Спас СПАСОВ, 14 февруари, 2013г.
(От Дневник.bg)
Пет месеца преди поредните парламентарни избори бъдещето на Варна изглежда пъстро и пълно с изненади като кашон с китайски фойерверки.
Година и половина след четвъртото преизбиране на Кирил Йорданов за кмет на града вече е ясно, че номинирането му от ГЕРБ през лятото на 2011г. беше грешка. Също както и аранжирането на неизбежния му избор пред „алтернативата“ Веселин Марешки. Един от малкото варианти за действие в тази ситуация беше „дублирането му“ с младия и свръхамбициозен мениджър на „Грандхотел Варна“ Иван Портних. Макар и негласно, веднага след назначаването му за местен лидер на партията през лятото на м.г. той беше представен от вицепремиера Цветан Цветанов като „кмет в сянка“, като алтернатива на Йорданов, като компенсация и като индулгенция за стореното от ГЕРБ. Припознаването на „вечния“ варненски кмет като „свой“ обаче лиши партията от перспектива във Варна, превърна я в част от комплекса на застоя и изправи ГЕРБ пред риск от загуба на предстоящите парламентарни избори. И сега опитът за спасение е в шаблона
„Строим Варна“
Съвсем прясната новина, че до края на годината в преасфалтиране на варненските улици ще бъдат вложени повече от 18 млн. лв., засега не предизвиква бурни вълнения след жителите на града. Една от възможните причини за това е пълната липса на доверие в добрите намерения на местната власт. За трите мандата на Кирил Йорданов като кмет на града улиците на Варна се превърнаха в универсална илюстрация за всички злини, до които води безотчетността и непрозрачността на администрацията. Драматичното състояние на пътната инфраструктура в града стана дори повод за протести през зимата на 2011 и 2012 г. В същото време оперетното поведение на Йорданов демонстрираше по-скоро насмешливо пренебрежение, отколкото загриженост към проблема.
Неотдавна обаче се разбра, че „по личното обещание на Бойко Борисов“ до началото на поредния туристически сезон (което ще съвпадне със същинското начало на предизборната кампания) входната градска магистрала „Владислав Варненчик“ ще бъде изцяло преасфалтирана „от началото до края й“.
Втората новина от същата рубрика гласи, че кметът Кирил Йорданов вече се е отказал от странната идея за строителство на закрита зала за бадминтон и тенис на маса в един от крайните квартали на града за сметка на друго преасфалтиране. Така пак преди изборите ще стане възможна частичната подмяна на асфалта и по друг възлов булевард в града – „Сливница“.
В бюджета на Варна за 2013 г. общинският съвет в града, доминиран от ГЕРБ, вече е заложил с 500 хил. лева повече за кърпежи на улиците, отколкото през миналата. С 200 хил. лева повече са и парите за основен ремонт и поддръжка на пътищата, за които първоначално бяха предвидени 1,2 млн. лв. С други 400 хил. лв. ще се реконструират подлези и тротоари. И всичко би звучало вдъхновяващо, ако не беше трезвостта на опита. В широкия периметър на градския център и днес личат грозните следи от няколко десетки ремонтни флашмоба, свикани по спешност в месеците преди изборите през 2005, 2007, 2009 и 2011г.
Пак „с изричното застъпничество на премиера“
но и с 2.5 млн. лв. от националния бюджет, за няколкото оставащи месеца до изборите т.нар. „Дупка“ в центъра на Варна трябва да се превърне в лапидариум (музей на открито). За да стане това възможно обаче пловдивският бизнесмен Георги Гергов трябва да се съгласи да продаде дела си в съвместното дружество с Общинския съвет във Варна „Търговски дом“ АД, което стопанисва недовършения строеж. Цената, която Гергов иска в момента надхвърля 20 млн. лв. Делът на съвета в компанията е едва 24%.
Недовършеният мегаломански проект за търговски център е спомен от времето на затихващия социализъм. В двадесет и четирите години на прехода „Дупката“ грижовно хранеше различните политически мнозинства, които стихийно овладяваха общинския съвет на града. Половината от този период съвпадна със застойните три мандата на Кирил Йорданов. Сега обаче е време за ентусиазъм.
За да нагледа как върви предизборното маскиране на „Дупката“ като музей, преди седмици в града пристигна лично вицепремиерът Симеон Дянков. По ирония на съдбата край обекта го пресрещна варненец, който учтиво попита: What is this, Diankov? (от англ., Какво е това, Дянков?). Възрастният мъж сочеше с пръст една от дълбоките няколко метра дупки в уличната настилка, край която вицепремиерът неволно бе спрял за импровизирания си разговор с журналисти. Но Дянков имаше отговор.
Специално за пристигането му във Варна „Дупката“ бе прикрита с пъстър камуфлаж. Дълга редица от принтове върху оградата й бъбриво и цветно разказваха, как до няколко месеца ще изглаждат т.нар. „пешеходен ринг“ на Варна, градският площад, шадраванът му…
Проектът за пълна промяна на пешеходната зона в центъра на Варна ще струва около 10 млн. лв. След реализацията му в центъра на града трябва да бъдат оформени още три площада, да бликнат водоскоци, да блеснат кинетични декоративни пластики от неръждаема стомана, улиците да бъдат покрити с плочки, а по тях да личат имената на възрожденци и световни столици.
Ще…
Още с първия полъх на пролетта обаче ще започне ремонт на добилия печална известност централен площад в града. През 2003 г., няколко месеца преди края на първия мандат на Кирил Йорданов и непосредствено преди преизбирането му за втори, старото покритие от врачански камък на пешеходната зона беше подменено с плочки. Ремонтът глътна 1.7 млн. лв., а за да избере най-доброто покритие за площада, за Италия замина група от четирима високопоставени общински служители.
Високата цена от около 150 лв. за квадратен метър от плочките, с които те се върнаха, беше оправдана с гаранцията за устойчивостта им, дадена от производителите -“ поне „50 цикъла“, или около 25 години. Независимо от цената си обаче клинкерното покритие започна да се пропуква само няколко седмици след поставянето му на пл. „Независимост“, а до лятото на миналата година основните му ремонти бяха вече пет. Администрацията на Йорданов упорито отказва информация за стойността им. Известно е обаче, че само този, извършен през 2010 г., е струвал над 100 хил. лв. В същото време според сключения през 2003 г. договор с изпълнителя на проекта и доставчика на плочките гаранцията, предвидена в него, е покривала само 1/4 от площада.
Сега не 25, а 10 години по-късно всичко започва отначало.
Все за пролетта са запланувани и
други вълнуващи промени във Варна
До края на май трябва да падне част от оградата на пристанището и кейовете му да се превърнат в „зона за развлечение и спорт“. Този проект, разбира се, няма нищо общо с мащаба на идеята за преместване на контейнерния терминал и превръщането на сегашния порт в пасажерски с яхтена марина и парк. Предизборно обаче една от пристанищните постройки ще бъде преоборудвана като кафе-сладкарница, наоколо ще бъдат разположени палми, уреди за фитнес, детски пързалки и катерушки.
Само на двеста метра от пристанището от април ще бъде в ход друг проект на стойност 1.5 млн. лв. – покриването на варненските римски терми (най-големите закрити бани от този род в Европа) . Пак в същия район на града само преди дни започна разчистването на терена, където в следващите три месеца ще бъде направена първата копка на нов градски закрит басейн.
Дългият списък с предстоящи придобивки звучи прекрасно (защото от инвестиции – помислени, а не пожарни, наистина има нужда), но във Варна го посрещат със съмнение. Колебаят се защото имат
лоши спомени
През 2007 г. в навечерието на преизбирането му за трети мандат Кирил Йорданов съобщи, че в местността Боровец над градския квартал „Аспарухово“ ще има ски писта с изкуствено покритие за целогодишно ползване. Прогнозната й стойност беше 5 млн. лв., а по думите на кмета съоръжението трябваше да приеме за подготовка участници в Зимните олимпийски игри в Сочи през 2014 г.
Според други „ледени“ идеи на Кирил Йорданов в двора на училищата трябваше да се появят 2 хил. кв.м площадки за ролери и кънки с изкуствено (японско!) покритие, което през зимата да бъде заледявано.
Освен „варненския Боровец“ и пързалките през 2007 г. кметът на Варна обяви и друг свой грандиозен проект – стадион за зимни спортове. На него трябваше да тренират градски отбори по хокей и фигурно пързаляне. Нищо от това, разбира се, не се случи.
Не се случи и рекламираният близо вече десет години „Спортен комплекс – Варна“, който трябва да се появи на мястото на стария градски стадион „Юрий Гагарин“. За целта беше регистрирано дори публично-частно дружество, в което варненската община участва с 35% от капитала, а „Химимпорт“ – с 65%. Комплексът трябваше да бъде готов до края на 2009 г. И досега обаче на мястото на бившия стадион има само изкоп, а преди няколко дни, както преди всички предстоящи избори Йорданов обяви: „Започваме и стадион „Варна“.
Безспорно най-комичният проект на варненският кмет обаче е този за
автомобилна писта в центъра на града
Тази идея се появи при откриването на най-голямата туристическа борса в Европа – ИТБ (ITB) в Берлин през март 2010 г. Тогава една от големите атракции на щанда, с който България се представя на Международното туристическо изложение, се оказа… порше. С автомобила община Варна рекламираше предстоящия през лятото (на 2010г.) кръг от състезанието Формула G3, на който градът трябваше да домакинства „за първи път в България“. Йорданов побърза да обясни, че за целта по 3.2 км трасе около Двореца на културата и спорта във Варна ще бъде положено „особено качествена настилка от поне 28 см“, за да могат по нея да минават „същите мощни близо 600 конски сили спортно пригодени автомобили от високия клас, които гледаме и във Формула 1“. Съвсем скоро след това сe оказа, че в думите му няма нищо вярно и че „новината“ е просто пореден трагикомичен скандал.
Сега Варна отново е потънала в мечти. Когато мъглата над морето се вдигне, гледката предразполага към меланхолия. А насреща е хоризонтът – далечен, далечен… колкото и близък да изглежда.
Публикация на същия текст в Дневник.bg – тук.