Мислех, че „Мурзилка“ е само името на съветското детско списание, което тази година би трябвало да отбележи своята славна 90-годишнина. Не знаех, че в руския жаргон „мурзилка“ се използва със значенията едновременно на „проститутка“ и „интернет трол“. Съвпаденията никога не са случайни! Само така изглеждат.

Историята на „Мурзилка“ е следната: Списанието било създадено през 1924 г. Един от безименните му създатели си спомнил за книжка, която се развала на попурялност преди революцията. Главен герой в нея бил Мурзилка – малко горско същество, гном, трол. Заедно със себеподобните си той странствал по света.

Днес в Дненвинк.bg е публикуван текстът „Какво е „мурзилка“ или още веднъж за руския интернет трол“. Тъкмо навреме!

Миналата сряда в курорта „Св. Св. Константин и Елена“ край Варна се състоя странна кръгла маса на тема „Южен поток – какво печелят България и Европа“. Край нея Българската търговско-промишлена палата беше поканила изпълнителния директор на „Южен поток България“ Игор Елкин, коментатори, анализатори, експерти, политици, университетски преподаватели и пр. „мурзилки“ – всички без изключение, подкрепящи проекта за изграждане на газопровода. Нито един критик!

Имаше и корпус руски журналисти – празнично облечени, технически обезпечени и скучаещи.

По традиция от времето на съветските петилетки, мероприятието приключи предсрочно – поради изчерпване на експозетата, благодарностите и нахалните глупости, че „Южен поток“ ще диверсифицира доставките на газ за България“, и че „този газопровод ще бъде гаранция за националната сигурност на страната ни, тъй като никой не би допуснал чужди войски на територията, през която той минава“ (думи на преподавателя във Висшето военноморско училище, общински съветник във Варна и местен активист на БСП Николай Джагаров). На въпросите и отговорите бе отделена стегнатата, делова, последна част на събитието. Точно преди времето, предвидено за обяд.

С две думи – „кръглата маса“ започна, протече и свърши в съответствие с непогиващите традиции на съветската бутафория, в която основни действащи лица са винаги „мурзилките“. Същите, които след закриването на „масата“ буквално избухнаха в знайни и незнайни интернетски сайтове.

Колеги от регионални медии във Варна и кореспонденти на столични издания се оплакваха, че са ги „засилили“ на събитието, защото отразяването му било предварително платено. Също като пресконференциите и събитията на Николай Бареков и „БГWC“.

Няма място за никакви илюзии – „мурзилките“ са превзели информационната територия, през която трябва да мине тръбата на Путин и вече нямат никаква, ама наистина никаква информационна грижа. Тесният анклав на независимата и непродаваща съдържането си журналистика у нас е под пълна обсада. Тази журналистика, ако все още не сме го забрави напълно, е гарант за демокрацията (с „ц“, не с „т“).

Текстовете, които трябваше да разяснят „какво печелят България и Европа“ от газопровода бяха очевидно копи-пейстнати от предварително раздаден „оптимистичен“ пресрилийз. В него (по всичко личи) са били посочени и „опорните точки“ за написване на заглавията – масово композирани около размера на „пряката външна инвестиция“ и броя на работните места, които ще бъдат открити при реализацията на проекта в България.

Един от най-сериозните проблеми, „фабрично“ заложени в постсъветската „суверенна демокрация“, е тотално манипулиратана, пропагандно ориентирана медийна среда. „Мурзилките“ са част от арсенала й и също като първообраза си вече странстват по света. Те са тук, внесени са контрабандно и се множат безконтролно, безкритично и без никаква съпротива.