оптимизъм. Напротив! С римейка на познатата си арогантност лидерът на ГЕРБ подгрява единствено

„стокхолмския синдром“ на избирателите

„Ако нямаме 121 депутати след изборите на 5 октомври, ГЕРБ ще върне мандата…“. С тази декларация в края на миналата седмица Борисов минира основополагащи принципи, които уреждат демократичното съжителство на политиците с избирателите им.

Когато гласуват, гражданите отиват до урните, водени от два основни мотива.

Първият – да доведат на власт лидерите, на които симпатизират и да им дадат възможност да приведат в действие програмата, с която са успели да спечелят доверието им.

Вторият – да дадат подкрепа на партията си, останала в опозиция, за да не позволи на управляващите да упражняват властта си безконтролно. Но и да коригира така управлението им, че след края на мандата резултатите от него да бъдат поносими, поправими и обратими.

Когато два месеца преди изборите Борисов заявява, че ще откаже да състави правителство ако няма абсолютно мнозинство в бъдещия парламент, той на практика

изнудва избирателите си, поставя ги пред свършен факт и буди страховете им

за да ги мобилизира!

„Ако след изборите нямаме редовно правителство, България ще влезе в толкова тежък свредел на нестабилност, че няма да има какво да ядем, не да строим магистрали, не да строим мостове и зали, няма да има какво да се яде“, каза още Борисов.

Това е пораженческа реч – авансово бягство от последиците на неспособността да конструираш политиката си публично и после пак публично да понесеш отговорността за провалите си. Затова сега Борисов плаши с хаос, произвол и глад ако не признаят собствената му визия за политически и социален ред в държавата като единствено възможната.

Този ред, както вече имахме шанса да научим, се налага с „Ало, Ваньо“, основава се на „принципни“ приятелства като онова с покойния Мишо – Бирата и се отстоява с привиквания на градския прокурор сутрин рано в Бояна, за да се спасява – ту едно, ту друго положение.

Но аудиограмите на подобно поведение са по-скоро просташки и недопустимо цинични. Те не стимулират гражданите да генерират нови идеи за собственото си спасение. Напротив – лишава ги от чувството за общност, разделя ги, подменя ги с тълпа обожатели, които вървят подир любимеца си и възпроизвеждат дословно нецензурните му диалози.  Точно по тази причина, когато на 20 февруари миналата година Борисов подаде оставка, стъписаните му привърженици докараха пред парламента прасетата си. И даже за миг не помислиха, че „живото тегло“ няма нищо общо с тежестта на обществената подкрепа.

Вторият предизборен stage diving

(номерът, при който музикантите скачат в публиката) Борисов предприе в неделя. От Джебелското с. Припек той съобщи на почитателите си, че „след 5 октомври, ако ние (ГЕРБ) участваме по някакъв начин във властта, поне 10 заместник-министри ще има от българските мюсюлмани“.

Казаното от лидера на най-силната политическа формация в страната със сигурност не е плод на безразсъдство. Или не само на безразсъдство. Затова то звучи безотговорно, рисковано и опасно. Звучи дискриминационно!

Според неписаните (а и според писаните) закони на модерните общества, религията в никакъв случай не бива да пресича охранителните линиите на политическото поведение. Освен като негова културна характеристика.

Казаното от Борисов в с.Припек е недопустимо и защото смесва етническото и религиозно самосъзнание в

опасно запалителен коктейл.

При това в страна като България, където мизерията и ниските битови стандарти периодично разпенват гребена на ксенофобията.

И най-накрая – обявяването на „религиозна квота“ в евентуалното бъдещо правителство на ГЕРБ е замазване, а не решение на един от най-тежките социални и етнически проблеми в страната. Уговорките, че „сега в нашите области, където има предимно смесено население, издирваме всичко, което е образовано, с добра репутация и ще му дадем път да се развива“ са само шум в системата.

Огромни малцинствени маси в България умишлено, методично и вече прекалено дълго са маргинализирани с единствената цел – да бъдат употребявани като невежи гласоподаватели. Ефектът от вкарването на елитите им във властта, само че този път през портала на ГЕРБ, е действие с познат финал. В продължение на 25 години ДПС върши абсолютно същото. Но от това на хората в Кочан, Джебел или Припек не им е светнало повече. Затова сега „издирването“ на образованите не е работа на ГЕРБ или на Борисов! Както и преди три години не беше работа на лидер на ГЕРБ да праща безработните IT специалисти да пасат овце.

Работата на ГЕРБ и Борисов е

най-напред да спечелят изборите – с толкова, за колкото им стигнат силите

След това, като водеща политическа сила, ГЕРБ трябва да избере партньорите си в управлението на страната така, че коалицията им да прилича на обещание за успех, а не на алиби за предизвестени провали. Тази коалиция трябва да прилича на гаранция, че хората, които управляват държавата, в това число и шефът на Агенция „Митници“, могат да правят разлика между ЕГН и телефонен номер.

Ако ГЕРБ свърши това, пътят на „всичко, което е образовано и с добра репутация, да се развива“ ще е вече открит. При това без Борисов да го търси „в регионите“ за аксесоар на политическата си хубост.

Не го ли направи, след година, две или три лидерът на ГЕРБ пак ще вика на площада феновете си заедно с прасетата им. Но този път ще дойдат само прасетата.

––––––––––––––––––––-

Публикация на същия текст в „Дневник“ – тук.