Изпит, или как страхът изяжда душата

(От Дневник.bg)

Вече четвърти месец Министерството на образованието, младежта и науката мълчаливо отказва да даде повече подробности около начина, по който трима ученици от Техникума по транспорт, обслужване и лека промишленост „Георги Бенковски“ в Добрич са били задържани от полицията, след като през октомври миналата година се снимаха в предизвикателни пози с портрети на личности от българската история. Снимката беше публикувана във Facebook, а случаят стана повод за безпрецедентна кампания срещу тримата – Реджеб Русев, Васви Васви и Али Али. Тя беше мотивирана от етническа нетърпимост, ксенофобия и омраза, а след внезапната им експлозия тримата бяха отстранени от редовните занятия в училище. За една година.

Въпросът за обстоятелствата около ареста бе отправен най-напред към вече бившия образователен министър Сергей Игнатов. Повод за това стана доклад на психолозите Дарина Маркова-Петрова и Марина Габровска от Регионалния инспекторат по образованието във Варна. Те посетиха добричкия техникум на 22 октомври м.г. Тогава заради снимката на Али, Васви и Реджеп училището осъмна обсадено от полиция и националисти, а учениците бяха евакуирани.

Най-силната уплаха“

След разговора си с Али Петрова и Габровска са написали в доклада си следното:

„Момчето е на лекарства за лечение на диабет, след събитията е с непрекъснато главоболие. Видимо е под силно напрежение. (…) Най-силната уплаха е свързана с начина, по който Али е бил прибран от полицията“.

По информация на „Дневник“ подробностите за обстоятелствата, при които е бил извършено „прибирането“, са изискани от психолозите веднага след като проявили интерес към тях. Тези „подробности“ обаче бяха прикрити от министерството на образованието, а Петрова и Габровска категорично отказаха да разговарят за това.

На въпроса за „обстоятелствата“ в писмо до Българския хелзинкски комитет от Районната дирекция на вътрешните работи в Добрич са отговорили следното:

„На 21 януари 2013 г. (датата е очевидно сгрешена и става дума за 21 октомври 2012 г.) в ОД МВР Добрич е получен сигнал за публикувана в интернет снимка на три лица – ученици от професионалната гимназия в Добрич, които са позирали неприлично с портрети на известни личности от българската история. След проведените оперативно–издирвателни мероприятия самоличността на учениците бе установена. Във връзка с необходимостта от извършване на проверката двама служители от Първо РПУ – Добрич, са посетили адреса на две от момчетата, живеещи в гр. Добрич – Васви Ерол и Али Демир Али, като след проведен разговор с родителите им непълнолетните лица са доведени в полицейското управление със служебен автомобил.

Третото лице – Реджеп Валентинов Русев, живущ в с. Крушари, обл. Добрич, е установено от служител на Второ РПУ – Добрич, в дома си в същото село и със съгласието на родителите е доведено до РПУ 01 – Добрич, за сваляне на обяснения.

След проведените беседи с трите лица и дадените обяснения същите са предадени на родителите им.

Непълнолетните не са задържани в поделенията на МВР. Спрямо тях не е упражнявано нито физическо, нито психическо насилие“.

Куп съмнения

Писмото, изпратено до Българския хелзинкски комитет, е официален документ, с копие от който „Дневник“ разполага. То съдържа всички необходими атрибути на служебната кореспонденция – входящи, изходящи, регистрационни номера и т.н. Подписано е от директора на Областната дирекция на МВР – Добрич, комисар Стефан Йончев. От формалния му текст обаче отново не става ясно какъв е бил „начинът“, предизвикал „най-силната уплаха“ у 17-годишния Али, когато е бил „прибран“ от полицията.

Четвърти месец остават безуспешни и опитите за среща с трите момчета от Добрич и Крушари. Според Снежана Жечева, директор на техникума по транспорт в Добрич, след репортаж на bTV за това как двама от тях  отработват второто си наказание – 40 часа обществено полезен труд в градския зоопарк, те са били „посъветвани“ от инспектор в Детска педагогическа стая в Добрич да прекратят срещите си с медиите.

Самата Жечева също отказва среща.

Така куп съмнения и въпроси остават без отговор. Най-важните от тях са три:

  1. Защо Министерството на образованието и науката предпочете мълчаливия отказ пред огласяването на подробности по вече публичния доклад на психолозите от мобилната му група за психологическа подкрепа?
  2. Кое или кой накара психолозите Петрова и Габровска да откажат всякакви разговори, касаещи собствения им доклад?
  3. Как „неприлична“ снимка на трима ученици от ромски произход с портрети на личности от българската история стана повод за полицейски „оперативно-издирвателни мероприятия“. И ако това е възможно, защо други две абсолютно идентични снимки в интернет с деца (от неромски произход), позиращи „неприлично“ с исторически личности и национални културни символи, не предизвикаха същите действия на полицията?

Един от възможните отговори на тези въпроси се съдържа пак в доклада на психолозите Петрова и Габровска. Както вече стана известно от други публикации по същата тема, той гласи следното:

„Начинът, по който тримата са застанали пред обектива и държат портретите, както и ромският им произход, предизвиква бурни обществени и политически реакции“.

Следващият цитат е от текста на Закона за защита от дискриминация. В неговия чл. 4, ал. 2 пише така:

„Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1 (пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра и др.), отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства“.

В раздел II, Административно-наказателни разпоредби на същия закон, е записано следното: „Който извърши дискриминация по смисъла на този закон, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание“.

Наказани за това нарушение няма.

Бариерата

Четири месеца след като с решение на извънреден и спешно свикан педагогически съвет Али, Васви и Реджеп бяха отстранени от редовни учебни занятия в училището, където тази година трябва да завършат 11 клас, тримата продължават да учат… като частни ученици.

„Бавничко, но напредват, каза директорката на техникума Снежана Жечева. Учителите на практика преподават уроците си по два пъти – един път в час и втори път за тях. Как се учи сам, особено ако българският не ти е майчин език? Сега редовно идват на консултациите и имат успехи. Сами не могат да научат уроците си, но важното е, че искат“.

Но според Снежана Жечева сега пред трите момчета може да се появи друга бариера – финансова.

За да посещава консултациите, Реджеп трябва да пътува до Добрич от съседното с. Крушари. Защото вече не е редовен ученик, няма право да ползва училищния автобус. Майка му работи като детегледачка в дом за деца без родители. Баща му – каквото намери. Но са готови да плащат за всяко пътуване на Реджеп до града и обратно. С редовните автобусни линии това струва на семейството 10 лв. дневно.

„Опитахме се да ги убедим, че е по-добре да го запишат в гимназията в Крушари, каза Димитрина Желева, председател на Комисията за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни в общината. Не искат, защото смятат, че в техникума е по-добре за Реджеп. А и той е момче, което има собствено мнение“.

От сега до края на учебната година на всеки две седмици Али, Васви и Реджеп трябва да вземат по един изпит – общо петнадесет. Ако всичко върви както трябва, наесен отново ще са редовни ученици в техникума по транспорт в Добрич.

„Труден е животът на тези деца, казва Жечева. Те също са мои ученици и когато за такива глупави неща…“ Тя не довършва изречението си и мълчи в телефонната слушалка. След това, както и в предишния ни разговор от края на ноември ме увещава, че всеки ред, написан за случая с трите момчета, е „пагубен за тях“.

„Учителите се страхуват след всичко, което се случи“, повтаря тя. „Всички се страхуваме, а аз се боря за всяко дете! Трябва да имаме душа за тях. Ако и ние ги отритнем, отиват на опашката за социални помощи“.

Има обаче арабска поговорка. Нейната мъдрост гласи следното: „Страхът изяжда душата“.

Публикацията на същия текст в Дневник.bg – тук.

Други текстове по същата тема – тук и тук