(От „Дневник„)

Скоро може би никой няма да помни как започна протестът на студентите. Колкото по-рядко се връщаме към повода за окупацията на 272 аудитория в Софийския университет, толкова по-неясни ще стават и причините за гнева на студентите там, в Университета за национално и световно стопанство, Техническия университет в София, Великотърновския и други висши учебни заведения в страната.

В първия си ден протестът на студентите в столицата осуети поредна лекция на председателя на Конституционния съд проф. Димитър Токушев. Това се случи, защото институцията, която той оглавява, бе взела скандално решение, с което върна в парламента проваления кандидат за шеф на ДАНС Делян Пеевски.

Окупацията на 272 аудитория беше обявена от студента Ивайло Динев, който на 18 октомври заедно с двама свои колеги – Ангел Златков и Румен Стоев, разпъна в Народното събрание транспарант с надпис

„Не ви ли е срам?“

Тази демонстрация на ясна и категорична гражданска позиция означаваше, че студентите, находчиво нарекли сами себе си „ранобудните“, се срамуват от състава и действията на висшия законодателен орган на страната, че се съмняват в автентичността на елитите, които управляват държавата, че отричат морала на хората, ръководещи институциите й, и са категорично несъгласни с посоката, в която правителството води България.

Нещо повече – окупацията като радикална форма на протест е израз на дълбоко и тревожно недоверие в автоимунната система на обществото. Студентите удариха камбаната заради сериозен проблем с демокрацията у нас.

Точно с тези мотиви вече 147 дни продължава и протестът на гражданите, които искат оставка на правителството, оглавявано от Пламен Орешарски, и незабавни предсрочни парламентарни избори. Те трябва да рестартират системата на държавно управление.

За да изразят своята подкрепа към протестите срещу кабинета, които продължават вече пети месец

„Ранобудните“ преписаха и ултиматума „Оставка!“ 

Но когато го поставиха във фокуса на исканията си – сгрешиха. Тяхната кауза е друга, по-сериозна!

Отказът да бъде допуснат до лекция преподавател с компрометиран авторитет е автономно право на студентите.

Ако бяха продължили по този път, сега „ранобудните“ щяха вече да се радват на успеха си. Защото щяха да са в центъра на сериозен и убедителен дебат за това, че целта на протеста им не е механичната подмяна на един правителствен кабинет с друг, в което ги обвиняват управляващите и онези, които говорят от тяхно име, а „отмяна“ на технологията, по която това се случва.

Лицемерни са твърденията, че „университетите не са място за правене на политика“.

Но са прави тези, които настояват, че мотивите, с които протестиращите студенти поискаха оставката на правителството още в първите часове на бунта си, не са техни.

Едва ли някой би събрал кураж да застане срещу „окупаторите“ на университетите в страната, ако те бяха залостили учебните зали с гнева си от опошляването, загубата на академичност, срива на авторитета, комерсиализацията и наедряващия атавизъм на висшето образование в България.

Кой би упрекнал студентите за това, че са блокирали университетите си, защото не искат да бъдат идентифицирани с фалшивия и посредствен елит, който произвеждат десетки печатници за дипломи в страната.

Висшето образование в България отдавна не е „инвестиция в бъдещето“. Защото

тази, днешната България, няма бъдеще

Но и защото в нея знанието и интелектуалното усилие все по-рядко са ценност. Ако студентите, които протестират, го бяха заявили ясно и високо, противниците на окупацията едва ли щяха да дръзнат да кажат, че са дошли в университета, „за да израстват“ в тази система, „а не да правят революции“.

Нямаше да затрепери и струната на прибеднения дух: какво щяло да стане с таксата, платена за първия семестър, ако той се окаже анулиран заради окупациите?

Важните въпроси, който българските студенти не трябва да пропускат да задават всеки ден, преди да седнат в аудиториите: За какво образование плащат те или държавата? И защо да не купят дипломата си на по-ниска цена, ако десетки университети в страната им го предлагат без риск от каквито и да било пропуснати ползи?

Кой би застанал срещу студентите от Югозападния университет в Благоевград, ако бяха го окупирали, за да няма как оттук нататък в Юридико-историческия му факултет да се сглобяват на ишлеме кадри по калъпа на Делян Пеевски?

Какво щеше да се случи, ако студентите от УНСС бяха изгонили ректора си Стати Статев заради думите му, че ако България не им харесва, могат да емигрират със същата лекота, с която са свободни да сменят и университета, който не им допада? Никой нямаше да ги спре. Защото отдавна е ясно, че

системата на висшето образование в България произвежда все повече примирение

с най-ниските стандарти на публично поведение.

Оттам трябваше да тръгнат и „ранобудните“ във Великотърновския университет. Те поставиха ултиматум за „оставка на ръководствата на всички парламентарно представени партии и членове на ръководства на извънпарламентарните политически партии, заемали управленски позиции във властта в периода след промените“. Но, за да се увенчае искането им с успех, протестиращите студенти трябва  да покажат най-напред как новото поколение активни българи решава друг фундаментален и много опасен проблем на българския преход.

Според архивите, разсекретени от комисията по досиетата, ректорът на университета им Пламен Легкоступ е бил агент на комунистическата Държавна сигурност в България от 1984 до 1990 г.

Доста по-късно, през януари 2009 г., зад гърба на част от членовете на Академичния съвет на Великотърновския университет Легкоступ успя да присъди титлата доктор хонорис кауза не на друг, а на Владимир Путин, който по това време беше премиер на Русия.

Тежки проблеми на съвестта и морала!

Ако студентите от Великотърновския университет, а и колегите им от цялата страна бяха посочили първо тях, сега посланията им щяха да бъдат неопровержимо ясни, а аргументите им за окупация на аудиториите – непреодолими! Защото протестът на „ранобудните“ не е нито римейк на романтичния „революционен купон“ от началото на 90-те, нито инсценировка на някакъв гологлав политически реваншизъм.

Този протест е

категорична демонстрация на волята за спешна ревизия на моделите за успех в България

На неотложната необходимост елитът й да бъде изчистен от персоналната несъстоятелност на хората матрьошки като Делян Пеевски, от „екзактното“ академично, но двулично говорене по модела „Лютви Местан“, от политическия конформизъм като този на Пламен Орешарски, от недосегаемата безпринципност на магистрати като Димитър Токушев…

Докато тук, в България, студентите окупират аудиториите си, защото не харесват страната, в която живеят, и искат да променят бъдещето й, в един от най-големите католически университети в Съединените щати – „Сейнт Томас“ в Минеаполис, първокурсниците започват академичната година. Върху плоча от черен гранит близо до часовниковата кула в кампуса е изписана мисията на учебното заведение: „Сейнт Томас“ възпитава студентите си да бъдат морално отговорни лидери, които мислят критично, действа разумно и работят умело за напредъка на общото благо.“

„Ранобудните“ студенти в България искат същото. И протестират, защото тази възможност им е отнета. Ако го заявят ясно, няма да имат нужда от подкрепата на улицата. Те сами ще я поведат.

––––––––––––

Линк към публикацията на същия текст в „Дневник“ под заглавие „Сгрешиха ли студентите?“ – тук.